Банкеръ Weekly

Общество и политика

УКРАИНСКИ ЛАКМУС ЗА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ

Политическата криза в Украйна не само отново постави големия въпрос за съотношението на ценностите и националните интереси в българската политика, но и безмилостно разсея илюзиите, че в новото си евроатлантическо битие страната ни ще бъде освободена от необходимостта да заема собствена позиция по остроконфликтни теми. Това пролича особено релефно в ходенето по мъките, в което се превърна инициативата на опозицията за приемане на декларация на българския парламент по повод на събитията в Украйна. Крайният резултат бе не само един документ със съмнителна стойност, но и поредното разделение на политическия елит по проблем, който би трябвало да предизвика национален консенсус.Предизвикателствата пред българското поведение в подобни ситуации са ясни и предвидими. От една страна, България е член на ОССЕ, на Съвета на Европа, на НАТО и е съвсем близо до подписването на договор за присъединяване към Европейския съюз. Това предполага, че страната ни не само споделя фундаменталните ценности на тези общности и организации, но и трябва да ги отстоява в своята вътрешна и външна политика. От друга страна, може да се допусне, че съществуват някакви по-трайни или текущи специфични национални интереси, които налагат нюанси на сдържаност в българската реакция спрямо събитията в Украйна. Но ако тези интереси в някаква степен се разминават с ценностите, интересите и конкретните оценки на европейските и евроатлантическите институции, българската позиция трябва да бъде аргументирана и прозрачна, за да не възникват съмнения за непоследователност, неискреност или нелоялност. На трето място, усложнения биха могли да дойдат по линия на различните интереси и разделението между страните от ЕС и НАТО, както се случи по повод намесата в Ирак. Но в дадената ситуация европейската и евроатлантическата общност бяха изключително единни и последователни. Ръководителите на Европейския съюз, НАТО, Съвета на Европа, ОССЕ, държавния департамент на САЩ еднозначно обявиха, че изборите са били далеч от демократичните стандарти и те не приемат резултатите им за легитимни.Силно пролича контрастът в реакциите и оценките спрямо украинските избори на европейските институции и страни, от една страна, и на Русия, от друга. Руският президент двукратно поздрави проправителствения кандидат Виктор Янукович, като първия път това стана в телефонен разговор още преди обявяването на изборните резултати. По думите на прессекретаря на руския президент в хода на разговора е било подчертано, че битката е била остра, но открита и честна, а победата - убедителна. В четвъртък Владимир Путин изпрати и официално поздравление до Янукович, в което в частност се казва: Ценя вашата твърда решимост за конкретна съвместна работа и изказвам дълбоко удовлетворение от създадените между нас конструктивни контакти. Според председателя на руската Държавна дума Борис Гризлов констатираните нарушения при изборите не могат да повлияят драстично върху резултатите и не могат да бъдат аргумент за обявяването им за невалидни. Той призова украинците да се отнесат към резултатите от втория тур на гласуването като към свършен факт. В края на седмицата руският външен министър Сергей Лавров апелира европейските държави да не решават вместо украинския народ. Някои европейски столици заявяват, че не признават резултатите от изборите и издигат тезата, че Украйна трябва да бъде със Запада, заяви Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.Различията между ЕС и Русия прераснаха в пряк спор. По повод оценката на ОССЕ, че изборите в Украйна не отговарят на демократичните стандарти, президентът Путин посочи: Ако някой продължи да използва наблюдателите от ОССЕ за подобни цели, тази организация ще продължи да губи международния престиж и смисъла от съществуването си. В Москва руското правителство обвини ЕС, че насърчава открито украинската опозиция към незаконни и насилствени действия, призовавайки за преразглеждане на резултатите от президентските избори. Този развой на спора накара авторитетни политически анализатори да припомнят, че всъщност отново е пламнал отдавна тлеещ конфликт. Според Стивън Тейл от списание Нюзуик, Европа и Русия живеят на различни политически планети, а ЕС е констатирал, че Русия продължава да изнася нестабилност в своите съседи, което прави невъзможно европейският модел да проработи в страни като Молдова и Украйна. Збигнев Бжежински предупреди, че поражението на демокрацията в Украйна ще позволи на Путин да създаде нов СССР и настоя САЩ и ЕС да изискат от украинските власти провеждането на нови избори, за да може този път международният контрол да не позволи фалшифициране на резултатите от гласуването. На фона на евроатлантическия консенсус по украинския казус българската политическа класа отново демонстрира нерешителност и труднообяснима несговорчивост. Във вторника след деня на изборите от партия Демократи за силна България предложиха в декларация на българските депутати да се подчертае изрично необходимостта от преразглеждане на изборните резултати, което да позволи на Украйна да съхрани демократичното си развитие. Проектодекларацията на ДСБ бе подкрепена от всички политически сили, като под нея се подписа дори лидерът на БСП Сергей Станишев. На следващия ден обаче предложеният от ДСБ текст за декларация бе подменен с проект на НДСВ, който само констатира случващото се в Украйна, без да изразява позиция. В документа се посочва само, че българското Народно събрание е информирано за ситуацията в Украйна и за мнението на международните наблюдатели и изразява увереност, че сложната политическа обстановка ще бъде своевременно преодоляна и няма да доведе до сериозни негативни последици. Поради липсата на единно становище по декларацията нейното гласуване в пленарната зала бе отложено за четвъртък. В края на краищата след близо тричасови дебати НДСВ, ДПС и БСП си гласуваха сами тексткойто бе отхвърлен от опозицията. ОДС, СДС, Народен съюз и Новото време определиха проекторешението като беззъбо и обтекаемо и заявиха, че не изразява ясна позиция. Те напуснаха пленарната зала и не участваха в гласуването. Не бяха приети предложенията на опозицията в декларацията да се запише, че е необходимо да се преразгледат резултатите от изборите, и се изразява надежда, че властите в Украйна ще позволят повторно преброяване на бюлетините.Неспособността на парламента да постигне консенсус по такъв принципен въпрос бе допълнена от липсата на каквато и да е реакция от страна на иначе свръхактивната президентска институция, както и на премиера Симеон Сакскобургготски. Всичко това ни кара да зададем въпроса за възможните обяснения на странното поведение на българския политически елит. Разбира се, най-добре би било видимата сдържаност по повод неспазването на демократичните стандарти на украинските избори да е наложена от някакви внимателно преценени стратегически интереси на България - икономически, геополитически, регионални и др. В този смисъл прозвуча мнението на председателя на парламентарната Комисия по външна политика и национална сигурност Венко Александров от НДСВ, който изрази надежда политическите сили да стигнат до общо становище, което да е балансирано и да отговаря на интересите както на България, така и на ЕС и на НАТО. Да се спре дотук обаче е не само недостатъчно, но и крайно вредно за страната, защото се налага поне принципно да се обясни в какво в конкретния случай интересите на България се разминават с тези на цитираните две организации. Още повече че не е изключено нашите съюзници и партньори да ни зададат скоро този въпрос. Освен това, ако става дума за национални интереси, не може да се пренебрегне и подчертаният от Димитър Абаджиев от ОДС факт, че в Украйна живеят около 500 000 етнически българи и затова за нас е важно спазването на демократичните стандарти там. Като причина за обтекаемата българска позиция някои изтъкват обстоятелството, че България председателства ОССЕ и в понеделник започва среща на външните министри на страните от организацията в София. Тази позиция изрази българският външен министър Соломон Паси, който каза, че разбира порива на мнозина у нас позицията на българското правителство да бъде далеч по-крайна, обаче ние трябва да си даваме много ясно сметка, че България в момента говори от името на 55 страни членки на ОССЕ и трябва да се съобразяваме с консенсуса, който съществува в тази организация. В същото време Паси не пожела да отговори на руските обвинения, че представителите на организацията прилагат двоен стандарт и обслужват други политически цели. Нещо повече, в парламента той бе обвинен от опозицията, че страда от амбицията да бъде гласувана обща политическа декларация на ОССЕ на предстоящата министерска среща в София и е наложил на Народното събрание теза, която говори за политическо малодушие.Липсата на ясна политическа аргументация подхрани съмненията, че част от българските политици продължават да изпитват страх от Русия и поставят страната ни в крайно неудобно разкрачено положение между старите и новите ни съюзници. Лошото е, че подобни ситуации, в които се налага да се взимат сложни решения и да се заема позиция (т.е. да се прави избор), няма да изчезнат, а ще се мултиплицират с членството ни в НАТО и ЕС. Което означава, че както политиците, така и българската общественост трябва да се простят с илюзиите, че някой друг в Брюксел, Вашингтон (или не, дай Боже, другаде) ще взима вместо държавните мъже трудните, но необходими за България решения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във