Банкеръ Weekly

Общество и политика

В БСП ОСИТЕ ЩЕ СЕ РОЯТ СЛЕД КОНГРЕСА

Остават точно три дни до откриването на четиридесет и третия конгрес на Българската социалистическа партия. Напрежението сред социалистите вече е достигнало връхната си точка и очакването все повече се превръща в непреодолим дразнител за събудените страсти. В петък зала едно на НДК ще събере най-после партийния елит за решаващата битка. Нейният изход ще реши бъдещето на една столетна традиция. Всъщност какво точно трябва да се случи през заветните три дни на форума?


На пръв поглед отговорите изглеждат прекалено много


Преди всичко четиридесет и третият конгрес е първият сбор на партията след януарските събития от 1997 година. Досега всичко, което се е случвало в столицата, всички решения, които са се вземали в централата на Позитано 20, всички директиви, спускани към местните организации, са били обсъждани, одобрявани или изпълнявани от отделни групи в градските и селските партийни организации. Досега всичко е било коментирано като решение на онези горе, т.е. на лидерите. На първи май делегатите от страната ще разговарят директно с елита на партията си. Тази трансформация най-вероятно ще подсили тенденцията да бъдат премълчани и дори забравени обвиненията. Срещайки се с председателя на Висшия партиен съвет, чувствайки се част от общото цяло, събрано в залата на НДК, делегатите ще са много по-склонни да изразят своята подкрепа, отколкото негодуванието си от ръководството и партийната политика. Разбира се, критични изказвания ще има. Вероятно ще прозвучат и доста силни обвинения. Ще има и лидери, посочени с пръст и нарочени за предатели. Сигурно е обаче, че този тон няма да зарази залата. Социалистическата партия, още повече когато е събрана в една зала в центъра на столицата, не би могла да се почувства виновна и слаба, пък дори и чрез част от своето цяло. Защото председателят на партията преди всичко е нашият председател. И докато Георги Първанов е нашият председател, той не може да бъде нито виновен, нито недостатъчно достоен за този пост.


С пословичния партиен комплекс за величие ще е съобразен и отчетният доклад на самия Първанов. В него лидерът обеща да направи за първи път оценка на социалистическото управление, ръководено от Жан Виденов и Красимир Премянов. Шефът със сигурност няма да е толерантен към колегите си, но още по-сигурно е, че оценката ще бъде максимално персонифицирана. Партията ще остане невинна. С добре познатия цветущ партиен език най-новата история ще се прочете емоционално и ясно. Шепата злодеи, завзели партийната власт, ще бъдат обявени за антихристи, а редовите честни и верни партийци - за дисиденти в собствената си организация. Докладът на Първанов ще реабилитира социалистическата партия от вината за кризата на държавата и ще прехвърли бремето само върху плещите на тогавашните шефове.


Дали в тази враждебна атмосфера Красимир Премянов ще намери сили да се бори за лидерското място? Дали изобщо ще има някакъв смисъл в издигането на кандидатурата му? Какво може да се случи, ако той си повярва докрай? Отговорите на тези въпроси не са много трудни. Дни преди конгреса самият Премянов едва ли изпитва някакви колебания. Победата, в която той се е прицелил, не е толкова близко във времето. На този етап за него е достатъчно да демонстрира присъствие във всички горещи точки в партийния живот. Важно е да се утвърди като името на алтернативата, останалото зависи от бъдещето. Пред партията предстоят още много конгреси и на един от тях Първанов все ще бъде свален. А този, който ще дойде след него, ще трябва преди всичко да има минало. Нито много дълго, нито прекалено късо. Красимир Премянов ще има такова минало.


Една от най-големите предконгресни интриги беше изграждането на генералското гнездо


Някои го възприеха като отчаян опит за помощ на още по-отчаяното партийно ръководство. Други го погледнаха с насмешка. За трети то беше и си остава просто гнездо на оси в партийния кошер. От всички гледни точки обаче се вижда, че осите с пагони нямат намерение да жилят на самия конгрес. Ако изобщо са готови за атака, тя вероятно търпеливо ще изчакат следконгресните дни. Смята се, че конгресът ще приеме много и сериозни поправки в устава на партията. Една от тях е Изпълнителното бюро да бъде избирано директно от делегатите на конгреса, а не както досега - няколко дни по-късно от членовете на Висшия съвет. Тази промяна вероятно ще помогне на част от армейците успешно да атакуват щаба на партията. Димитър Иванов, Любен Гоцев и Младен Червеняков са вероятни кандидати за членове на новото Изпълнително бюро. Ако те или други оси наистина забръмчат в щабквартирата на Позитано, генералите ще могат с чест да празнуват победата си.


Победата за самата БСП обаче на този етап се измерва единствено с пари, и то с много пари. В момента, в който се оказа, че партията не е достатъчно мощна, за да поддържа реализирането на конкретни икономически интереси, куфарчетата с пари и финансовите инжекции от близки, приятели и роднини спряха. А за организация, която доскоро свободно е разполагала с цялата финансова мощ на държавата, това се оказа непреодолимо изпитание. Въпреки че сега БСП все по-осезателно напуска властта, за разлика от Евролевицата и ОНС тя се привижда като единствена алтернатива на синьото управление. И ако за централната власт тази алтернатива е прекалено абстрактна и далечна, на ниво местно управление партията ще продължи да разполага със силни позиции дори и след предстоящите догодина кметски избори. А за всеки бизнес местният пазар е сериозно поле за печеливша изява. Така че конгресните битки ще са само прелюдия към големите двубои в общинските и районните организации, които ще предхождат съставянето на листите за местните избори. И ако генералите вкарат свои хора в централната партийна власт, следващата им плячка ще бъде в местните структури.


Това развитие обаче принадлежи на бъдещето. Засега емоциите и залаганията са съсредоточени в дните на конгреса. А дали на неговата арена ще се състезават само Премянов и Първанов, е въпросът, който прави големите залози рискови


Ще се появи ли трети съперник и чии пари ще стоят зад гърба му? Отговорът на повечето наблюдатели охлажда състезателните емоции. Вероятността кандидатурите на Александър Лилов, Румен Овчаров или дори Георги Пирински да разгорещят страстите на битката за председателския пост е нищожна. И ако все пак някой от тях се реши да предизвика съдбата, смелостта му едва ли ще го възнагради с успех.


Остават само три дни до поредния социалистически конгрес. И точно три са прогнозите, които ще се сбъднат със сигурност. Първо, катарзисът няма да се състои и ще се отложи завинаги. Второ, след форума БСП ще се прероди по-невинна и от младенец. Тежестта на цялата вина ще бъде стоварена на плещите на лошите. И трето, големите промени в партията ще предстоят след трети май. А дотогава остава да изчакаме края на конгреса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във