Банкеръ Weekly

Общество и политика

УСЕЩАНЕ ЗА МЕХУРЧЕТА 2

Преди четири седмици в.БАНКЕРЪ публикува статията Усещане за мехурчета, в която предупреди, че цените на акциите на нашия капиталов пазар са силно надценени и е логично в скоро време да тръгнат надолу. На следващата седмица индексът Warburg-30 на практика замръзна, показвайки минимален ръст от 0.10 процента. След още седем дни стрелката за първи път се обърна надолу, когато бе отбелязан спад от 1.39 процента. Третата седмица с пълно право можеше да се нарече черна, защото тогава индексът падна с 7.98%, след като в продължение на три месеца цените се бяха качили с цели 50 процента.


Седем месеца след началото на търговията на пода на Българска фондова борса пазарът е разделен. Холдингите окрупниха дяловете в дружествата, в които имат стратегически интереси, а инвестиционните посредници направиха своите портфейли от миноритарни пакети на големи предприятия. От друга страна, на пазара не се появиха нито търговските банки, нито големите чужди портфейлни инвеститори. В тази ситуация посредниците се отдадоха на мечтите си и започнаха да регистрират сделки с малки пакети на високи цени. Каквото и да се направи обаче, липсва и сериозно търсене, и сериозно предлагане. Търсене от много страни и предлагане от много страни. След промените в Закона за ценните книжа инвестиционните посредници загубиха възможността да спекулират с книжа на дребни акционери, като ги изкупуват за собствена сметка, а след това ги препродават значително по-скъпо. Играчи на пазара коментират, че физическите лица предпочитат да извършват сделките си през търговските банки и това отнема сериозни приходи от посредниците.


От 81 приватизационни фонда едва пет избраха да станат инвестиционни дружества, но и те нямат в какво да инвестират. От началото на годината досега на пазара се появи единствено емисията на Елкабел - Бургас, а нови големи емисии не се задават.


Съветът по структурна реформа към Министерския съвет прие програма за развитието на капиталовия пазар, която предвижда акции от големите структуроопределящи предприятия като БТК, НЕК, Булгартабак холдинг и др. да се приватизират частично и през фондовата борса. Но дали това решение ще бъде изпълнено? През миналата седмица министърът на транспорта Вилхелм Краус заяви, че акциите на БМФ и БДЖ няма да се търгуват на борсата. Всички тези големи предприятия ще се продават с помощта на международни инвестиционни посредници и те също ще трябва да преценят дали нашата борса предоставя добри условия за продажба.


Поради ниската си ликвидност пазарът ни все още не се влияе от движението на международните борси. Ако ние успеем да направим един прозрачен, добре регулиран и ликвиден пазар, шансовете ни за успех при сегашната ситуация са сериозни. В Централна и Източна Европа привлекателен пазар остана основно Полша и донякъде Унгария. Все още не е възстановено докрай доверието в Чехия, а Румъния е далеч от макроикономическата стабилност. Големият пазар в тази част на Стария континент, разбира се, е Русия, където Централната банка се принуди през миналата седмица да качи лихвения процент по рефинансирането на търговските банки на 50 процента. Целта е да се предотврати обезценката на рублата, но борбата за това е още в началото си.


Кризата в Азия изтегли огромни ресурси от региона, които се насочиха основно към САЩ и индексът Dow Jones устойчиво премина психологическата граница от 9000 пункта. Ръстът спря, след като авторитетното английско списание The Economist публикува статия, според която в момента Америка преживява инфлация на активите. Всички очакваха дали Федералният резерв ще повиши лихвите на 19 май, но това не се случи. Английските експерти твърдяха, че вълната от сливания, повишаването на цените на недвижимите имоти и растежът на паричната маса са предвестници на сериозна криза, и затова е необходимо лихвите да се повишат колкото може по-скоро. Федералният резерв обаче взема предвид основно индекса на потребителските цени, който не отразява движението на цените на активите и затова засега не промени лихвите.


The Economist намира доказателство за своята теза в книгата на американския икономист Ървин Фишер Покупателната способност на парите, излязла преди 87 години. Според Фишер трябва да се следи един по-широк индекс на цените, който да включва и тези на акциите, облигациите и недвижимите имоти.


Защо централните банки, независимо за коя страна става дума, са длъжни да обръщат внимание на въпросния по-обхватен индекс? Инфлацията на активите може да даде лъжливи ценови сигнали. Ниската цена на капитала е в състояние да накара мнозина да заемат повече пари, надявайки се на продължаващия растеж на цените. Нещо, което никога не трае вечно. От друга страна, растежът на цените в един момент ще прелее и към стоките и услугите и ще предизвика сериозна инфлация.


Кога да очакваме нов ръст на цените на акциите у нас? Това може да стане най-рано в началото на есента при изпълнението на няколко основни условия:


- приемането на добър нов закон за ценните книжа;


- разкриване на достатъчна информация за дружествата на пазара;


- защита на правата на миноритарните акционери;


- пускане на пода на борсата на акции от големи предприятия;


- прозрачни процедури за търговия.


Пазарът ни почти изчерпа вътрешните си възможности за растеж и днес единствената надежда остават чуждестранните портфейлни инвеститори. Не бива, разбира се, да забравяме, че те могат да дойдат, но ако тук не им хареса, могат и да си отидат. И тогава пак някой ще трябва да изпие мехурчетата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във