Банкеръ Weekly

Общество и политика

УНГАРИЯ ЗАПОЧНА РЕФОРМИТЕ

Н.Пр. Бела Коложи, посланик на Република Унгария у нас, пред в. БАНКЕРЪД-р Бела Коложи (54) е дипломат с интелектуален натюрел. Завършил е медицина, след това философия и социология в будапещенския университет Лоранд Йотвьош. Работил е като лекар в психиатрично отделение на столична болница, става кандидат на социологическите науки, а от 1994 г. е доцент в университета в Мишколц. Гостуващ преподавател е в Лионския университет. През 1992-1994 г. е началник на управление в Министерството на външните работи, после е стипендиант на Foreign Affairs Program при Оксфордския университет. Член е на Съюза на унгарските журналисти. Владее английски, френски и немски език. Г-н Посланик, преходът на Унгария към пазарна икономика изглежда по-безболезнен и плавен в сравнение с българския. Унгария издържа изпита и съвсем естествено се присъединява към Европейския съюз. Каква е тайната на унгарската рецепта? - Мисля, че нямаме тайна рецепта. В исторически план Унгария донякъде имаше щастие в нещастието си. Разрушаването на пазарната икономика беше нещастие. Все пак в началото на шестдесетте години икономиката ни беше относително по-либерална, което даде възможност по-късно в нея да се появят пазарни елементи. Ето защо след 1990 г. ни беше по-лесно. Най-малко двадесет години преди тази дата у нас осъзнаваха необходимостта от реформи. Ние ги започнахме без никакви колебания, което им гарантираше добро темпо и формиране на конкурентна среда. Противно на някои икономически теории се оказа, че приватизацията, финансовата стабилност и либерализацията не водят автоматично до ръст на икономиката. Кое е специфичното в унгарските реформи в сравнение с другите източноевропейски страни?- Реформите в Унгария на практика започнаха преди смяната на системата. Те имаха тридесетгодишна история. Благодарение на това през 1990-а банковата реформа например започна веднага. Днес от дистанцията на времето тя изглежда много по-плавна, отколкото беше в действителност, тъй като доста банки фалираха и това имаше горчиви последици за много хора. Що се отнася до приватизацията, тя е болезнен и труден процес, който продължава и до ден днешен. Големите въпроси са какво и как да се приватизира, доколко да бъдат привличани международни компании, до каква степен те да работят с унгарски подизпълнители, как да се помогне на дребните и средните предприятия да участват в раздържавяването, какво да бъде участието на работодателите в него, как да се гарантира сигурността на наемните работници... Неотдавна в унгарския парламент избухна спор за приватизацията в здравеопазването. Въпросът беше до каква степен в нея да участват търговски дружества. Унгарското здравеопазване има нужда от парите им, но в същото време целта е да не бъде изтърван на воля техният печалбарски дух.Има ли опасност новите страни членки на Европейския съюз да загубят част от суверенитета си след 2004 година? При преговорите със Съюза позицията на Унгария се отличаваше със собствен почерк и национално достойнство...- Това е труден въпрос. Историята не познава обединение на държави, каквото съществува в рамките на Евросъюза. То се основава на консенсуса им и в същото време на суверенитета на всяка една от тях. В следващите години главното предизвикателство ще бъде синхронизирането на тези два фактора. Не може в даден момент определени страни да губят част от суверенитета си. Тогава основната ценност, която обединява Европейския съюз, ще бъде загубена и на практика това би означавало неговото разпадане. В момента той се превръща в една много сложна машина. Към него се присъединяват десет страни, а след десетина години ще трябва да говорим за сътрудничество между 32-33 държави. Въпросът е как те да останат суверенни в рамките на ЕС и в същото време Евросъюзът да бъде конкурентоспособен на световния пазар. Унгария би могла да си позволи компромиси дотам, докъдето тези два фактора могат да бъдат в хармония. Според Вас каква е основната разлика в икономическите модели на Унгария и България?- Може би разликата е в темпото, с което те се осъществяват. Не е достатъчно обаче да боравим само с абстрактни икономически модели. По-важно е хората да имат доверие в икономическия модел, който следва страната им.В момента брутният вътрешен продукт на Унгария е 11 700 евро на човек, което е 52 % от средния за Евросъюза. На какво най-много ще разчита Вашата страна след 2004 г., за да се доближи до европейските показатели?- По ирония си спомням как по времето на комунизма се говореше кой кого трябва да настигне. За известно време ние, от балтийските държави до Словения, ще бъдем най-бедната част от Европейския съюз. Сред нас, както и сред западноевропейските страни има и по-бедни, и по-богати. Например източната част на Германия и някои части от Англия определено са смятани за по-бедни. Тъкмо затова в ЕС са създадени фондове. За нас е много важно да имаме пълен достъп до тях и до другите помощи, които предоставя Евросъюзът, и така да се доближим до средните европейски показатели. Не бива обаче да се опираме на стратегията винаги да разчитаме на някого. Никой не си мисли, че ще бъде издържан от Съюза, но бихме искали за няколко години да настигнем по-изостаналите западноевропейски страни. Що се отнася до по-развитите, те не са станали богати изведнъж, това е процес, продължил 300-400 години. Къде виждате спасението от корупцията, която е международен проблем, включително и за Унгария?- Корупцията придобива световни мащаби. Преходите на нашите страни също се отличават с високи корупционни равнища. Пълно изкореняване на корупцията е невъзможно. Възможно е обаче тя да не надвишава средното ниво, ако има работеща прозрачна икономика и правна система. Неотдавна въведохме механизъм, който не позволява на частни фирми, изпълняващи държавни поръчки, да се крият зад т.нар. фирмена тайна. От тях, както и от държавните предприятия се изисква да вършат работата си публично. Борбата с корупцията трябва да се води с добри закони и добро правосъдие. Необходимо е също да бъде възстановена онази обществена ценностна система, която бе разрушена от комунизма.Не се ли опасявате от глобализацията, част от която е и присъединяването на Унгария към Европейския съюз?- Под глобализация невинаги се разбира едно и също. Най-често си я представяме като протичане на процеси, в резултат на които светът се превръща в едно голямо село. Глобализацията не е програма, която се осъществява по волята на някого. Тя е обективен процес и срещу него не можем да направим почти нищо. Може би само до известна степен, като запазваме своята национална идентичност и култура. Евроскептиците казват, че разширяването на Съюза също е форма на глобализация. Привържениците на разширяването пък казват, че именно по този начин ще можем да дадем отпор на глобализацията. Страните в едно такова обединение ще се изживяват като силни държави и в същото време Европа ще бъде конкурентоспособна в световен план. Смятате ли, че унгарският подход към проблема с отварянето на досиетата и с бившите тайни служби допринесе за по-бързото присъединяване на Унгария към Европейския съюз?- Мисля, че интеграцията на Унгария в НАТО е отговор на въпроса доколко тя е решила този проблем. Колкото и да е широко скроен, Атлантическият пакт е много чувствителен за това, до каква степен може да се има доверие на страна, която не го е разрешила. По време на комунистическата диктатура службите бяха извършили множество правни нарушения. Веднага след промените в тази сфера бе създадено ново законодателство. Беше прекратена дейността на всички служби, които бяха използвали непозволени от закона средства. Имаше много спорове за това как да се подходи към тях. Всеки унгарски гражданин получи възможност да се запознае с личното си досие. Смятам, че подходът ни допринесе за присъединяването на Унгария и към Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във