Банкеръ Weekly

Общество и политика

В БРЮКСЕЛ НЕ ХАРЕСВАТ БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА

Така бленуваното ни присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. остава в плен на реформата в съдебната система. Подобно заключение едва ли е в състояние да изненада някого. През последните години като че ли не остана международна организация, която да не ни напомни, че превръзката около очите на българската Темида е доста поразхлабена. Лошото е, че по всяка вероятност неуредиците в съдебната власт ще са черното петно и в тазгодишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България. Документът, който се очаква да е последен за предприсъединителния период, ще бъде публикуван на 6 октомври. За разлика от други години, когато София тръпнеше до последно дали ще бъде призната за функционираща пазарна икономика, нещата този път изглеждат ясни доста по-отрано. Според запознати независимо че през седмицата четирима български министри - Меглена Кунева, Милен Велчев, шефът на МВР Георги Петканов и правосъдният министър Антон Станков, бяха призвани в Брюксел за препитване, анализът на комисарите вече е почти готов.Предварително беше известно, че най-важната среща от програмата на нашата делегация ще е между Кунева и комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, която се състоя на 1 септември. Оправдаха се и очакванията за критики в стил реформите в съдебната система куцат. Германецът, който ще заема поста комисар по въпросите на промишлеността в новата Европейска комисия, (мандатът й започва в началото на ноември - б. ред.) не пропусна да се информира от Меглена Кунева и за одобрения неотдавна от правителството законопроект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Както е известно, той предвижда близо 95 на сто от престъпленията у нас да се разследват от дознателите на МВР, което на практика ще сведе до минимум ролята на следствието. Законопроектът бе подложен на сериозна критика в нашумелия Заключителен доклад от партньорската проверка на Европейския съюз по глава Правосъдие и вътрешни работи, провела се у нас в началото на юни тази година. Всъщност критиките на Ферхойген към съдебната ни реформа през последните годин станаха нарицателни. Все още се помни смразяващият коментар, направен при посещението му в София през пролетта на 2003-а. Тогава той ултимативно заяви, че парламентът трябва да гласува промените в конституцията, засягащи имунитета, мандатността и несменяемостта на магистратите. Неотдавна пред журналист на Би Би Си пък Ферхойген отбеляза, че България и Румъния могат да имат проблеми с приемането си в Евросъюза през януари 2007-а, ако не извършат необходимите реформи в съдебната система. Сериозното изоставане в тази сфера обаче съвсем не е единствената бариера пред кандидатурата ни. Четиримата български министри бяха подложени на същински изпит през втория ден от посещението си в Брюксел. Пред експертите на Еврокомисията, начело с ръководителя на Генерална дирекция Разширяване Фабрицио Барбасо, те дадоха подробни разяснения по изпълнението на поетите от България ангажименти в хода на преговорите. По информация на Министерството на външните работи една от най-дискутираните теми е била способността на нашата Комисия за защита на конкуренцията да прилага антимонополното законодателство и разпоредбите в областта на държавните помощи. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, по всичко личи, че Еврокомисията ще признае конкурентоспособността на икономиката ни, но дейността на КЗК ще бъде поставена под наблюдение. Правителствени експерти смятат, че оценката в доклада за изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген като цяло ще е положителна.Комисарите ще отчетат като актив за страната постигнатия ръст на БВП - 4.3% през 2003 г., и очакванията за ръст от 5.3% през 2004-а. Добра оценка вероятно ще има и за приключването на приватизационната сага около БТК и либерализацията на цените на тютюневите изделия. Като плюс ще се отчете и увеличението на размера на преките чуждестранни инвестиции, както и приемането на нов закон за насърчаване на частните вложения в икономиката. Няма обаче да бъде подминато и отрицателното ни салдо в областта на външната търговия, дефицита по текущата сметка на платежния баланс и бавните процедури по заличаване от търговските регистри на обявените в ликвидация или изпаднали в несъстоятелност търговски дружества. По отношение на политическите критерии нещата традиционно стоят добре. Все пак се очаква Еврокомисията да отбележи, че Народното събрание не е избрало в срок национален омбудсман и не е излъчен съставът на Комисията за защита срещу дискриминация. В доклада ще бъде отчетено и забавянето на изпълнението на правителствената концепция за обслужване на едно гише. Както и проблемите ни с трафика на хора и лошите условия в българските затвори. Затова пък правителството ще получи потупване по рамото за планираното увеличение на броя на работещите в държавната администрация, които имат статут на държавни служители. Не по-маловажни ще са и заключенията по третия критерий за членство - хармонизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз. В този раздел ще бъде припомнено, че Народното събрание досега е трябвало да гласува няколко приоритетни закона, но не е сторило това. Горещите новини ще се съдържат и в т. нар. Стратегически документ, който се изготвя от Европейската комисия паралелно с доклада за напредъка. По неофициална информация в него комисарите ще предложат на правителствата на 25-те страни членки на ЕС договорът за приобщаването на България в голямото европейско семейство да бъде подписан възможно най-скоро в началото на 2005 година. Пак там ще се уточни и как ще се наблюдава занапред изпълнението на ангажиментите, които сме поели по 30-те преговорни глави. Единият от вариантите е да продължат познатите вече партньорски проверки, а другият е периодично попълване на въпросници от българската администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във