Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ИГРАЯТ ВА БАНК

Татяна Буруджиева, социолог, пред в. БАНКЕРЪ

Г-жо Буруджиева, доколко може да се вярва на данните от социологическите проучвания, според които Симеон Втори събира между 35 и 45 на сто от гласовете на избирателите?
- Общественото мнение не е толкова бързопроменящо се и крайно, за да се твърди, че такива данни се получават коректно. Не може от 7% преди месец и половина подкрепата да стигне до 50 процента. Не е изключена и рязка промяна на общественото мнение, но такива числа винаги трябва да се проверят няколко пъти, сериозно да се проучи каква е тенденцията и чак тогава да се съобщават с чиста съвест. Социологическите изследвания, от които обикновено се черпят данни, особено в предизборен период, всъщност са една моментна снимка. Реално анализът в социологията е много по-задълбочен, когато трябва да се обяснят цифрите и данните, и той не се прави никога само според отговор на някакъв въпрос.
Ако се вземат стойностите от различните агенции, които са много различни, би трябвало да се придържаме към средата. Следователно към момента без съмнение подкрепата за Симеон Втори варира между 10 и 20 процента. Всичко зависи как оттук нататък ще се развиват нещата до изборите.

Около 20-те процента варира и подкрепата за двете основни политически сили - ОДС и лявата коалиция. Има ли в такъв случай реална опасност Симеон да ги измести?
- Доколко е реална - не знам, но опасност има. Целият проблем е, че това е емоционално решение. В изборите винаги има три категории избиратели. Едните са такива, които гласуват само за определен човек. Други гласуват за някаква кауза. И двете групи са мотивирани най-вече емоционално. Третата група мисли рационално. Нейният принцип е на ползата и наградата, тоест търси интереса си и тя гласува за политическата сила, която предлага решение на този интерес. Това са хората, които определят вота си според платформите и посланията на политическите играчи. Една част от избирателите на Симеон виждат в него кауза, друга припознава в него личност, алтернатива на познатите до момента политици. И в двата случая става въпрос за силна емоция. Към това трябва да прибавим и факта, че голяма част от избирателите, които преливат от други политически сили и особено от СДС към движението на Симеон, са мотивирани от разочарованието си от случилото се през последните четири години. Това разочарование не е основният мотив, но Симеон за тях е възможност да изразят протестния си вот. Коалиция За България не предлага възможност чрез нея да се гласува протестно, защото в крайна сметка слабостта на левицата доведе Костов на власт. Единствените, които предлагат някакъв тип протестен вот, са Гергьовден. Според социологическите изследвания от малките формации те са най-близо до възможността да прекрачат четирипроцентната бариера.

От движението твърдят, че механичният сбор от процентите на ВМРО и Гергьовден стига до 5.5 на сто от гласовете.
- Не е ясно дали коалицията с ВМРО ще увеличи шансовете им, или не, защото избирателите на две партии никога не могат да се събират математически. Първо, защото има припокриване, както при зрителите и читателите на медиите. Когато се подписва коалиция, никога не може да се изчисли колко хора от собствения електорат демотивираш по този начин и колко привличаш. Плюсът на Гергьовден е, че няма твърд електорат, а минусът на ВМРО е, че има. С тази коалиция се постигат две неща - възможност за патриотичен вот и за протестен вот срещу политиците изобщо.
По-интересното е друго, че Гергьовден има много по-различен тип избиратели от поддръжниците на царя. От всички други по-малки партии царят взима гласове и неговата поява изяжда по-малките. Единствено Гергьовден няма да пострада заради спецификата на избирателите си. Неговите симпатизанти са дълбоко прагматични, те са на принципа Искаме тук, сега и веднага пари и възможности. Общинските съветници на Гергьовден например успешно се договаряха с представителите на другите политически сили по места именно заради прагматичните си позиции.

Възможно ли е царят да разцепи твърдото ядро на СДС?
- Да, ако става дума за някои организации, основатели на съюза. Сред тях са бившите легионери, царските офицери и други. А хората, които гласуваха за тях, всъщност са твърдият електорат на СДС.
Позицията, на която Костов заложи, е ва банк, тоест игра без компромиси. В първия момент тя изглежда много губеща на фона на това, че противоположното поведение можеше да гарантира на СДС управление в коалиция с движението на царя. Но рязкото разграничаване от царя всъщност запазва твърдото ядро на СДС. Ако сините избиратели преминат в лагера на монарха, те стават врагове. Всяко сътрудничество на сега управляващите със Симеон щеше да доведе до източване на електората им, и то безконтролно. Крайните емоции, които се предизвикват, и търсенето на врага с партиен билет целят да се запази крепостта на СДС. Спасяването на партията в този смисъл далеч не е губеща алтернатива, след като насреща няма сериозна опозиция, а явно има и схеми за следизборни уговорки. В крайна сметка залогът е кой ще ръководи СДС след изборите и окончателно ще затвърди стратегически позиции за бъдещето. Тази игра предполага далеч по-сериозни неща, които носят повече пари, контрол и власт. Затова и СДС минава към такъв тип кампания.
От година и половина подкрепата за СДС постоянно спада въпреки външнополитическите успехи. Делото в Либия беше пренасрочено за 13 май, но присъдата ще стане ясна в края на юни, което означава след изборите. Нещата там не изглеждат никак благоприятни и беше много важно да не се допусне този външнополитически пасив. Водещ мотив най-вероятно ще бъде и идеята да се избере по-малкото зло. Тоест сините ще заложат на това, че ако в предния мандат не са успели докрай да изпълнят обещанията си, то сега вече ще го направят. Този подход до голяма степен предлага и опозицията.

Кои партии ще спечелят и кои ще загубят от очертаващата се по-голяма избирателна активност?
- Това е голямата болка в СДС, защото високата избирателна активност най-много ще навреди на тях. Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-сигурно е, че сините може да победят на изборите. Поне от месец и половина насам подкрепата за ОДС и за коалиция За България е изравнена. Оттук нататък управляващото СДС може да направи кампания, която да му донесе най-голямата парламентарна група и възможност да състави правителство.
Независимо от избирателната активност обикновено винаги губят малките партии, защото гласовете им се разпиляват. С появата на Симеон Втори обаче има шанс дори да се стигне до управляваща коалиция на движението на царя и ДПС.


Разговора води Деница Сивевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във