Банкеръ Weekly

Общество и политика

В БРЮКСЕЛ НЕ ВСИЧКО Е СПОКОЙНО

Уикендите в белгийската столица обикновено са тихи. Тогава десетките хиляди чиновници, работещи в Комисията на ЕС, в Съвета на министрите, в Европейския парламент и в другите общи европейски институции, разпускат в околностите на града от изпълнените с бюрокрация делнични дни. По централните булеварди Рю де ла Лой и Шарлеман се мяркат само любопитни туристи и характерните местни велосипедисти. Съвсем различна обаче бе картината в съботата (19 март), предшестваща срещата на върха, на 22 и 23 март. Тогава центърът на Брюксел бе залят от около 50 хиляди протестиращи активисти на Европейската конфедерация на синдикатите. Причината за тяхното недоволство бе одобрената през мандата на предишната Еврокомисия проектодиректива за пълна либерализация на пазара на услугите. Документът, който придоби популярност като директивата Болкещайнна името на бившия комисар по въпросите на единния пазар, предвижда всички компании от страните членки да предлагат свободно услуги на територията на ЕС. Единственото изискване е те да са регистрирани и да притежават разрешение за извършване на дейност в своята държава, но не и да вадят допълнителни лицензи за работа в чужбина. По този начин полските адвокати например ще могат спокойно да пледират във френските съдилища. Ако бъде въведена, тази привилегия ще важи не само за самонаетите лица, но и за счетоводители, финансисти, строители и други. Сега, според действащото законодателство в Евросъюза, това е невъзможно, въпреки че един от основните му принципи е свободното предлагане на услуги.В началото на март председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че екипът му имат твърдото намерение да придвижи новата директива. Само че промените, които рано или късно предстои да настъпят в сектора на услугите, не са по вкуса на част от т. нар. стари страни членкии най-вече на Франция. Основният мотив, който се изтъква срещу либерализацията, е, че отпадането на ограниченията за компаниите от Централна и Източна Европа ще доведе до дъмпинг на цените. Така измененията, които на пръв поглед са изцяло в духа на икономическата интеграция и свободната конкуренция в рамките на общия пазар, на практика изправиха една срещу друга държавите от Съюза. Във Франция въпросът за или против директивата Болкещайн дори се превърна в залог за изхода от референдума за новата европейска конституция, който ще се проведе в края на май. Страхът, че бедните братовчеди от Изтока утре ще дойдат и ще им вземат хляба, накара много от техните конкуренти от по-богатата част на континента да излязат на 19 март на протести по брюкселските улици.Скандалът логично зае подобаващо място в дневния ред и на срещата на държавните и правителствените ръководители на 25-те през тази седмица. А решението бе намерено по типичния за ЕС начин - с компромис. В заключителния документ на Европейския съвет бе записан текст, задоволяващ и привържениците, и опонентите на либерализацията, който гласи, че Европейският съюз подкрепя премахването на ограниченията в предоставянето на услуги, но при запазване на сегашния социален модел. Според премиера на Люксембург Жан Клод Юнкер предложената проектодиректива да бъде преработена така, че социалното спокойствие в Евросъюза да не бъде взривено. Но по думите на шефа на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу дори и предизвикалият толкова вълнения проект да се смекчи, той няма да бъде оттеглен. Някои все още мислят за ЕС като за общност от 15, а не от 25 държави. Време е те да променят чипа в главата си, подчерта пред журналисти Барозу.Докато синдикалистите кръстосваха централните булеварди на Брюксел, в сградата на Съвета на министрите, първите финансисти на 25-те търсеха решението и на друг пиперлив проблем за ЕС- прословутата реформа на Пакта за стабилност и растеж на страните от еврозоната. Дебатът за нея бе предизвикан от Франция и Германия. През последните години те постоянно изпитват затруднения при спазването на ограничението бюджетните им дефицити да не надхвърлят 3% от брутния вътрешен продукт. Основният казус бе кои точно публични разходи, надвишаващи лимита, да се признават като основателно направени, без съответната държава да бъде санкционирана? В крайна сметка бе одобрен предложеният от финансовите министри пакет от мерки, до чието разработване се стигна след уморителни 12-часови дискусии. Въпросът с бюджетните дефицити отново бе решен от Европейския съвет на принципа всички да са доволни. В бъдеще правителствата, които не спазват ограниченията, ще бъдат санкционирани само ако допълнителните разходи имат вредно въздействие върху икономическия растеж и фискалната политика. Извинени ще са и харчовете над определените граници, ако са насочени към задълбочаване на интеграцията в рамките на ЕС. Тези постановки се покриват почти изцяло с вижданията на Париж и Берлин, които от доста време настояват за разхлабване на финансовата примка, нахлузена им от пакта. Нещо повече, държавите от еврозоната няма да се санкционират и в случаите, когато сумата от бюджетния им дефицит, превишаваща 3-процентното ограничение, се инвестира в проекти за насърчаване на изследователската и иновационната дейност. Европейският съвет реши също всяко правителство, което е нарушило правилата на общността, да има право да мотивира направените разходи пред Европейската комисия и Съвета на министрите. Удължен беше и гратисният срок, в който страните ще трябва да коригират дефицитите си в рамките на допустимото. Вместо с една година занапред те ще разполагат с 24 месеца.Разбира се, постигнатите договорености тепърва ще се анализират. Първият, който изрази съмнение в тяхната целесъобразност, бе председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той обаче набързо бе срязан от политиците с аргумента, че банката е длъжна да изпълнява техните решения, а не да ги коментира.Но и така страстите около съдбоносните за бъдещето на ЕС теми не приключиха. Европейският съвет имаше нелеката задача да направи преглед и на изпълнението на приетата през 2000 г. Лисабонска стратегия. Тя предвижда до 2010-а единният вътрешен пазар да се превърне в най-бързо развиващата се икономика в света. Пет години преди изтичането на този срок амбициозна цел съвсем не изглежда толкова леснопостижима. На вниманието на лидерите на 25-те бе представен анализът на работещия в Лондон Център за европейски реформи. В него се посочва, че темповете на развитие на икономиката на Евросъюза все още изостават от тези на САЩ. Английските учени са направили и класация на 25-те държави от общността според изпълнението на поставените в Лисабонската стратегия цели. Отличничките са Швеция, Дания и Финландия. В оставащото до 2010-а време страните членки ще насочат усилията си към разкриването на нови работни места и постигането на по-висок икономически растеж. Те ще трябва да разработят и специални програми за реформи, съобразени с Лисабонската стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във