Банкеръ Weekly

Общество и политика

УДОБНО ВРЕМЕ ЗА РАЗПРОДАЖБА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ

Докато българо-руският газов проблем набираше скорост, давайки широко поле за изява на всякакви енергийни капацитети и петролни експерти с лични интереси, българската геология тихомълком практически влезе в ликвидация. В същото време единствените българи, знаещи отговора на загадката що е то петролен кладенец, спасявайки се поединично, взеха да напускат страната. Както пилотите от фалиралата авиокомпания Балкан, така и специалистите, строили петролопроводи в Африка, забивали сонди за нефт и газ на няколко континента, ползвайки доброто име на фирмените марки на полубанкрутиралите Булгаргеомин и Геоком, си намериха работа в чужбина - в нефтените компании на Канада, Великобритания, Норвегия, Испания и в прочие бели държави. Въпреки че и у нас ще се изграждат газо- и нефтопроводи, оказва се, че за подобни специалисти хляб няма нито в Булгаргаз, нито в структурите на Мулти или други частни групировки. А с поредните структурно-ведомствени реформи за цялата гилдия от геолози, сеизмолози, сондажници и търсачи на всякакви природни изкопаеми сега се очертават нови изпитания. В края на миналата година, след горския и туристическия комитет, от управленския небосклон изчезна и Комитетът по геология и минералните ресурси (КГМР). При свалянето на излишната мастодонтска шапка обаче бе разкъсана и връзката между геоложките дружества и онези координиращи тяхната дейност поделения на бившия комитет, които отговаряха за инвестиционните програми, за концесиите, за наличните суровинни запаси и за геофонда на страната. По този повод сега до министър-председателя и до министъра на промишлеността е депозирано едно експертно становище, в което между другото се казва:


Природните ресурси през последните години не се оценяват като национално богатство, в резултат на което бяха допуснати редица грешки и при оценката на информацията за наличните запаси, като неоправдано се забави и изготвянето на националната дългосрочна стратегия в тази област. В добива и преработката на природните ресурси са налице сериозни слабости - организационна ведомствена раздробеност, разпиляване на научни знания, на финансови и трудови ресурси, несъгласуваност в приоритетните цели, отсъствие на единна достоверна информационна база за вземане на оптимални решения, отсъствие на научнообосновани макро- и микростратегии за развитието на системата като единно цяло.


Така и не стана ясно въз основа на каква логика дейността на закрития КГМР към МС от общонационална стана ведомствена в рамките на Министерството на околната среда, а търговските геоложки дружества, които осъществяваха геолого-проучвателната дейност на територията на България и извън страната, бяха определени към Министерството на промишлеността.


Тревогата на специалистите от бранша е, че от 1987 г. България няма информация за националните си природни запаси


Обобщен доклад по темата изобщо не е правен. Само на базата на такива данни, твърдят същите експерти, цивилизованите държави си изработват националните стратегии за необходимите им количества и видове природни ресурси, отчитайки бързо настъпващите промени в световното статукво. При това основният интерес не е насочен само към наличните запаси от нефт и газ, а и към рудните и нерудни изкопаеми, към златото, урана и други важни природни елементи. Сега например хит на световните пазари са скално-облицовъчните материали. В този бизнес особено активни са нашите съседки Гърция и Македония, но не и България, въпреки че не й липсват богати находища. Това е едно от дребните доказателства какво се получава, когато се работи на парче и не е ясно къде трябва да се наливат скромните държавни инвестиции за проучвателна и добивна дейност. А е най-малкото нелепо инвестиционната програма да се разработва от хората на екологичното министерство. Иначе казано, точно еколозите ще трябва да решават на кое геологопроучвателно дружество (което пък е под шапката на промишленото ведомство) колко пари да се отпуснат. При положение че геологията като първи фронт на промишлеността разрушава околната среда, работата на екологичното министерство е да лекува раните от неизбежните поражения, нанесени от проучвателната и добивната дейност, а не да ги планира финансово.


В цялата каша около българските полезни изкопаеми обаче най-сериозен се оказва концесионният въпрос


На практика е съвсем възможно един потенциален инвеститор, проявяващ интерес примерно към терен, под който има нерудни изкопаеми, да тръгне да оформя правата си на концесионер в няколко министерства. Защото под същата територия има, да кажем, малко нефт и някакво рудно находище, а за всяка от тези благини ще се наложи отделно концесионно разрешение. Пита се кой ще е този инвеститор, който ще тръгне да ухажва българските власти на четири-пет места и колко ще му струва това? Да не говорим, че всички министерства, които сега имат правата да издават концесионни разрешения, ще трябва да си открият по един миннногеоложки комитет, тъй като им липсват съответните специалисти. На фона на тази весела картинка е чудно защо едно предложение от 29 октомври миналата година и до днес виси без отговор. Негови автори са инж. Йордан Кирков, началник на отдел Концесии, контрол и национален геофонд към екологичното министерство, и инж. Георги Лесидренски, заместник-управител на Геоком ЕООД. Идеята им е да се създаде Национална агенция по концесиите подчинена пряко на Министерския съвет. Според специалистите агенцията трябва да има следните функции - изключителното пълномощие да действа от името на правителството по въпросите на концесиите, да изготвя и поддържа нормативни документи и тарифи относно концесионната дейност в страната, да лицензира местни и чуждестранни физически и юридически лица, желаещи да получат концесии, ежегодно да определя, предлага и организира конкурси или търгове за концесии, съобразно изискванията на българското законодателство, да отговаря за провеждането на преговорите и за създаването и поддържането на регистър и кадастър на всички видове концесии на територията на страната, както и на български концесии в чужбина, да поддържа картотека на консултантски фирми и да ползва помощта им по проблемите на концесионирането, да събира информация и да организира провеждането на служебни концесионни процедури по предложения от министерства, комитети или други държавни органи и ведомства, да организира процедури за отдаване на концесии по предложение на местни и чуждестранни физически и юридически лица съобразно Закона за концесиите, да контролира изпълнението на сключени концесионни договори, да изготвя сама или да възлага на външни изпълнители изготвянето на задължителните анализи.


В предложението са посочени и начините за финансиране на агенцията - чрез бюджета, от постъпленията от концесионната дейност, от продажбата на тръжни документи, информационни пакети и друга специализирана информация и от оказване на платена консултантска и друга помощ на кандидат-концесионерите. В структурата на институцията са предвидени и основните дирекции и отдели - дирекция Лицензиране, дирекция Геология и минерални суровини с отдели Нефт и газ, Води и Твърди полезни изкопаеми, дирекция Промишленост и строителни материали с два съответни отдела, дирекция Съобщения, радио- и тв разпространение, дирекция Селско стопанство и гори, дирекция Транспорт и дирекция Анализи и контрол. Може би точно тук се крие и причината за дългото мълчание около офертата - имената на изредените дирекции показват колко висши държавни ведомства и чиновници биха загубили сладкото право да казват своето да или не на многобройните платежоспособни молители.


Няма обяснение обаче за мълчаливия отказ на едно значително по-старо предложение, адресирано още през 1995 г. чрез тогавашния вицепремиер Дончо Конакчиев до действащия по онова време премиер Виденов. Геоложкият комитет си е позволил да изрази в нарочен доклад становището си по идейния проект за нефтопровода Бургас- Александруполис


Специалистите са казали, че е значително по-разумно проектомагистралата вместо еднопосочна да е двупосочна. Тоест ценната енергийна суровина от руски произход да тече от Бургас за Гърция, а обратно в бургаското пристанище да пристига същият продукт, но с арабска марка. Отчетена е възможността, която предлага гръцката акватория около порт Александруполис - там значително по-лесно газят по-големи танкери, с по-голяма вместимост, които и по брой бият онези, които могат да преминават през по-плитките турски проливи. С други думи, специалистите са предложили за България една алтернатива на руския нефт. Конкретните мотиви на офертата изглеждат така:


Подобни двупосочни съоръжения се изграждат по принцип с успоредни кабели за електропренасяне и за съобщителния трафик. Така, веднъж изградена, инфраструктурата значително поевтинява. Поевтинява и евентуално последващо полагане на нови съоръжения, съпътстващи продуктопровода по цялото или по части от неговото трасе, което в конкретния случай съвпада и с отбранителната линия по турското гранично направление.


Освен това такъв двупосочен нефтопровод ще създаде възможност в Бургас, а не в Александруполис, да възникне тържище със свои котировки за руски, за близкоизточен и за северноафрикански нефт и нефтопродукти. Така и бургаската рафинерия Нефтохим ще може да диверсифицира своите продавачи на нефт и купувачи на нефтопродукти, да придобие качествено по-широки позиции, да работи редовно на пълен капацитет с минимални разходи за оборотни средства, необходими за покупка на суровия петрол.


В заключение експертите от геоложкото ведомство уточняват, че възможното присъствие на руски, американски, гръцки, украински, словашки, унгарски и сръбски купувачи и продавачи и техните интереси, фокусирани в Бургас, неизбежно диктуват необходимостта от многофакторен анализ и формулировка на собствените ни интереси, цели и начини за налагането им.


Почти три години по-късно българската общественост още не е наясно дали този доклад е само една от многото сладки приказки, или е реален шанс за гладния енергиен баланс на страната


Коментирайки възможността за реализирането на подобна идея, специалистите отчитат сложността на междудържавните интереси, но твърдят, че по-сериозният проблем са частните интереси. Защото ако България получава регулярно от един такъв двупосочен нефтопровод по 5 млн. тона нефт, какво ще правят едрите и по-дребни частни български фирми, които в момента железно държат пазара на петролните доставки? Не се знае обаче в името на чии интереси трета година събира прах някъде из архивите на финансовото министерство и депозираната там Програма за проучвателната дейност и добива на нефт и газ на територията на България за периода 1996-2005 година. А в нея е записано:


Опитът от дългогодишните геологопроучвателни работи за нефт и газ показват, че потенциалните възможности на страната предполагат наличие на малки и средни по размери находища и запаси, които могат да обезпечават максимален годишен добив от около 1 млн. т нефт в условни единици. Тази оценка се подкрепя и от големите нефтени компании, извършващи рискови инвестиции за търсене на нефт и газ на територията и в акваторията на страната ни. От общо проведените за периода 1986-1994 г. 26 търсещи сондажа нефтени и газови акумулации са установени на шест обекта, като при детайлните изследвания е доказано, че с по-значими запаси са два от тях - Ъглен и Бутан. Малкият брой нови открития не съответства на потенциалните възможности на недрата поради очерталата се тенденция към свиване на търсенето по финансови причини.


В програмата е казано още, че оптималният брой на проверяваните локални обекти, където могат да се открият на нови находища от нефт и газ, е четири годишно. Това, според експертите, ще струва на бюджета средно по 700 млн. лв. годишно като се предвижда да бъдат направени седем нови открития на находища на нефт и газ - три до 2000 г. и още четири до 2005 година. Очаква се, пише в програмата, към 2000 г. прираст на геоложките запаси от 10 млн. т условно гориво, а общо до края на 2005 г. - от 22 млн. тона. Това, обобщават експертите, ще доведе до стабилизиране на нефтодобива и при една рязка промяна на конюнктурата българският нефто-газодобив ще може да реагира своевременно.


Към днешна дата рязката промяна на конюнктурата е налице, а какво излезе от стабилизацията и своевременната реакция на нашия печален нефто-газодобив, е известно на всички българи. Частните интереси им бръкнаха здраво в джобовете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във