Банкеръ Weekly

Общество и политика

УКРОТЯВАНЕ НА РОМИТЕ

И тази седмица в новините не липсваха станалите традиционни съобщения за сблъсъци между роми и полиция. Инцидентите бяха няколко, в един и същи ден. Във вторник в Перник техници от Електроразпределение, които трябвало да прекъснат тока на ромите заради близо половин милион лева неплатени сметки, бяха държани часове като заложници и замеряни с камъни. По същото време пак роми раниха полицай с камък при масов побой в Симеоновград. Седмица по-рано при подобни обстоятелства пострадаха пазители на реда в Монтана. Не минахме и без традиционните цигански набези по влаковете. Вината за тези прояви на нетолерантност се прехвърля като горещ картоф между политическите сили, неправителствения сектор, медиите и обществото. Да се чуди човек защо при толкова много интеграционни проекти, при толкова много вложени париконфликтът се задълбочававместо да се решава?Очевидно нещо не е наред. Парите или отиват на вятъра, или потъват в нечии джобове, или се дават не за каквото трябва. Но след всеки по-драматичен сблъсък в медиите се появява някой от лидерите на етническите общности, за да защитава своите хора. Или някой от Атака, за да му опонира. Вече три месеца е така. И като заклинание се повтаря, че всъщност политическите интереси са генератор на етническото противопоставяне. А мерките за потушаването му станаха обичано политическо дърдорене... У нас, за съжаление, проблемът за интеграцията на етническите малцинства отдавна е минал границите на политическата спекулация и популизма. Когато обществото стане свидетел на грубо и нетолерантно говорене, винаги се намират не един или двама партийни лидери, които да отвърнат със същото. Или като нарекат Волен Сидеров огледален образ на Адем Кенан, или като обявят Атака и ДПС за скачени съдове. А истинските проблеми остават на заден план. Не е за чудене, че интеграцията се случва само в отчетите за европейските париНяма нито един правителствен или неправителствен проект, който да работи за изграждане на правна или гражданска грамотност сред малцинствените етнически групи. Или, просто казано, проект, който да ги мотивира да спазват законите. Иначе малцинствата са постоянни герои в проекти за социална, а напоследък и за сексуална интеграция. Една от първите задачи, с които кабинетът Станишев се нагърби, и то на едно от първите си заседания, е повишаване на сексуалната и здравната култура на ромите и турците в България. Правителството вече има Стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства и План за действие за две години напред. И двете - с главна буква... Един от основните начини за ограмотяване на малцинствата щял да бъде беседата. Другият вероятно ще бъде нагледната агитация. Без да се включваме в ироничните гласове по повод тази иначе похвална инициатива, ще попитаме колко беседи с роми са проведени, за да им се внуши, че трябва да спазват българските закони? Сигурно на полицаите вече им е вменено да се оставят ромите да ги пердашат, за да не се озове държавата пред съда в Страсбург. Или съответно да ги санкционират, ако бездействат при ромски вакханалии. А който и да попита къде отиват законността и правилата,или не дай си Боже, къде са парите за интегриране на ромите, вероятно ще бъде нарочен за расист. Междувременно самите роми превръщат етническата си принадлежност в индулгенция пред законаДруг е въпросът, че тези, които най-гръмко задават такива въпроси, наистина отиват в посоката на нетолерантността. С едничката цел да размахват в политиката етнически плашила, без да предлагат някакви решения. Преди седмица медиите регистрираха единодействие между президента Георги Първанов и лидера на Атака Волен Сидеров. И двамата поискаха от главния прокурор Никола Филчев да бъде извършена проверка срещу лидера на нерегистрираната Турска демократическа партия Адем Кенан, защото нарекъл в интервю българите нация от изроди. С Кенан сега занимава Върховната касационна прокуратура, защото президентът имал и друга информация за него от специалните служби. При положение че Адем Кенан е чест посетител на прокуратурата по подобни поводи, и сега е малка надеждата, че законът ще проработи. Както например телевизия Скат не я лови медийният закон. След като Съветът за електронни медии, при толкова жалби, остави лидера на Атака Волен Сидеров да се изявява там като телевизионен водещ, защо и Адем Кенан да не си излее душата пред медиите? Излиза, че след като е позволено по телевизиятаконфронтационното говорене е позволено навсякъде. И трябва ли тогава пак медиите да излизат виновни за това, че в репортажите от парламента през последните месеци се чуват етнически нелицеприятни неща от устите на самите народни избраници? И трябва ли да им вярваме, когато всичко това се маскира като грижа за етнически обозначения електорат?Напоследък във всеобщото циганско обгрижване се включиха и кметските управи в няколко столични района. Само за две седмици кметовете на две отделни общини решиха точно сега да съборят ромските гета, които си стоят там от години. Прекалено прозрачно е, че ги води не толкова грижата за столичани, колкото наближаващите кметски избори. Всеки кмет или кметски наместник няма да пропусне да натрупа точки и електорална любов пред бъдещия градоначалник. И никоя правозащитна организация няма да откаже да се впусне в акция в защита на останалите без подслон. Така се случи и заради двете ликвидирани преди две седмици гета в квартал Христо Ботев в столичната община Слатина. Така ще стане и в кв. Батова воденица в район Възраждане, където следващата седмица 160 роми ще бъдат принудени да напуснат незаконно построените си къщи. И там се очакват сблъсъци с полицията, а от Българския хелзинкски комитет вече са подали жалби в съда срещу действията на кметицата Ева Сеизова. Интересното в тези случаи, а и в почти всички подобни конфликти е, че и двете страни се позовават на правотоПо Закона за общинската собственост незаконните постройки на общински терени, след връчване на покана за доброволно напускане и след издаване на заповед, подлежат на събаряне. И ромите, и правозащитниците обаче твърдят, че в цялата страна има прекалено много незаконни постройки на българи, за които на общинарите и през ум не им минава да събарят. В обществото обаче се прокрадват и други, не по-малко тежки аргументи. Ако гетата съществуват от години и ако наистина приличат на сметища, защо тогава кметските управи не са взели отдавна мерки? И защо жителите на цели блокове в столицата са глобявани заради боклуци, а ромите в повечето случаи не са? Може би интеграцията на малцинствените етнически групи ще стане едва тогава, когато законите започнат да се спазват от всички. И когато българите спрат да потриват доволно ръце, след като чуят новина за бити или арестувани роми. Или след като като социалният министър Емилия Масларова реши да дава помощите за ромските деца не на ръка, а на училищата и детските градини, които те посещават. А докато законът немее пред зулумите на някои политически формирования, противопоставянето ще работи, задвижено отново от нечия политическа ръка. И поредният интеграционен проект, свързан обикновено с много пари, ще замазва очите на европейските институции и на обществото.А медиите свенливо ще продължат да редуват новините за прояви на нетърпимост и насилие с добри вести за нашите етноси. Като например, че правителството ще ги учи как да избегнат нежеланата бременност. В момент, в който политическите спекулации с етносите вече раждат чудовища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във