Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВСЕ ОЩЕ СА В РАЗГАРА НА БИТКАТА

Еуфорията на началото отдавна е забравена. За сините лидери властта се превърна във всекидневие, а трудностите на управлението бързо погълнаха жизнерадостта от победата. Може би не е редно да пренебрегваме цифрите и спомените отпреди година. Може би трябва да тръгнем да съпоставяме данни и изчисления, да припомняме съдбите на всички правителства, на всички нови мнозинства, на техните опоненти и парламентарни партньори. Но все пак нека да оставим спомените на миналото и да се вгледаме в белезите на днешния ден. А днес трудно би могъл да се намери по-прокобен знак за изминалата година от дръзкото убийство на полицай в центъра на столицата. Първата година от новото управление на сините премина под зловещия символ на една тежка война, която в крайна сметка взе и своите жертви. Сблъсъкът между съдебната и и изпълнителната власт не е патент на сегашното мнозинство. Още преди две-три години Жан Виденов се опита да мобилизира порива на съпартийците си срещу корумпираната съдебна система. Но явно не му достигнаха силите или убедителността, за да доведе начинанието си докрай, и както сам се изразява за делото на емисарите си, вместо да изпишат вежди, извадиха очи.


Държавата, създадена през деветдесета година, включваше много мощен и силен недържавен апарат. Апаратът тип Мулти, който освен че контролираше цялата сенчеста икономика и източването на държавни капитали, абсолютно подчиняваше и машината на държавната власт. Така нямаше никакво значение кой е начело на държавата. Ако беше свой като Димитър Попов или проф. Беров, той си управляваше послушно. Ако беше враг, като Филип Димитров и Жан Виденов, той просто не можеше да управлява. Апаратът го сваляше. А т. нар. корумпирана съдебна система бе създадена и регламентирана през деветдесета година като едни от най-важните механизми на този недържавен апарат. Впоследствие се разбра, че е и един от най-недосегаемите. Така вече цяла година продължава битката на управляващото мнозинство с

мутиралите части на съдебната система

При това краят й не се вижда и на хоризонта. А точно от този край зависи най-много кога ще приключи мандатът на днешните управляващи. След като спечели медийната война с Мултигруп, правителството на сините има повод да встъпи в съдебната битка с още повече хъс и самочувствие. Друг избор няма. Единственият му шанс е победата. В противен случай го чака безславният край на управлението на Филип Димитров и Жан Виденов.


Изминалата една година не е важна нито като хронология на управленските решения, нито като резултати в реалната икономика и в живота на избирателите. Тя не е важна като част от миналото, а като определяща за бъдещето. Тези кратки триста шейсет и пет дни едва ли биха могли да родят значими изменения в делника ни. Те не са в състояние дори да променят съзнанието ни. Изминалата година бе важна като време, през което управляващите трябваше да се справят с разчистването на терена. Време, вероятно достатъчно, а може би - не, за да се унищожи държавата в сянка, чиято тъмнина през последните години погълна цялото ни общество. Много важна част от тази сенчеста държава е незаконнородената финансова система. Точно както и в съдебната власт, през последните десетина години българската банкова система се превърна в зловещ мутант, пилеещ капиталите на страната със скорост и постоянство, зашеметяващи всякаква фантазия. Едногодишното управление на сините разбираемо беше подчинено и на тази основна цел -

да спре мутациите в банковия сектор

България трябва да се превърне в нормална държава - многократно повтаряше шефът на управляващата партия през изминалите дванайсет месеца. Може би точно тези думи подхождат за девиз на управлението за изминалата първа година. Превръщането на България в нормална държава обаче е процес, много по-сложен и разнороден от придържането към една обикновена предизборна програма. Той изисква усилия и действия, които не могат да са част от предизборни послания. Изисква прилагането на мерки, които не могат да се преведат на езика на предизборните емоции. Борбата със заболяването на съдебната власт, борбата за легализирането на банковата и застрахователната система не се вписват в програмите за управление, но също толкова е сигурно, че не могат да не се проведат и спечелят.


Първата година от управлението на Обединените демократични сили мина

под бойния знак на битките

Битки, в които Иван Костов твърди, че държавата отвоюва собствените си територии. Боят беше тежък и се водеше на много фронтове. Може би най-тихият, но затова пък доста горещ се оказа политическият фронт. Известни политици с наситено минало самоотвержено се опитваха да защитят със собствените си гърди остатъците от онзи недържавен апарат. И всички усилия на управляващото мнозинство завършваха безславно. Нито констатациите на специално създадената за случая комисия Антимафия, нито декларацията за борбата с престъпността, събрала одобрението на цялата пленарна зала, успяха да убедят депутатите да направят необходимите промени в конституцията. А чрез тези промени в регламентирането на статута на прокурори и съдии управляващите се надяват да успеят най-после да отстранят един от най-важните механизми в апарата на сивата власт.


Днес, след като конгресът на БСП вече даде легитимност и самочувствие на Георги Първанов, най-вероятно нещата ще тръгнат към своето разрешаване и ОДС и БСП все пак ще променят конституцията. Засега нелегалните им конкуренти са все още доста силни. Но нищо не може да обедини две враждуващи партии освен мечтите им за власт. А мечтите на Първанов едва ли се покриват със спомените на Жан Виденов. И точно за да не повтори един ден урока му, той вероятно ще подкрепи усилията на Иван Костов. Това е

най-сигурната инвестиция в бъдещето

за успеха на евентуалното следващо управление на Социалистическата партия.


Триста шестдесет и пет дни след идването на сините на власт България може би не е много по-различна. Нито икономиката е станала по-работеща, нито - гражданите по-богати. На пръв поглед нещата са почти както преди. Но все пак съществуват детайли, които правят сегашното правителство Първото. Първото, което разбра точния алгоритъм на управлението. Точен за нашата страна, за българските условия, за воюването с българската мафия. Първото, което не се отказа от трудностите на битката и вече жъне своите победи. Първото, което явно внимателно е усвоило всички уроци от краха на предишните. И най-вече първото, което, без да бърза, отдели цяла година, може би и повече, за да подготви нормални условия за истинското осъществяване на собственото си управление. Това собствено управление почти не е започнало. Структурната реформа на икономиката, приватизацията на предприятия и банки, откриването на нови работни места са само повтарящи се намерения. Но промените там няма да бъдат осъществени, докато държавата не отвоюва територията си. В противен случай Иван Костов рискува да провежда реформа не в държавата, а в света на сенчестия бизнес и тази грешка би реформирала най-вече собственото му място в политическата власт.


За една година стана ясно, че новите управляващи не са безсилни и ще продължат битката. Мнозинството на Филип Димитров се задържа по-малко от година. Управлението на Жан Виденов устоя на натиска цели две. Възможно е и този път битката да не бъде спечелена, а просто войната да продължи малко по-дълго. Песимистите обаче обикновено не са прави. По всичко личи, че дори и да е далеч от победата, мнозинството на ОДС не губи сили. И въпреки че дългопроточилите се сражения обикновено признак за слабостта на воюващите, тази първа година в крайна сметка, изглежда, ще си струва. След нея може би най-после

идва времето на победите

Времето, когато ще броим много повече приватизираните предприятия, ще отчитаме ръста в икономиката, увеличенията на заплати и пенсии... Но всичко това остава за догодина. Сега управляващите са все още в разгара на битката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във