Банкеръ Weekly

Общество и политика

УСЕЩАНЕ ЗА МЕХУРЧЕТА


Любовта е безгранична, докато свърши.


Стендал


Пазарните икономики навсякъде по света редуват периоди на растеж с периоди на спад. У нас след осем години спад остана единствено надеждата, че все някога ще влезем в цикъла на световната икономика. Засега обаче приликата, ако въобще може да се открие такава, е, че нашият капиталов пазар, подобно на този в САЩ, отбелязва невероятен растеж. Индексът на извънборсовия пазар Warburg-30, който в.БАНКЕРЪ публикува редовно от средата на януари, расте с темпове, близки до тези на американския си събрат Dow Jones. И в двата случая е ясно, че тази тенденция няма да бъде вечна, въпреки че българският капиталов пазар е на светлинни години назад в своето развитие спрямо този отвъд океана. Все пак не е лошо да се следи какво се случва на Wall Str., защото факторите, които движат цените на акциите по световните капиталови пазари, са общовалидни.


В последния брой на авторитетното английско списание The Economist се твърди, че акциите в САЩ са надценени. През тази година пазарът отбеляза ръст от 15%, а повишението за изминалите две години достигна впечатляващите 65 процента. Популярното обяснение за възхода е, че Америка е навлязла в нова икономическа ера на растеж без инфлация и повишени печалби благодарение на новите технологии и глобализацията на икономиката. Според английските експерти това, което става в момента на американския капиталов пазар, е инфлация на активите, представляваща по-голяма опасност за света от азиатската криза. Подобно на шампанското, което прави много мехурчета, докато се налива, икономиката понякога произвежда мехурчета, които създават нереален икономически растеж. Те изчезват или чрез бърз колапс, или като предизвикват постепенно повишаване на цените на стоките и услугите - т.е. инфлация. В покачването на цените на акциите, разбира се, няма нищо лошо. Високите им цени в САЩ се дължат отчасти на дерегулацията, на подобреното корпоративно управление, на промените в данъчната политика. Същевременно потребителските цени в Америка са нараснали с 1.4% за последната година.


The Economist изтъква четири симптома за предстояща криза на американския пазар: надценени цени на акциите, мания за обединяване на компании, покачване цените на недвижимата собственост и бърз растеж на паричното предлагане. Цените на акциите постоянно хвърчат нагоре, като индексът Dow Jones надмина 9000 пункта, въпреки че раздадените досега дивиденти не оправдават постигнатия ръст на активите. Обединенията в САЩ достигнаха стойността 957 млрд. щ. долара, или 12% от БВП. Четирите предишни периода на обединяване са били в началото на 1900, 1920, 1960 и 1980 година. Първите три свършиха с кризите от 1904, 1929 и 1969 г., а бумът през 80-те доведе рецесията от 1990 година.


Третият симптом за настъпващата криза е нарастването на цените на недвижимата собственост. През 1997 г. те се покачиха с 20%, като в Ню Йорк скочиха двойно.


Четвъртият фактор е свързан с увеличаването на паричната маса - компонентът М3 (широките пари) е нараснал с 10% през изминалата година (най-високият процент от 1985 г. насам). На практика печалбите се изсипваха в закупуването на активи и така предизвикаха тяхната инфлация, а не отидоха за покупката на стоки и услуги. Затова и потребителските цени се промениха незначително.


На фона на всичко това в пресата се говори, че американската икономика е навлязла в нова златна ера, в която старите правила не важат. А поуките от 1904, 1929 и 1964 г. сякаш са забравени.


Основната монетарна мярка, която експертите на The Economist предлагат, за да се намалят мехурчетата в икономиката, е Федералният резерв да повиши лихвения процент. Колкото по-дълго цените на активите продължават да растат под влияние на лесните пари, толкова повече ще се увеличават мехурчетата и толкова по-тежка ще бъде кризата. Въпросът е докога ще чака шефът на резерва Алън Грийнспан.


У нас индексът на извънборсовия пазар Warburg-30 бе 104.02 пункта на 16 януари и 164.25 пункта на 17 април - скок от над 50% за три месеца. Доколко обаче трябва да се вярва на този показател? Той се определя не от цени на реални сделки, а от котировки на осем инвестиционни посредника. Вярно е, че цените са близки до това, което се котира на борсата, но на нея се сключват сделки с малки обеми. В повечето случаи целта е да се регистрира цена, която после да може да се покаже на някой чуждестранен портфейлен или институционален инвеститор, за да плати той една по-солидна сума за по-голям пакет от същата емисия.


Нашият капиталов пазар все още не изразява състоянието на икономиката на страната. Очакванията на правителството са за растеж от 4% спрямо миналата година - на тази база покачването на цените с над 50% напомня за коментара на американски брокер за цените на акциите преди срива през 1929 г.: - Те обезценяваха не само бъдещето, но и това, което идва след него.


Малко са и случаите, когато в предприятията са влезли сериозни инвеститори, вложили сериозни пари, въз основа на които в близко бъдеще да се очакват сериозни печалби. На повечето места все още се правят планове от новите собственици за промени, търсят се пари и нови пазари за продукцията. Посредниците вече направиха своите портфейли, но те имат малко свободни средства за инвестиции. Банките пък не са активни на капиталовия пазар поради слабата ликвидност на търговията.


На пазара навлязоха плахо и капитали на чуждестранни фондове за рискови инвестиции. Те обаче могат да напуснат страната както по вътрешни, така и по външни причини. Близките няколко месеца трябва да покажат дали сегашните нива са реални, или са плод на мечтите на посредниците. Вярно е, че капиталовите пазари обикновено са по-големи оптимисти спрямо бъдещето, но не бива да се забравя, че при спад на икономиката те обикновено са засегнати много по-силно от реалната икономика. В България пазарът продължава да се ръководи повече от емоциите, отколкото от реалността. А емоциите винаги са силни след пиенето на големи количества шампанско. Между другото, усещате ли вече мехурчетата?

Facebook logo
Бъдете с нас и във