Банкеръ Weekly

Общество и политика

В БСП ТРАДИЦИИТЕ НЕ СА, КАКВИТО БЯХА

Преди няколко години известна марка уиски лансира новата си рекламна кампания под мотото Традициите не са това, което бяха. Сватба извън черквата, булка в черно и гости, които пият уиски, вместо шампанско - това наистина би трябвало да убеди публиката, че й се предлага нещо съвсем ново. В стремежа си да убеди обществото, че е скъсало с консервативните си традиции, ръководството на БСП прилага упорито подобни рекламни трикове. Дори когато става дума за тържествата на връх Бузлуджа - символ на традиционните корени на българската революционна левица. Гледайки от онзи свят, Благоев, Димитров и Коларов сигурно трудно са преглътнали миналогодишната оригинална идея на младия лидер на партията Станишев - да поведе рокерски поход до свещения връх, яхнал мощен луксозен мотоциклет. (Впрочем тук традицията е спазена - скъпите западни автомобили и мотори бяха сред любимите играчки на децата на Политбюро.) Който не вярва, да пита Евгения Живкова. Но тази година колосите на българския социализъм сигурно са се обърнали в гроба - на върха обновените социалисти бяха приветствани от председателя на Социалистическия интернационал. Същата тази организация, която и до днес побелялата членска маса на партията смята за сборище на опортюнисти и социалпредатели. Иначе част от новостите вече се превръщат в традиция. Като кръжащия делтапланер, понесъл партиен флаг или младите социалисти от първата редица, които се замерят с листовки. Нека добавим и все по-афишираната помощ на червения бизнес, като започнем с цените на кебапчетата и свършим с подслоняването на шефа на Социнтерна. Язък само, че се провали идеята на Стефан Данаилов за организиране на най-дългото социалистическо хоро, достойно за книгата на рекордите Гинес. Вместо хоро рекордьор се получи обикновено меле. Известно е, че дълги години БСП избиваше тежък комплекс на тема външно признание. След като международният социализъм най-накрая разбра, че не може да си позволи да няма свой представител във властта в една страна - член на НАТО, а не след дълго - и на ЕС, и прие БСП в своите редици, проблемът изглеждаше решен. Тъкмо затова малко странно изглеждаше неистовото желание на лидерите от Позитано 20 да покажат председателя на Социнтерна Антонио Гутереш като панаирджийска мечка на събора на Бузлуджа. Очевидно присъствието и пламенното слово на Гутереш трябваше да бъде още едно тежко доказателство, че БСП е приета като равна в Европа. Но понеже чувството за добър вкус и мярката не са най-доминиращата черта по нашите географски ширини, без значение дали става дума за отделни човеци, или за организации, манджата бе доста пресолена. Впрочем гостът също допринесе както за помпозността, така и за празничната суматоха. Например с фразата си, че очакваната изборна победа на БСП ще бъде успех на социалистите по целия свят. Интересно е например дали лейбъристите на Тони Блеър ще се почувстват окрилени от тази хипотетична победа, като се имат предвид постоянните обструкции на БСП спрямо подкрепата на България за антитерористичната коалиция в Ирак. А темата за войната в Ирак прозвуча достатъчно гръмко от връх Бузлуджа, за да се убедим, че това сигурно ще бъде един от главните предизборни козове на българските социалисти. В отговор на категоричната присъда на Антонио Гутереш, че войната в Ирак е била авантюра, Сергей Станишев заяви: Хората искат мир и ние ще го отстоим. А както знаем от едни малко позабравени лозунги, социалистите обичат да превръщат думите в дела. Само преди малко повече от седмица БСП внесе в Народното събрание предложението си за предсрочно изтегляне на българския контингент от Ирак. Вярно е, че тази инициатива остана в пълна изолация и дори бе определена като поощряване на терористите в момент, когато се отправят конкретни заплахи към България. Но можем само да гадаем какво би станало, ако социалистите бяха на власт. Те, изглежда, са изкушени да приложат антивоенната стратегия, спомогнала за успеха на испанските им събратя. Струва си обаче да напомним, че испанските социалисти спечелиха благодарение на трагедията на атентатите в Мадрид на 11 март тази година и че това е прекалено висока цена за чиято и да е изборна победа. Общата атмосфера на панаирджийската показност на събора на Бузлуджа бе подсилена от прекалено демонстративните реверанси към малките съюзници на БСП - бедните роднини от политическия съюз Нова левица. Техните лидери бяха решили да впечатлят с оптимизъм - например Георги Анастасов от Българска социалдемокрация увери множеството, че имаме президент, но ще спрем ли дотук?!. На свой ред Станишев подчерта ролята на единството в Нова левица, може би за да позаглади ефекта от напускането на Обединен блок на труда. Ясно е, че БСП иска да играе ролята на добрия голям брат. Но, както знаем от практиката - когато трябва да се дели властта, социалистите неведнъж са доказвали, че деленето по братски е нещо много по-различно от деленето поравно.Разбира се, традицията повелява на връх Бузлуджа да се говори с оптимистичен патос. Само че той контрастира силно с реалистичните преценки, например на червените кметове. Преди две седмици на семинара в Боровец някои от тях предупредиха, че силно се съмняват в категоричната изборна победа. Както и че оставащата една година до изборите е много време, през което какво ли не може да се случи. Е, увереността в собствените възможности е хубаво нещо, стига да има покритие. Лидерът на БСП заяви: От този връх и на тази дата ние тръгваме към парламентарните избори с ясната воля и възможности да ги спечелим. А за да забие окончателно нож в иначе традиционните чувства на привържениците си, няколко дни по-късно червеният лидер потвърди в интервю за агенция Ройтерс това, което отдавна се мълви в политическите среди. Че БСП няма нищо против след изборите да направи коалиция със сегашните управляващи от НДСВ и ДПС. Така шефът на партията даде еднозначен отговор на подозрителните въпроси кой в България днес е в опозиция. Другото е толкова объркано, че не си струва да се нищи - да му мислят избирателите...Традициите може да не са това, което бяха, но понеже лицата са до болка познати, си струва да припомним една проста житейска истина: от върха се тръгва обикновено надолу. Когато върхът е Бузлуджа, е понятно. Но когато е маркер на политическо и електорално влияние, перспективата е неприятна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във