Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЕНСКИ ДЕФИЦИТИ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Ако приемем, че държавата е организиран социален феномен, то ключът на управленския и организационния успех са хората. Така пише в дебелите книги. Така казаха и от НДСВ, когато движението спечели изборите. Ставаше дума, че е важно не само кого назначават на министерските постове. В управленската програма човекът беше провъзгласен за основна ценност. Като става дума за управление, трябва да отбележим, че то най-често се възприема като сбор от институции, представлявани от конкретни личности. На практика това е умение да се формират екипи от хора, които успешно да изпълняват различни роли. Макар и взета от театъра, думичката роля означава нещо далеч от манипулацията. Тя е начинът, по който изпълняваме изискванията или по който отговаряме на очакванията, свързани с поста, който заемаме. В политиката отделната личност, натоварена с отговорността да управлява, трябва да може да бъде достатъчно представителна, да има качествата на лидер и да умее да свързва хората. Трябва да има и определени комуникационни качества, да е говореща личност. Сиреч, не само да може да приема информация, но и да дава информация. И, накрая, един политик трябва да може да взема решения, да разпределя отговорности и да може да се договаря. Спецификата на настоящото правителство е в това, че не се състои от комплексни личности. Затова вместо в отделните хора да се съчетават няколко управленски качества, което е гаранция за ефективност, става обратното - за отделните качества си има по един ресорен политик Симеон Сакскобургготски е определено представителен, но тази роля трябва да се изпълнява по конституция от президента. Тъй като министър-председателят не може (или не иска) да говори, говорят всички други и определено създават все по-голям комуникационен шум. Оказа се, че и лидерството не е монопол, затова зачестяват амбициите на знайни и незнайни представители на НДСВ да се накичат с този образ. Хората, които трябва да играят ролята на свързващи личности - например председателят на Народното събрание, напълно са лишени от подобно качество и постоянно внасят проблеми, вместо да ги предотвратяват. Що се отнася до приемането на информация от обществото, и това правителство и мнозинство пострада от българския политически синдром на прогресиращата глухота Приемането на решения е като че ли фаталният недостатък, който разрушава окончателно представата за управление. Достатъчно е да погледнем най-популярната фигура на управляващите - ген. Бойко Борисов, за да видим публичната еманация на неспособността на НДСВ да разпределя отговорност, да се договаря с останалите субекти, имащи властови отговорности, и да носи отговорност. Защото е абсурд да си мислим, че в модерните времена, в които живеем, един човек може да вземе всяко решение, да го контролира и да отговаря за него.Ако трябва да обобщим какво представлява новото време от гледна точка на организацията на човешкия ресурс, който го извършва, то по теория България е в т.нар. аграрно общество, характерно за начина на управление в Европа в периода 1800-1880 година.Нека се опитаме да видим нещата от друга позиция - от тази на способностите да се създаде доверие. Защото управлението е и доверие в това, което правят управляващите. То осигурява приемането на решенията и желанието на обществото да ги изпълнява. Всъщност политическото управление е възможност да накараш хората да правят определени неща, да ги стимулираш да действат в изпълнение на конкретна програма. С други думи, управлението е интеграция на усилия, изразяваща се в сътрудничество и координация.Доверието означава вяра в добрите намерения. Сиреч, то винаги съдържа и подозрението, че е възможно предателство. Затова в теорията се говори за т.нар. скок между очакванията, които създаваме, и възможностите, т.е. практиката, която хората ще придобият като опит по отношение на нашето управление. Какви са основите на доверието? На първо място, това е информацията. Колкото повече данни имат гражданите за даден проблем, толкова по-малко влияние оказват емоциите. У нас се наблюдава точно обратното. Щом едно управление се настани във властта, то започва прогресивно, но неотменно да ограничава информациятадокато се стигне до момента всяка информация да му пречи. И настоящото правителство и мнозинство не прави изключение. Подобно състояние на информационно затъмнение гарантира само едно - какъвто и проблем да възникне, той се обяснява с невъзможността да се комуникира свободно. В резултат медиите и журналистите, експертите и професионалистите се превръщат в основен враг. Защото модерното общество функционира чрез обмен на информация и когато тя липсва, то се опитва да си я създаде. Така пирамидата се преобръща - управлението, което не излъчва информация, обвинява обществото, че не го разбира, а медиите - че го манипулират.Важен е и въпросът за вида на контрола. Хората правят онова, с което са съгласни. Следователно управляващите трябва да приемат факта, че трябва да налагат все по-малко контрол на хората и да увеличават взаимозависимостта си от тях. И тук проблемите, които създава новото мнозинство, стават все по-сериозни. Провъзгласената по време на изборите широка гражданска основа на НДСВ се превръща в серия затворени кръгове и приятелски групи. Те са толкова много, че дори не могат да получат едно конкретно име. И това като че ли е единствената разлика с предишните управления, при които групите, контролиращи обществото, имаха ясни физиономии. Усложнението се получава от преплитането между въпроса за контрола и този за влиянието. Практически настоящото управление е едновременно рестриктивно по отношение на контрола и прекалено отворено за влияния върху избора на цели, методи и решения. Впечатлението е, че всяка група има свое лобичрез което се бори за налагане на собствен интерес. Това до такава степен конфронтира интересите в обществото, че е решаващ фактор за хаос в управлението.Следователно не е оптимистично и обобщението по отношение на доверието. Започнало с едно високо начално ниво на предразполагане на хората през 2001 г., то почти взривообразно изчезва. Високата степен на нестабилност на общественото доверие е основана на липсата на качествена обратна връзка. С други думи, нарушена е комуникацията между управляващи и управлявани. Доколкото въобще някога е била изграждана.Нека направим още един опит да открием възможностите и ресурсите на настоящето управление. При липсата на качествени управленски кадри и обществено доверие възможно е да се постигне някаква степен на ефективност чрез т.нар. поведенческо моделиране.Всяко поведение се изгражда върху мотивация. Обикновено в политиката основната мотивация са ясно формулирани и приети от обществото цели, които имат точно определени срокове. НДСВ успешно тръгна от формулировката - ще оправим България за 800 дни. Това беше очакването. И напразни бяха обвиненията към българския избирател. Той не демонстрира глупост, като прие обещанията на Симеон. Напротив, прояви рационалност, защото повярва на ясна цел с конкретни срокове. Така трябва да се говори в политиката. Съвсем друг въпрос е кой и как ще може да я изпълни. Затова до постигането на обещаните политически цели поведението се изгражда върху мотивация, подкрепена от доверие. Когато обаче се стигне до управление, поведението на гражданите вече се мотивира от съотношението между предречени и постигнати резултати. Ако те са в синхрон, управлението получава нов кредит на доверие. Когато има тотално разминаване между обещано и изпълнено от политиците, обществото изпада в стрес. А известно е, че най-ефективният начин да се управлява стресът е прекъсването. С други думи, ако политиците не прекъснат неефективното управление, хората или ще се спасят в бягството (отказ от политиката), или сами ще сложат край на лошото управление.

Facebook logo
Бъдете с нас и във