Банкеръ Weekly

Общество и политика

В БЮДЖЕТА ЗАСЕГА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО

ФИСKАЛНИЯТ РЕЗЕРВ, КОЙТО ГАРАНТИРА ПЛАЩАНИЯТА ПО

ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ, ДОСТИГНА 1000 МЛРД. ЛЕВА

Димитър Радев - заместник-министър на финансите,

пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Радев, в последно време започна усилено да се

коментира, че бюджетът вече има проблеми при изпълнението на приходната

и разходната си част. Какво е състоянието в момента?

- Засега приходната и разходната част на бюджета

се изпълняват според предварителните ни очаквания и не излизат

извън заложените параметри, включително и по споразуменията с

МВФ. Няма отклонения по такива важни позиции като бюджетния дефицит,

първичното бюджетно салдо, нетното банково финансиране и по баланса

на фискалния резерв.

Споделяте ли опасенията, че разходите, които прави

бюджетът, се увеличават далеч по-бързо от приходите, които той

събира?

- В консолидирания държавен бюджет разходите се извършват

до размера на събраните приходи. В момента нелихвените разходи

са по-малко от постъпленията на бюджета. Висок е делът на лихвените

разходи - около 70% от годишната програма, но това се дължи на

графика за плащанията по външния и вътрешния дълг. Например задълженията

ни към кредиторите от Лондонския клуб за тази година вече са платени.

Вие винаги сте твърдели, че първичното бюджетно салдо

е показателят, по който може да се съди за бюджетната дисциплина.

Какво е състоянието му в момента?

- Първичното салдо действително е показател за способността

на администрацията да провежда дисциплинирана бюджетна политика.

По програмата за 1997 г. това салдо е положително - между 3.5%

и 4% от брутния вътрешен продукт. Текущото изпълнение не се отклонява

от тези граници.

Означава ли това, че държавата, макар и бавно, намалява

общия размер на вътрешния си дълг?

- Засега можем да говорим за преустановяване на тенденцията

за реално увеличаване на вътрешния дълг. Целта е в края на годината

той да се редуцира с около 100 млрд. лв. и по този начин за пръв

път да се пречупи досегашното правило за постоянно нарастване

на вътрешната задлъжнялост.

От нашия разговор остава впечатлението, че изпълнението

на бюджета е безоблачно. Съществуват ли все пак някакви проблеми

в приходната и разходната част и кои са те?

- Няма безпроблемно изпълнение на бюджета. Според

мен най-големите рискове при изпълнението на сегашния бюджет са

в три направления. Първият е свързан в макроикономически план

с т. нар. квазифискални загуби - това са загубите в реалния сектор,

а те, както практиката показва, имат доста болезнено отражение

върху приходната част. Мерките на правителството по структурната

реформа в производствения сектор дават основание да се надяваме,

че тези загуби прогресивно ще намаляват. Приемането и прилагането

на оздравителни програми за редица държавни предприятия са конкретен

израз на усилията ни в тази посока.

Вторият риск за бюджета е свързан със събирането

на приходите и пряко зависи от хода на структурните реформи, борбата

с престъпността и състоянието на данъчната и митническата администрация.

Това са основните елементи, върху които акцентираме, за да намалим

риска от този фактор.

Третият риск е свързан с разходната част на бюджета.

Това е опасността от просрочия при извършването на бюджетни плащания,

която е много сериозна за условията на Валутен борд. Мерките,

които предприе Министерството на финансите, осигуриха намаляването

на тези просрочия при въвеждането на борда. Оттук нататък задачата

ни е да не се създават условия за формиране на нови просрочия.

Кои са тези просрочени плащания и с колко ги намалихте?

- Просрочията бяха свързани основно с неплатените

разходи за медикаменти. Преди въвеждането на борда за медикаменти

бюджетът дължеше около 21 млн. щ. долара, които платихме в началото

на юли. Парите взехме от заема за спешни нужди, отпуснат ни от

Световната банка. Министерството на финансите ще направи необходимото

в края на годината да няма неплатени разходи. Министерствата и

общините също трябва да изпълняват стриктно закона и да не поемат

ангажименти извън осигурените ресурси.

Съществува ли все пак опасност общините да не получат

гласуваните в бюджета субсидии?

- Общините ще получат парите, предвидени в държавния

бюджет. Според закона това са 95% от предвидените субсидии. Ако

събитията се развиват нормално и приходите са в размера на предвидените,

общините могат да получат и повече пари. Освен това предстои те

да получат целеви трансфери за четвъртокласните пътища, за здравната

и за образователната мрежа.

Казахте, че един от начините за решаването на проблемите

в приходната част на бюджета е да се намалят загубите на предприятията.

Какво всъщност е тяхното влияние върху бюджетните приходи?

- Този въпрос трябва да се разглежда във връзка с

възможностите за преустановяване на спада и за икономически ръст.

До септември ние предвиждаме спиране на спада в брутния вътрешен

продукт, а до края на годината и лекото му повишаване. Важното

е да не допускаме практиката от миналите години тези загуби да

се трансформират в държавен дълг. Според мен обаче вече има достатъчно

надеждни механизми, които гарантират, че тази практика е трайно

пресечена.

Някои от най-големите банки, които бяха поставени

под особен надзор - Стопанска банка, БАЛКАНБАНК и БЗК, вече са

обявени в несъстоятелност. Ако до края на месеца те не бъдат продадени,

депозитите на гражданите и фирмите в тях ще бъдат прехвърлени

и ще легнат на плещите на бюджета. Предвидени ли са средства за

поемането на тези разходи?

- За покриването на тези разходи ще бъдат емитирани

държавни ценни книжа. Средствата, необходими за тяхното обслужване,

са предвидени в бюджета. Пари за подобна цел ще бъдат включени

и в бюджета за следващата година.

В момента в икономическите и в политическите среди

битуват две прогнози за бюджета. Първата е, че дефицитът ще бъде

по-голям от очаквания, и, подобно на други години, бюджетът ще

трябва да се ревизира. Втората е, че дефицитът може да бъде по-малък

от заложения. Какъв е вашият коментар?

- Сценарият с по-голям дефицит не съществува. Той

просто е невъзможен. Според мен бюджетът ще бъде изпълнен така,

както е предвидено в закона.

Желателно ли е през тази година да се стремим към

дефицит, който е по-нисък от заложения в бюджета?

- Според мен изпълнението на фискалната програма

не трябва да се разглежда единствено в контекста на дефицита.

Съществува система от показатели, които са не по-малко важни за

икономическото развитие на страната. За мен решаващо значение

ще има равнището на салдото по първичния баланс. Друг важен фактор

е размерът на нетното банково финансиране. Има основания да очакваме,

че до края на годината то ще бъде отрицателно и това ще бъде сериозен

индикатор за начало на икономическо оживление в страната. Това

ще означава, че за пръв път бюджетът няма да изпомпва пари, които

ще могат да бъдат насочени към производствения сектор. И третия

важен показател е равнището на фискалния резерв, който гарантира

платежоспособността на държавата по дълга и по основните публични

услуги.

На какви принципи се формира този фискален резерв?

- Той съдържа балансите на всички бюджетни сметки,

както и тези на дванайсет от най-големите извънбюджетни фонда.

Именно ресурсът от тези баланси формира фискалния резерв. В него

се включват и постъпленията от приватизацията, и от външното финансиране,

предназначено за подкрепа на бюджета. Основните функции на резерва

са две - да се гарантират плащанията по външния и вътрешен държавен

дълг и да бъде буфер, който ще поема неизбежните касови бюджетни

разриви през годината.

Какъв е критичният минимум на този фискален резерв?

- Балансът на фискалния резерв е един от критериите,

който МВФ наблюдава при изпълнението на нашите ангажименти по

петото стенд-бай споразумение. Към момента фискалният резерв е

над 1000 млрд. лв. и е над това критично равнище, което ние имаме

ангажимент да поддържаме. Този фискален резерв гарантира плащанията

на държавата по дълга до края на споразумението с МВФ.

При приемането на бюджета от парламента бе казано,

че част от вътрешния дълг ще се финансира за сметка на кредити

от международните финансови институции. Това не създава ли опасност

от продължаващо нарастване на външния дълг?

- Този въпрос засяга схемата за финансиране на бюджетния

дефицит. Основният момент в тази схема е, че тя е неинфлационна.

Известно е, че когато за финансиране на дефицита се използват

външни ресурси - от кредити и от приватизация, то не е инфлационно.

Затова според мен схемата има много повече предимства, отколкото

недостатъци.

Възможно ли е, според вас, от следващата година България

да започне да плаща по външния и вътрешния дълг предимно за сметка

на приходите си от приватизация и от положително търговско салдо,

а не от външно финансиране?

- Този въпрос може да получи конкретен отговор на

базата на изпълнението на споразуменията с международните финансови

институции. Ако те са успешни, а има всички шансове да се надяваме

на това, мисля, че ще успеем да сключим по-дългосрочни споразумения

с тях. Това ще гарантира стабилността в по-дългосрочен план. Тогава

ще можем да предприемем действия, които ще ни позволят да не разчитаме

предимно на финансиране от международните финансови институции.

В момента се изготвя стратегия по този въпрос. Първата стъпка

е на базата на икономическата и финансовата стабилизация в страната

да се опитаме да получим един по-висок кредитен рейтинг. След

като постигнем тази цел, ще потърсим финансиране, като излезем

на международните финансови пазари. Усилено се водят консултации

за емитиране на еврооблигации. Тепърва обаче ще се уточняват обемът

на емисиите, типът ценни книжа, матуритетът и доходността им.

Ще се търсят най-разнообразни форми за външно финансиране на държавата,

част от които ще намерят отражение още в бюджета за 1998 г., който

ще трябва да бъде представен в парламента до края на октомври

тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във