Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ЧЕРНАТА ДУПКА НА АУДИОПИРАТСТВОТО СА ИЗЧЕЗНАЛИ 100 МЛН. Щ. ДОЛАРА

Готов съм да се обзаложим, че след месец-два, когато
излязат абсолютно точните и всеобхватни данни на IFPI и звукозаписващия
индустриален комплекс, изчезналите долари ще са доста повече от
100 милиона.


Вярно е, че комарите на министър Бонев
налетяха върху различните звена от звукозаписната ни индустрия
подобно на оси върху гнил плод. Броят на различните акции е няколко
стотин, а иззетата готова продукция (с внасяне на корекционен
коефициент) закръгля сумата около 100 млн. щ. долара. Но това
е само доказаната пиратска продукция. Реализираната по целия свят,
но главно в неусвоените до началото на десетилетието огромни пазари,
не влиза в сметката. Нея и корекционен коефициент не я лови, защото
факторът време почти не е приобщен, а той е стратегическата сила
на пиратите. Началникът на отдел Авторско право при
Министерството на културата Димитър Енчев предполага, че производственият
капацитет на индустрията ни в момента е около 30 милиона компактдиска
годишно, от които пазарът ни поема само един милион. Останалото
е за износ. Всъщност съвсем наскоро ВВС ни обвини,
че само загубите, които сме нанесли на САЩ, се равняват на 180
млн. щ. долара.


И докато чакаме международната оценка за пиратската
дейност на българи (а не българите!), нека мимоходом споменем
какво е становището на великолепната петорка на звукозаписната
индустрия. Господата от Sony Music Entertainment, EMI Music, PolyGram
International, Warner Music Group и BMG дойдоха у нас през пролетта
на 1996 г. и много деликатно ни подсказаха как в Испания само
за 18 месеца пиратската продукция пада от 50 на 5%, което вече
легитимира испанския пазар като чист и добре организиран, освободен
от допълнителни рискове за фирмите. Но в България тенденцията
не е към намаляване, а към увеличаване на пиратската дейност.
Да си припомним още една подробност. През 1991 г., когато в Благоевград
се проведе франкофонският фестивал, френските (и други) фирми
бяха забранили участието на своите артисти именно поради имиджа,
който си създадохме само за две години на европейски пират N1.
Ето защо представителите на големите звукозаписни компании пристигнаха
у нас, водени не толкова от желанието за бизнес - малка държава,
малък пазар, бедни консуматори на музика, колкото от стремежа
да бъдат по-близо до пиратите. Те си устроиха своеобразни наблюдателници,
които отблизо да следят какво става в пиратските води. А от друга
страна - да разузнаят технологичната въоръженост и
производствените мощности на заводите в България.


В крайна сметка сега остава да изчакаме окончателните
резултати от пиратската финансова година. Когато IFPI тегли калема,
тогава ще се разбере колко са откраднали пиратите, ще има ли санкции
към България и какви ще бъдат те.

Facebook logo
Бъдете с нас и във