Банкеръ Weekly

Общество и политика

УРАНОВИТЕ ПАСБИЩА НА БУХОВО

В тази прекрасна долина растели вечнозелени дъбове, а околните хълмове я обгръщали, пазейки я ревниво от мъглите и ветровете.Из Небесните пасбища, Джон СтайнбекДа се стигне до Бухово е истинско приключение, особено ако човек пътува за пръв път. Нищо че миньорското градче е само на двайсетина километра от София. Пътни табели има тук-там, а покъртителната гледка на сгради призраци, на огромните язви в склона на планината от кариерата за добив на инертни материали съпровожда пътника през цялото време. При лек ветрец фини прашинки се полепват по дрехите и тялото. Самите буховчани изглеждат сякаш примирени и техният гостенин остава шокиран от това, че даже само по отровните пушеци познават кои цехове на Кремиковци работят и кои са спрени по някаква причина. Няма да е пресилено да кажем, че градчето в полите на Стара планина ев екологичен капан- на юг и на югоизток от него са Кремиковци и черните табани от производството в комбината, на изток - двете хвостохранилища, от север го притиска бившата флотационна фабрика за обогатяване на урана, на северозапад зад нея са отдавна неработещите уранови рудници, а на запад в местността Рудината са кариерите за инертни материали. По ирония на съдбата Бухово на местен диалект означава чист въздух. Повод да напомним за тази гореща екологична точка са неотдавнашните протести на жителите му срещу намерението на Столичната община да използва кариерата като една от трите площадки, където да се монтира инсталация за балиране на битовите отпадъци. Ще започнем щафетна гладна стачка, ако изпратят полиция срещу нас. Готови сме и да умрем, заричат се хората от барикадата в началото на града. Живея в едно от миньорските блокчета. В нашия вход сме само вдовици, съпрузите ни така и не се порадваха на пенсията си, разказва една от жените. Друга плаче, че и тя е погребала мъжа си, а 16-годишното й момиче е с тежко заболяване на ставите. Замърсяването на въздуха, почвите и водите на Бухово не е от вчераПървите проучвателни и добивни работи у нас в района на връх Готен започват още в началото на тридесетте години на миналия век. Системните геопроучвателни работи в района на Бухово обаче датират от началото на Втората световна война. От тогава до 1991 г., когато правителството на Филип Димитров с Постановление № 163 слага край на уранодобива, находището е най-голямото у нас. Всъщност началото на активния добив започва от 1946 г. под прякото ръководство на съветски специалисти. До 1956 г. експлоатацията на мините и преработването на рудата е под шапката на съветско-българско предприятие, а след това - на Държавно обединение Редки метали. В годините на разцвет то е давало хляб на 5000 души. В резултат на активния добив и преработка в буховското ураново рудно поле с площ от 70 кв. км са натрупани 150 табана и две хвостохранилища. Изграден е и хидрометалургичен завод, но от него днес е останал само един грозен скелет в покрайнините на града. Не е за вярване, но до 1957 г. хвостохранилище за урановите утайки не е съществувало. Те били изливани в т.нар. разлив Яна - едно сухо дере между Бухово и Долни Богров. После по река Лесновска са стигали и до река Искър. Буквално няколко дни след обнародването на постановлението през август 1992 г. токът в мините е спрян, помпите преустановяват работа и галериите постепенно се изпълват с подпочвени води. Стари миньори си спомнят, че под водата са останали вентилатори, кабели, вагонетки и каква ли не още техника. Тринайсет години по-късно специалистите са на мнение, че закриването на този отрасъл от раз е нанесло непоправими щети на околната среда и ще са необходими деситилетия и милиони левове те да бъда преодолени. По-разумно беше уранодобивът да бъде прекратен постепенно, а постъпленията от реализирането на суровината да бъдат инвестирани във възстановяване на природата. Бог знае какво остана в рудниците и в почвите в Тракийското поле. Една сутрин просто ни казаха спирате работа. Така и не извадихме техниката от галериите. В Пловдивско и Хасковско пък останаха закислени участъци (вкарването в почвата на солна киселина е един от двата метода на извличане на уран у нас - бел.а.), разказва бивш служител на Редки метали, пожелал анонимност. Допреди две години двете хвостохранилища край Бухово, където след 1992-ра бяха погребани радиоактивните съоръжения от всички бивши площадки за добив на уран, са били пълни с токсична вода. Отпуснатите от ЕС пари така и не стигнали загробените тук отпадъци да бъдат тампонирани. Сега само на отделни места тези терени са заблатени, останалата част е обрасла с буйна растителност и прилича по-скоро на тучни пасбища. Хвостохранилищата са без ограда, не се охраняват и в тях кротко пасат крави. Само една оцеляла табелаОбект, финансиран от Европейския съюз, напомня, че през 2000 г. в хвостохранилището са погребани 6.043 млн. лв. (или 3.089 млн. евро) от програма ФАР. Дойдоха, работиха три-четири месеца, изкопаха оттук пръст и я пренесоха ей там. И всичко това за шест милиона, диви се местен пастир. Погледнато, свършеното от Геотехмин ЕООД наистина изглежда абсурдно, ако се има предвид тоталната промяна на ландшафта вследствие на изгребаните стотици хиляди кубици земна маса непосредствено под флотационната фабрика, и извозени на няколкостотин метра по на юг, за да се укрепи стената на хвостохранилището. От Дирекция Земни недра и подземни богатства в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) научаваме, че шестте милиона далеч не са единствените средства, вложени за укрепването на бившия утайник. Във връзка с обезпечаване на нормативната устойчивост на буховското хвостохранилище (инженерно съоръжение от висок клас) е извършена реконструкция на два етапа, уточняват специалистите на МОСВ. През първия са усвоени 80 хил. евро за укрепване на свлачището под отбивния канал, за неговото почистване и за изграждането на преливник и на колектора към него. Изпълнител е било Аква Груп ООД. С парите по програма ФАР, продължават експертите на МОСВ, окончателно е укрепено същото свлачищезапечатан е старият колектор на хвостохранилището, укрепена е стената му, изградени са съоръжения за водохващане за повърхностни и подпочвени води, на дренажна система и помпена станция за водите, просмукващи се през стената. Изпълнител е белгийската фирма Bitumar - Soil, а главен изпълнител на строителните работи е споменатото Геотехмин. Единствената добра новина е, че в края на миналата година държавното ЕООД Екоинженеринг чрез търг по Закона за обществените поръчки е възложило на обединението между ХПК-България и Тита консулт предпроектно проучване за бъдещата техническа и биологическа рекултивация на хвостохранилищата, на обогатителната фабрика (сега ПХП-Металург) и на разлив Яна. До есента докладът ще бъде готов и едва след това ще се пристъпи към разработването на работен проект. Кога обаче той ще бъде реализиран е Божа работа. Защото са необходими близо 30 млн. еврота тучните уранови пасбища край Бухово след пет години да заприличат на небесни. Експертите обаче твърдят, че не само намирането на средствата ще отложи изпълнението на проекта. За забавянето допринесе малко преди изборите и екоминистърът в оставка Долорес Арсенова, която на 26 април разреши отпускането на 8 953 169 лв. (без ДДС) на бившето уранодобивно предприятие Тракия РМ под формата на обезщетение за стари екологични щети. Тъй като в. БАНКЕРЪ пръв (в брой 22 от 29 април) писа за това, само ще припомним, че става въпрос за дружество, купено от Колло ООД на бившия жълт депутат Димитър Пейчев за 1.488 млн. лева. Отпуснатите от държавата пари би следвало да бъдат усвоени за очистването на пет бетонови (сорбционни) площадки - Царимир, Момино, Раковски, Белозем и Дебър, върху които се е събирал извлеченият от сондите уран. После радиоактивните отпадъци няма къде другаде да бъдат погребани, освен в едно от хвостохранилищата край Бухово. Което е още една причина парите да бъдат насочени най-вече там. Друг проблем пред Екоинженеринг е и неясната собственост върху земята, върху която трябва да се изградят помпени и пречиствателни съоръжения. В скицата буквално е записано: няма заявени претенции за собственост и това ни вързва ръцете. По закон десет години терените ще се стопанисват от общината, но тя няма право на разпоредителни сделки с тях, обяснява сложния казус управителят на държавното дружество инж. Иван Христов. И докато се търси начин за разрешаването му, а бившият жълт депутат Пейчев очиства бившите уранови площадки по проект на ЕТ БТ Инженеринг - Ботьо Трендафилов, Екоинженеринг ще продължава да взема проби от 19-те си пункта около хвостохранилищата и да отчита повишено замърсяване на повърхностните и подпочвените води с радионуклеиди, тежки метали и сулфати. А на жителите на Бухово остава само да отправят горещите молби за скорошно избавление в близкия манастир Свети Архангел Михаил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във