Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЕНСКАТА КООПЕРАЦИЯ МЕЖДУ ВЛАСТ И ОПОЗИЦИЯ

Кой точно управлява в държавата? Вероятно този въпрос си задават много хора през последните две години и половина. Причината е все по-честото размиване на границите между мнозинство и опозиция по управленските дела. Но тук не става дума за обединяването на мнозинство и малцинство в парламента по общонационални въпроси, а за опитите на БСП, а понякога и на СДС, да се месят във властта и да участват в механизмите на нейното прилагане. Опити, които имат парадоксалното си основание в заявения стремеж на Симеон Сакскобургготски управлението му да стъпва на максимално широка политическа основа. Фраза, която звучи привлекателно, ако в практиката не водеше до странни за политиката и на пръв поглед нелогични комбинации. И, които, честно казано, всъщност доста успешно крепят и премиера, и кабинета му. Обвиненията, че БСП не само се меси, но дори пряко участва в сегашната власт, неведнъж вече намират потвърждение. После обикновено се налага социалистите да обясняват, че нямат нищо общо с управлението. Независимо дали става дума за пряко включване на кадри на социалистическата партия на различни нива във властта, за натиск за взимане на определен тип решения, упражняван съвместно с коалиционния партньор на НДСВ - ДПС, и не без подкрепата на президента Георги Първанов. За последните две години и половина многократно вече бяхме свидетели на коопериране между ДПС, БСП и държавния глава по различни управленски проблеми. И ако напоследък много наблюдатели твърдят, че Доган крепи властта, то зад тази подкрепа често пъти се крие благословията на социалистите и на Георги Първанов. Затова не е чудно, че т. нар. управляващо мнозинство всъщност е доста разтегливо понятие, а решенията, които премиерът Симеон Сакскобургготски взима, понякога като че ли са издиктувани от външни за управляващото мнозинство политици и партии. Най-горещата тема от последните месеци - борбата с престъпността, извади за пореден път на преден план апетитите на отделни личности, лобита и цели политически партии към силовите ведомства и специалните служби. Ахмед Доган отдавна се цели в тези структури, но засега домогванията му не постигат достатъчно преки резултати. Той успя единствено да запази Георги Петканов като министър на вътрешните работи. Затова пък стратегическите му партньори от БСП, не без подкрепата на президента Георги Първанов, успешно възстановят позициите си там, където те бяха накърнени по време на управлението на ОДС. И правят това доста успешно - също чрез вътрешния министър Георги Петканов. Лидерът на БСП Сегрей Станишев отрича да има нещо общо с кадровите промени, които се случиха в МВР през миналата седмица. Аз съм лидер на опозиционна политическа сила и не мога да кадрувам в която и да било от институциите, твърди той. Политици от различни парламентарни групи обаче не скриха удивлението си от факта, че именно след среща с ръководството на БСП през миналата седмица стана ясно, че Георги Петканов се кани да смени шефа на Националната полиция ген. Васил Василев. А по същото това време Станишев открито посочи службите, от които БСП не е доволна - Националната полиция, НСБОП и Гранична полиция. Разбра се, че смяната на ген. Василев била съгласувана с премиера Сакскобургготски и с президента Първанов, който подписва указите за освобождаването и назначаването на шефовете на служби. Но пък жълтите депутати бяха в неведение какво се готви и научиха за рокадата от медиите и от колегите си от БСП. Нещо, което повечето от тях трудно преглътнаха. Вярно, те привикаха министър Петканов за обяснение, но както се казва: След дъжд качулка. Най-обидени от отношението на министъра бяха хората от кръга Новото време, част от които са и заместник-председатели на парламентарната група на НДСВ - Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков, както и лидерът на клуба Емил Кошлуков. Според него е притеснителен начинът, по който бе сменен ген. Василев, защото той показвал тайното сътрудничество и сделки с БСП и доказва участието на БСП в управлението все по-открито и все по-безочливо. Според Севлиевски БСП не иска по никакъв начин да загуби позициите си в МВР. Той допълни, че така стоят нещата и със синята партия.Впрочем, лидерът на СДС Надежда Михайлова изрази лично пред премиера Сакскобургготски възмущението си от намесата на БСП за такива важни кадрови решения. Това стана на среща със Симеон по нейна инициатива на 15 декември.А цялата тази драматургия се пишеше и разиграваше на фона на поредната кампания срещу главния секретар на МВР Бойко Борисов и екипа му (част от който беше и ген. Василев), водена от страна на главния прокурор Никола Филчев, БСП, ДПС и клуба Новото време в НДСВ. Според източници от мнозинството целта е позициите на ген. Борисов да бъдат отслабени чрез смени на шефове на националните служби, с които той работи и се разбира добре. Дали и как точно лидерите на БСП са се намесили в цялата история, вече е без особено значение. Просто резултатът е налице. А той определено е в полза на социалистите. Не може да не направи впечатление, че името на назначения вече заместник на Василев - ексшефа на РВДР-Плевен Илия Илиев, се свързва със заместник-председателя на БСП Румен Петков. Така социалистите, които уж са в опозиция, ще получат достъп, и то на едно от най-високите възможни нива, до ресурсите на МВР.Не липсват и други примери за намеса на кадри на БСП в ключови ведомства и на важни позиции във властта. Назначаването на ген. Иван Чобанов за шеф на Национална служба Сигурност се случи пак след подобна среща между БСП и министъра на вътрешните работи. Зад наследника на Атанас Атанасов тогава открито застана и президентът Георги Първанов. НСС беше една от най-критикуваните от социалистите служби, докато начело там не застана техен човек. Разигралият се преди броени месеци скандал с назначаването на Бриго Аспарухов за съветник на премиера по въпросите на спецслужбите също се нарежда в списъка, макар в този случай социалистическата партия да се разграничи още в самото начало. Въпреки това впечатлението за навлизане на кадри на уж опозиционната политическа сила в управлението не бе съвсем разсеяно.Коалиционният партньор на НДСВ - ДПС, често играе друга игра и се поставя в ролята едва ли не на опозиция. Царската партия и движението на Доган многократно вече се разминават във вижданията си, защитавайки различни интереси - като се започне от двете пословични сделки за продажбите на Булгартабак и на БТК, през конкретни кадрови решения, до развихрилия се скандал около бюджет`2004. Последната драма принуди лидерите на жълтата партия тогава да намекнат, че може да потърсят подкрепа от сини и червени за приемането на бюджета. За една бройка това щеше да е първият бюджет, при гласуването на който управляващи и опозиция буквално си разменят ролите. Както се знае, финансовият план за годината е най-важната точка от работата на депутатите и най-вече на онези от тях, които се числят към управляващото мнозинство. Неслучайно заместник-председателят на ДПС Лютви Местан тогава заяви, че намеците на колегите му от НДСВ са неуместни, тъй като именно по точката бюджет политическите сили в парламента се делят на управляващи и опозиция. Но, изглежда, по всички останали въпроси границите са доста разтегливи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във