Банкеръ Weekly

Общество и политика

УПРАВЛЕНИЕТО СТАВА СТРОГО ОХРАНЯВАНА ЗОНА

Зад паравана на измисления скандал около съдбата на комисията Андреев тези дни българските депутати превърнаха управлението на държавата в строго охраняван трезор. Законът за защита на класифицираната информация, който народните избраници приеха окончателно в сряда, скара не само различните политически сили, но противопостави и членовете на управляващото мнозинство. Истинските разправии обаче потънаха бързо в дебелата тишина на депутатското мълчание, мотивирано от подличката надежда, че когато дойдем на власт, и ние ще се възползваме. Законът за защита на класифицираната информация беше приет заради изискванията на НАТО да бъде строго регламентиран достъпът до секретните данни, с които държавата ни ще разполага, след като стане член на пакта. Тревожното в случая обаче е, че българските политици използват удобния случай, за да засекретят почти всички данни за управлението на държавата и с това да се отърват от постоянното главоболие да се съобразяват с общественото мнение по един или друг въпрос. След разглеждането на закона на първо четене изглеждаше, че всичко ще мине спокойно, белязано с парафа на общия политически консенсус. На второ четене обаче страстите се разгоряха, позициите се втвърдиха и започна престрелка с взаимни обвинения. Въпреки че депутатът от НДСВ Борислав Ралчев обясни пред БАНКЕРЪ, че законът не е политически, всъщност клаузите му се превърнаха в поводи за доста сериозни политически претенции. Според бившия председател на Комисията по национална сигурност в 38-ото Народно събрание Йордан Бакалов, именно дебатът върху тези текстове трябва да се разглежда като истински вододел между леви и десни в България. Вляво остават всички, които подкрепиха премахването на комисията Андреев и затварянето на достъпа до досиетата. Правото да се наричат десни ще имат само тези, които като Диляна Грозданова от Съюз на свободните демократи, Тошо Пейков и Николай Чуканов от клубовете Оборище и депутатите на СДС гласуваха против този параграф. Бакалов е категоричен, че след като са станали инициатори на повторното зесекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, НДСВ вече не могат да имат никакви претенции нито за българското дясно пространство, нито за членство в европейското дясно семейство - ЕНП.Скандалната поправка беше внесена от заместник-председателя на парламентарната група на мнозинството Владимир Дончев между първо и второ четене. В кулоарите на парламента се говори, че Дончев е направил това под прякото внушение на премиера Симеон Сакскобургготски, макар че самият депутат многократно отрече това. На практика с неговото предложение архивите на бившата политическа полиция отново се засекретяват поне за срок от една година. След това ще бъдат разсекретени архивите до 1987 година, но тези, които нямат историческа, справочна или държавна стойност, ще бъдат просто унищожени. Останалите ще преминат в Държавния архив и достъпът до тях вече ще се урежда от неговия правилник за работа. Противниците на предложението се опасяват, че всъщност цялата информация за доносниците на ДС, която не може да се разглежда под нито една от изброените защитени категории, ще бъде унищожена. Поправката Дончев премахва и изискването да бъдат проверявани за връзки с Държавна сигурност и всички важни държавни, политически и публични личности. Не са предвидени механизми за такива проверки, призна накрая вносителят, след като ден преди това изпадна в доста комична ситуация, опитвайки се да обясни на журналистите как проверките ще продължат да бъдат правени. Догодина всеки журналист ще може сам да провери в държавния архив дали има сведения за кандидатите за местните избори, твърди юристът от НДСВ Борислав Ралчев. От СДС обаче обвиняват него и колегите му в опит да скрият от обществото, че според изискванията на новия закон тази информация ще бъде унищожена, а не прехвърлена в Държавния архив. Сините се опасяват и от липсата на гаранции, че тези ненужни архиви ще бъдат унищожени, а не изнесени и ползвани за други нужди. Този закон ще открие черния пазар на досиета, твърдят от Раковски134. Независимата вече депутатка Стела Банкова пък направо обвинява мнозинството, че е създало неполитически механизми за политическа репресия. Татяна Дончева от БСП не е съгласна с тези страхове. Според нея, дори и да се появи такъв пазар, потърпевшият винаги ще може да се защити в съда, ако обвинението е скалъпен фалшификат, и обратно - ще трябва да си признае истината и да си премълчи, ако действително е бил доносник. Разстроени от предложението на Владимир Дончев са и част от колегите му в парламентарната група. Тошо Пейков обвинява вносителя, че е скрил и не е прочел от парламентарната трибуна неговите предложения за промени на текстове, класифициращи информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната, които да позволят да не се засекретяват лица, нарушили или нарушаващи законни интереси, права или свободи на българските граждани. Пейков се готви да внесе отделен законопроект за достъп до архивите на Държавна сигурност, но не е сигурен в успеха му заради начина, по който в НДСВ се разглежда тази тема.Не досиетата на бившата държавна сигурност обаче са най-скандалният момент в новия закон. Наблюдатели, журналисти и политици са притеснени от прекалените му амбиции за разширяване на категорията държавна тайна. Така нареченият Списък на категориите информация, подлежащи на класифициране като държавна тайна, е необосновано дълъг и детайлизиран спрямо подобните нормативи в държавите членки на Северноатлантическия съюз, твърдят представители на опозицията. Леви, десни и независими депутати обвиняват управляващите, че под разтегливото понятие отнасящо се към националната сигурност се опитват да скрият от обществения поглед голяма част от случващото се в кабинетите на властта. Борислав Ралчев намира това за съвсем нормално. Не забравяйте, че законът се казва За защита на информацията, припомня той. Скандално според опозицията е, че не са предвидени никакви гаранции за това, какво ще бъде класифицирано като тайна, дали ще се спазват изискванията или всеки неудобен документ ще потъва в папка с гриф секретно, независимо дали заплашва националната сигурност, или само нечия гузна съвест. Дори и вносителят на законопроекта Владимир Дончев не успява да посочи механизмите за тези гаранции. На въпроса кой ще контролира този процес Борислав Ралчев отговаря лаконично: институциите, но кои институции царският депутат не уточнява.Доста озадачаващ е фактът, че, за разлика от САЩ, в България дори регистърът на тайната информация ще е със специален режим на достъп. Председателят на комисията за вътрешна сигурност и обществен ред обясни пред БАНКЕРЪ, че специалистите, консултирали депутатите при изготвянето на законопроекта, са изразили опасения, че чрез анализ на данните от регистъра чужди разузнавания биха могли да си извадят важни изводи за нашата икономика и отбрана. Според Татяна Дончева обаче, това трудно би могло да стане, защото регистърът не съдържа никакво описание на документите, а само номера и дати. Лявата депутатка твърди, че регистърът е важен само в случаите, в които се обжалва пред Върховния административен съд решение за унищожаване на някакъв архив, както може да стане с досиетата от ДС. Със засекретяването на архива обаче подобни жалби стават малко вероятни. Едно от най-сериозните обвинения на опозицията към приетия закон е, че той защитава не толкова класифицираната информация, колкото интересите на специалните служби. Държавата и политиката ще попаднат отново в ръцете на тайните служби прогнозира синият депутат Йордан Бакалов, но към опасенията му се присъединяват и депутати от НДСВ и независими. Според Бакалов, управляващите много скоро ще съжаляват за огромната власт, която дават с новия закон на службите. Владимир Дончев също признава, че основни консултанти при изготвяне на законопроекта са били техни специалисти. В коридорите на парламента се говори, че всъщност законът направо си е написан от хората на ген. Атанас Атанасов. Няма такова нещо, нанесли сме поне стотина поправки, отхвърля нападките Борислав Ралчев. Но законът в действителност ще се прилага тъкмо от тайните служби. На въпрос на БАНКЕРЪ кой ще контролира работата им шефът на комисията за вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев отговаря с многозначително мълчание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във