Банкеръ Weekly

Общество и политика

УМЕЕМ ДА ПИШЕМ ПРОГРАМНИ ДОКУМЕНТИ

Г-н Койчев, 43-ят конгрес промени ли нещо в Социалистическата партия?


- Естествено да. Конгресът изпълни и трите си уставни задължения. Първо, прие отчета за изминалия период. Второ, на основата на програмата Нови времена, нова България, нова БСП от 1994 г. форумът прие нови политически документи като алтернатива на управлението на ОДС. Гласувахме и концепция за формиране на нова левица и коалиране в лявото политическо пространство. А по най-злободневните проблеми на обществото изготвихме специален документ Дневният ред на България и задачите на БСП. С многото промени в устава пък мисля, че се сложи край на преждевременния либерализъм във вътрешнопартийните отношения. Не че възстановяваме демократическия централизъм, но се изясниха отношенията между мнозинство и малцинство.


Третата задача на конгреса бе да избере ново партийно ръководство. За мен бе изненада, че Георги Първанов още от първия път спечели такова убедително доверие. Иначе в самото му преизбиране бях сигурен много преди конгреса.

Но все пак Социалистическата партия отиде много притеснена, раздвоена и разтревожена на този конгрес. Какви са причините за това?


- Наистина в междуконгресния цикъл много лица от тогавашното Изпълнително бюро изразяваха прекалено крайни и противоречиви мнения. Това разбираемо тревожеше членския състав и даваше основание за съмнения в единството. Създаваше се впечатление за непримирими раздори в ръководството на Висшия партиен съвет.

Преодоляно ли е сега това състояние?


- Повече от половината членове на Висшия партиен съвет сега са нови. Поради проточилото се гласуване броят на участващите остана само осемдесет и девет, въпреки първоначалния ни замисъл те да са сто трийсет и пет. О тях една трета са депутати. Има представители на почти всички идейни течения освен АСО и Марксистка платформа. Във Висшия съвет има десетина души от Движението за единство и развитие, както и от Обединението за социална демокрация. От делегираните представители на регионите поне дузина са последователи на линията Жан Виденов. Това са хора, които не приемат никаква критика за управлението на БСП до края на 1996 година.

Не означава ли този състав, че разделението на жановисти и първановисти все пак остава актуално и в самите ръководни органи на партията?


- Според десетте критерия за идентификация на БСП, фиксирани в доклада на Георги Първанов, ние сме партия на идейния плурализъм. За мен това групиране е именно реализация на плуралистичния принцип. Разбира се, допускам, че ще има сблъсък на мнения и на позиции. Възможни са дори прибързани опити за свикване на конгресните делегати. Но лично аз не виждам в близко време възможност за достигане до криза в отношенията. Въпреки че най-малко осем души от поддръжниците на Виденов останаха извън ВПС и може би таят обида и огорчение.

Защо на конгреса отново не бе дадена оценка на управлението на Жан Виденов?


- Мисля, че времето не беше подходящо, за да се прави обширна оценка на поведението на предишното партийно ръководство. Моментът бе много неблагоприятен за отварянето на такава дискусия. Не се очертаваше никаква възможност да се постигне консенсус. Кабинетът на Жан и хората около Премянов изискваха безусловно положителна оценка. Но тя нямаше да е достоверна и нямаше да бъде приета от обществеността. Така че политическият момент не бе подходящ, за да направим обективна оценка. Това трябваше да се случи веднага след оставките на Виденов и загубата на властта. Но тогава се намирахме в предизборен период и всяка откровена оценка щеше да се използва от политическите ни противници. Това бяха мотивите ни да не повдигаме такава дискусия. Може би става въпрос и за доза партиен егоизъм. И все пак моята лична оценка за провала на управлението е, че коалиционното правителство на Демократичната левица не изпълняваше икономическата програма на БСП. Държеше се неадекватно либерално спрямо пазарните механизми. Преждевременно изведе държавата както от функциите й на регулатор на икономическите процеси, така и от задълженията й на собственик на публичната собственост.

Прочетохте ли книгата на Жан Виденов?


- Да.

Той обвинява Андрей Луканов, Александър Лилов и други лидери от времето на перестройката, че са използвали влиянието и авторитета си, именно за да провалят изпълнението на тази програма. Какво е мнението ви като свидетел на тези събития?


- Въпреки че съм пощаден в книгата на Виденов, аз не бягам от политическата си отговорност като председател на Икономическата комисия на партията. От тази позиция си позволявам да твърдя, че имаше огромно разминаване между нашата програма и практиката на правителството. Тази констатация направих и в отчета на комисията пред четиридесет и втория конгрес.


Що се отнася до личните обвинения, които Виденов отправя, искам да кажа, че той е човек, който за всеки свой провал търси причината в някой друг.

Но все пак трябва да има зърно истина. Всички сме свидетели, че имаше напрежение между него и Луканов.


- Не бих казал, че в онзи период Андрей Луканов беше чак такъв всесилен политик, за какъвто го обявява Виденов. Вярно е, че имаше влияние, авторитет и международни позиции, но той нямаше професионални интереси и амбиции в сферите на индустриалната политика, търговията, възстановяването на изгубени пазари и т.н.

След като новото ръководство отрича методите и политиката на Жан Виденов, в чия традиция се вгражда то? Чий продължител може да бъде? На Луканов, на Лилов, или пък се опитвате да започнете съвсем на чисто?


- Ние на чисто не можем да започнем. Аз например не мога да се разгранича от нищо. Бил съм в Изпълнителното бюро на Жан Виденов. Но бих искал да реабилитирам политиката на партията. Ние имахме и имаме добра индустриална и икономическа стратегия. Ако бяхме подходили егоистично и искахме да стъпим на чисто, щяхме непременно да направим обширна оценка на Виденовото управление. Но когато в края на 1993 г. започнахме да работим върху изграждането на програмата Нови времена, нова България, нова БСП, събрахме цялото програмно наследство на партията. Проучихме най-добросъвестно програмните документи и на 14-я конгрес, на 39-я, на 40-я и накрая стигнахме до 41-я. БСП е програмно много добре обезпечена партия. Ние умеем да пишем програмни документи. Винаги сме го правили под различни форми: перспективи за България, програмни манифести и др. В никакъв случай не сме се отказали от политическото наследство на партията. Но лично аз намирам определено концептуално или по-скоро професионално различие между себе си и някои свои колеги, например тези които, вие споменавате. Според мен държавата, дори и в най-либералните общества, има поне над шестнадесет неотменими функции. Невидимата ръка, за която говори Адам Смит, е именно ръката на държавата. Докато Георги Пирински, Атанас Папаризов и други имат като че ли един неадекватен за нашата действителност по-либерален възглед.

Как оценявате създаването на генералската група в навечерието на конгреса?


- И разбирам, и не разбирам тази стъпка на Николай Добрев. Не разбирам, защо той с пагона си на заместник-председател на партията се включи в този неизяснен структурен елемент? Може би съм политически пуритан, но не мисля, че този партиен пост трябва да се идентифицира с някакво движение. В същото време съм съгласен, че точно в този момент на партията й беше нужно нещо впечатляващо, дори шокиращо. И мисля, че Добрев целеше точно това. Аз и до днес не зная дали тази група държи да развива свои структури в партията, или иска само да обогатява колективния ум на БСП.

Внесе ли конгресът някакви промени в коалиционната политика на партията?


- Месец по-рано проведохме специален пленум на тази тема и предложихме на конгреса конкретен документ. Получилата се дискусия, тонът, приветствените слова от гостите показаха, че сме на верен път. Но в резултат на дългогодишната политическа просвета в БСП е насадена неприязън към социалдемокрацията. Тя не се разбира достатъчно в нашите редици. Така че сред част от членската маса съществува опасение от социалдемократизирането на партията.


Другият проблем в коалиционните взаимоотношения е въпросът с лидерството. На конгреса пролича коректност и уважение към количествените показатели и към идейнополитическите традиции на БСП. Но досега все още не сме обсъждали вътре в партията каква би могла да бъде евентуалната форма на управление на тази широка левица. Формулите според мен са две - или ротация на председателя, или общо равнопоставено управление на лидерите.

Залата обаче не прие много радушно изказването на Александър Томов. Това не подсказва ли, че не са желани по-близки отношения с Евролевицата?


- Тези отношения ще останат винаги с много силен емоционален акцент заради спомена за това, кои са тези хора и начина, по който напуснаха партията. Сегашното им поведение в търсене на политическа конкуренция в лявото пространство, което на моменти изглежда неморално или недобре обосновано, също предизвиква емоции. Пък дори ако щете и заради невинаги принципното им поведение към десните управляващи. От тази гледна точка за нас винаги ще бъде рисковано сближаването с Евролевицата. Присъствието на много чуждестранни делегации на конгреса показа, че БСП е желан международен партньор и това не може да не влияе и върху вътрешнополитическите отношения. По-адекватно поведение демонстрира Петър Дертлиев в приветствието си и мисля, че неговите позиции са сериозно евоюлирали. Според мен това не е станало без внушение на хора от интернационалните социалистически среди.

Кога очаквате, че ще се оформи този ляв блок?


- Може би още тази календарна година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във