Банкеръ Weekly

Общество и политика

УДОБНИЯТ УЮТ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР

Две взаимносвързани явления - спадането на доверието в основните политически сили и последвалото го раздробяване на политическото пространство, все повече повишават цената на по-малките формации. Местните избори отчасти потвърдиха тенденцията, която се прояви на парламентарния вот през 2001 година. Шарените местни парламенти вече създават главоболия на общинарите и на политическите централи. В някои от областните центрове все още не са избрани председатели на общинските съвети. Ситуацията в столицата не е по-розова, защото подялбата на постове и облаги е на път да скара сътрудниците по неволя - мнозинството на СДС, Гергьовден, БЗНС-НС и ДП и ССД. Двуполюсният модел може и да не е разбит, но на основните политически сили трябва да им е станало пределно ясно, че сами не биха могли да управляват след следващите парламентарни избори. Понятието политически център, което през последните две години се радва на засилваща се популярност, започва да се изпълва и със съдържание. Все повече организации, начело с двете управляващи, претендират да са негови представители. А тъкмо към такъв вид формации отправят поглед големите партии - БСП и СДС - в търсене на партньор за следващото управление. И двете политически сили отчаяно се нуждаят от по-малък партньор, който да ги подкрепи в едно следващо управление. С две думи - да си центристка партия днес в България може да се окаже особено изгодно. Все повече политици и анализатори твърдят, че политическият център може да заиграва както вдясно, така и вляво. Тъкмо заради това в последно време се забелязва голяма навалица именно в центъра. Либералните ценности, на които НДСВ и ДПС претендират да са носители, станаха особено модни след легитимирането на двете партии от международните либерални организации, а коалиционните партньори заеха сериозна територия в българския политически център. Но докато НДСВ наистина заиграва и вляво, и вдясно, то перспективите за ДПС са по-ограничени. Движението на Доган отдавна беше определено от БСП като стратегически партньор. Всъщност това засега е и единствената алтернатива на социалистическата партия, която според проучванията би събрала най-голям процент от гласовете на избирателите. Но недостатъчен, за да управлява сама. Това поставя Позитано 20 в изключително сложна ситуация - на всяка цена да намери съюзник, с когото би могла да управлява. През последните няколко години лидерите й упорито работят по въпроса, но засега освен ДПС на хоризонта няма друг възможен и подходящ партньор за левицата. Някои анализатори обаче вече заговориха за друга възможност - НДСВ да се превърне в потенциален партньор на БСП или поне да бъде част от евентуална трипартийна коалиция - левоцентристка. Идеята на подобна стратегия е на царската формация да се осигури почти постоянно място в управлението. Нещо, с което са свикнали в ДПС. Монополът на Доган в центъра обаче все по-малко устройва както двете големи партии - БСП и СДС, така и техния партньор в управлението НДСВ. Пред царските хора стои идеалната възможност да не изчезнат от политическия небосклон още след следващите парламентарни избори и да се закрепят на повърхността. По всичко личи, че жълтите явно твърдо са решили да се възползват от шанса. На местните избори ясно се видя, че размитият електорат на НДСВ от 2001 г. се е разпръснал във всички възможни посоки. Но пък за две години царската партия успя да си създаде макар и малък, но вероятно стабилен електорат, с който би могла да прескача бариерата за влизане в парламента, смятат политолозите. В това царските стратези виждат перфектна възможност да затвърдят присъствието си и дори нещо повече - да участват отново в следващото управление. Дали обаче то ще бъде доминирано от левите или от десните сили? Тази дилема кара политиците да кроят какви ли не планове и схеми. Идеята на Симеон Сакскобургготски, когато формира НДСВ и парламентарните листи за изборите, беше тя да си взаимодейства и с левите, и с десните сили. Тъкмо разделението между десните и левите в НДСВ обаче създава сериозни главоболия на управляващите, а след следващите парламентарни избори изходът от тази дилема може да се окаже решаващ. А за задълбочаването на проблема говорят достатъчно ясно атаките на кръга Новото време в НДСВ, който дърпа чергата към СДС. Западните партньори на българските десноцентристки формации не са преставали да ги натискат за взаимодействие вътре в страната. Дали обаче царската партия и СДС ще влязат в една лодка, ще стане ясно с наближаването на следващия парламентарен вот и след резултатите от него. В синята партия отдавна са забравили за възможността да си сътрудничат с ДПС. От времето, когато бившият премиер Иван Костов нарече движението на Доган проклятие за България, изтече много вода, но в отношенията между двете формации почти нищо не се е променило. Разделението вътре в партията между привържениците на лидера Надежда Михайлова и кръга около Иван Костов по въпроса за това каква политика да води СДС, макар туширано след последното заседание на Националния съвет на 25 ноември, на практика остава на дневен ред. Въпреки това актуалната тенденция, заложена от Михайлова, е на отваряне към по-малките десни партии. В раздробеното през последните години дясно пространство се родиха формации или обединения, които също гравитират отчасти към центъра. Процесът на обединение на десните сили се очертава да е дълъг и мъчителен, а какъв точно ще е крайният вариант и в политическите централи още не могат да предвидят. Но пък и конфигурациите тук са повече и по-заплетени. След местните избори стана ясно, че основите партии, които претендират да се съюзяват в десноцентристкото пространство, са СДС, ССД и формираната между двата тура на общинския вот коалиция Герьовден - БЗНС-НС - Демократическа партия. Стремежът на СДС през последните години да изолира движението на Доган и да му отнеме ролята на балансьор в политиката постави сините пред необходимостта да си създадат друг потенциален партньор или нещо като патерица, на която да се подпират при нужда. Опит за пробив в десноцентристкото пространство беше направен на парламентарните избори през 2001 г. от коалицията ВМРО - Гергьовден, която обаче не успя да прескочи бариерата за влизане в парламента и малко след изборите се разпадна окончателно. Дали сега обединението между хората на Любен Дилов-син и бившите партньори на СДС в ОДС ще прерасне в трайна конфигурация? Лидерите на коалицията заявиха твърдо намерение да се борят за политическия център с новото формирование. Както и то да им послужи за основа в следващите парламентарни избори. Амбициите им се подплатяват от резултата не само в София, но и от гласовете, който получиха в страната. Местните избори показаха, че хората на Дилов-син имат стабилен електорат от около 6 процента. Земеделците на Мозер и демократите на Праматарски също имат макар и малък, но твърд електорат. Коалицията Баба, дядо и внуче всъщност е основният конкурент като електорална тежест на другите две формации в центъра - НДСВ и ДПС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във