Банкеръ Weekly

Общество и политика

УЧАСТТА НА ШАМАНДУРИТЕ

Речено е от автора на сайта на Българския Великден Даниел Гълъбарски - преуспял, елитен българин от Стокхолм. На въпрос по БНР - защо не присъства лично в София, отговори: За да сляза долу, трябва да тръгна с жена си и 9-месечното си бебе. А и роднините ще искат да сляза за по-дълго, а аз съм зает. И завърши със същото клише: Да сляза долу в политиката? Никога. А някога Тодор Живков доста по-мъдро повеляваше: Приземяване, приземяване, приземяване!Днес директивата е почти същата: делегиране и всенародно ангажиране. Или, както поясни премиерът във вестникарско интервю: без пирамидиране! За добро или за зло обаче пак никне пирамида. Старае се човекът да наложи делегиране на пълномощия в политическата ни система. Но елитът, подобно на балон под натиск, си иска формата, сиреч управлението, на което е свикнал. Казано по премиерски, на Симеон пак му остава да мандаринира (мандар - исп., натоварвам, слагам нещо в ръцете на някого).За естеството на политическия елит през ХХ век беше ясно: той е на върха на пирамидата. Това бяха субектите на властта, носителите на отговорности, вземащите решения, притежателите на ноу-хау и властители на маниерите.Край на каретоСегашният елит пак е в политиката и пак е с маниери, само че е загадка кой етаж от пирамидата заема. Ако трябва да сме откровени, политически елит към днешна дата е цялата червено-синьо-жълта армада, която Симеон се умори да консолидира. А защо заряза и жълтите ли? Защото, след като достатъчно му изтъниха нервите, им направи партия-занимавка и ги остави да се самопирамидират. Но не позволи да го правят съвсем сами. Спусна им партийни равнители. Не, не става дума за Пламен Панайотов, а за едно лице, доскоро нечувано за мнозина - Иван Ковачев, член на Политическия съвет на НДСВ. Казват, че е бизнесмен, живял в Германия, близък приятел и дискретен нещатен съветник на Симеон. Сега се предвижда да става председател на най-важния помощен партиен съвет към правителството и парламента. Казват и друго. Точно преди година същият Иван Ковачев изпълнявал ролята на партиен секретар в офиса на Шишман 30 и хора от днешния политически елит като Весела Драганова, Емил Кошлуков, Пламен Панайотов и дори Георги Петканов го гледали със страхопочитание. Имал необяснима изследователска страст към миналото на студенти - привърженици, търсещи неполитическа форма за подкрепа на Движението, примерно към партийната принадлежност на родителите им. Дежурната фраза към тях била: Тук си има йерархия!, а на молбата им за среща с царя отвръщал с нещо от рода на При голям началник се ходи по голяма нужда Кой ще отрече, че би бил идеалният архитект и надзирател на вътрешнопартийната пирамида.Макар и да не е привърженик на пирамидирането, премиерът провокира появата на нова обществена пирамида, като наложи моделът на управление не чрез идеи, а със знания. И без социологически микроскопи можем да наблюдаваме пластовете на стратификацията, прогнозирана от австрийския социолог Алфред Шютц. А именно: експерта, добре информираният гражданин и човекът от улицата. Веднага съзираме експертът в пласта на изпълнителната власт. Познава се по това, че знанието му е строго специализирано и перфектно организирано, но ограничено само в една област. Мнението му се основава на проверени твърдения, съжденията му никога не са предположения или свободни съчинения. Той никога няма да приеме лаика за компетентен съдник на решенията му. Априори неговата роля е само да открива подходящите средства за достигане на поставените цели. А тях ги поставя най-концептуалният от екипа - премиерът.Когато Хосе Ортега-и Гасет говореше за варварството на специализма, допълваше, че експертът обявява за добродетел непознаването на всичко останало и нарича дилетант всеки, който черпи знания от цялата сфера на познанието. Тогава и езикът му става пренебрежителен. Точно такъв, какъвто го демонстрира Милен Велчев към ректора на СУ проф. Боян Биолчев по БНР: Виждате на какво дередже е държавата... Повече пари няма. Аз да не ги печатам? Експертите, т.е. министрите, са любимци на премиера защото му доставят скъпо струващо експертно знание. И вероятно изобщо няма да стъпи в Софийския университет, след като на драго сърце прескочи до УНСС и прати Николай Василев до стопанските факултети по провинцията. Просто защото в Алма матер ще попадне на непоклатим интелектуален елит, на хора с универсални знания, на (както ги нарече А. Шютц) добре информирани граждани. Шютц описва и третия социален тип - човека от улицата. Ще сгреши обаче онзи, който види в него народа. Човекът от улицата има цял наръч от оперативно знание, което по същество е набор от рецепти, помагащи в типични ситуации чрез стандартни средства. Така например на недоволните от властта опозицията универсално предписва: Стачка!. Което напомня на случая с войниците в лазарета. Генералът, дошъл на внезапна проверка, разпитвал подред: Ти за какво си тук? - За мазоли, г-н генерал. - И с какво те лекуват? - С тампон, напоен с йод. А ти? - пристъпил към другото легло. - Аз имам хемороиди. - И с какво те лекуват? - С тампон, напоен с йод. Болният от крайното легло сам докладвал: Аз съм с болни сливици. Генералът го доближил: А някакви оплаквания имаш ли? - Да, г-н генерал. Моля да не съм последен на тампона.Човекът от улицата изобщо не пита защото е сигурен в безотказността на личния си опит. Нищо не запаметява нахалос, понеже не е сигурен дали утре ще му потрябва. Съвсем като циганина, който отишъл да се изповядва. Предвидливият свещеник първо го попитал за десетте Божи заповеди. А той: Ти пък, отче, досега да съм ги научил, ама чух, че ще ги отменят. Този социален тип се чувства комфортно в своята затворена общност (политическата) и смята застоя за еволюция. Ако трябва да се явява ни избори, ще си спомни как е спечелил предишните, ще е сигурен, че опонентите са на същото ниво и че електоратът е твърд. Много повече слуша чувствата си, а информацията - лидерите да я слушат. Тези хора, допълва Шютц, предпочитат вестникарските клюки пред външните новини, шоу- и порнопрограмите пред политическите коментари. А за съдбата на утрешния ден съвестта им е чиста, в смисъл - неупотребяванаВсе повече обикновени хора, не само отец Гелеменов, кръщават добитъка си на политици. Казват - поради неудобство от благословиите, които са им адресирали. Народа не можеш да го излъжеш. Вместо елитарност той вижда претенциозна посредственост. Вместо растеж на политическия дух - мутации в политическата култура. Преди 12 години беше обяснимо да чуем: Г-н Геласий..., но какво да кажем сега за президента, който се втурна за ръкостискане с патриарха.Така се получава - когато политическият елит се има за априори начетен. Притеснява се да погледне книга, за да не го помислят за недоучен. Чете само собствените си интервюта и съвсем не - законопроектите. Да се чуди народът защо Нина Чилова е в студиото на Дарик радио, като не казва нищо конкретно. Водещият я подхваща отдалеч: Вие сте юрист. Имате ли идея.... А тя нарежда съвсем по панайотовски: Значи, това е въпрос, който изисква... Това е въпрос, на който не бих могла веднага да седна и да пиша. Водещият - озадачен: Сигурно много сте мислила, не мога да повярвам, че сте влязла в парламента без отговор на тези въпроси! Депутатката стоически: Въпросът е изключително сложен... Значи, нашата идея, идеята, общо взето, тук имаме консенсус всички... и завършва като типичен политик: Не смея конкретно да се ангажирам, тъй като не съм чела, все още не съм погледнала този законопроект. Ако беше мъдра като народа, би отговаряла - макар и заобиколно. Като хитрецът, който не можел да казва р. Докато служел на границата, нарочно го слагали трети в редицата, но при команда Преброй се! се чувало: Първи... Втори... Я до нега. А когато години наред го подпитвали къде е служил, отговарял: На междата.За актуалния политически елит има още по-актуално определение - сноби. Което съвсем не е обидно, защото думата произлиза от бележка в демографските списъци в Англия, с която означавали гражданите без благородническа кръв. Характерно за снобите е, че вярват, че имат само права и никакви эадължения и могат да вършат всичко, а може и нещо друго. Но не могат да осъзнаят, че има хора с особени мисии и специални послания. В резултат на снобско елитарничене мисията на наши депутати в Палма де Майорка преди месец е запомнена сред местните с поръчаната в 11.00 часа бутилка вино и с категоричното заявление: По-безвкусна паеля не съм яла.Политическата орисия на шамандурите, пише испанецът Ортега-и-Гасет, е да не се товарят с нищо, а просто да бъдат тласкани от вятъра и вълните. Ако, не дай Боже, нещо се заоблачи или вълната е по-мощна, пропускат смисъла на събития от рода на мисиите в Либия, в САЩ, в Белгия, Румъния и Турция, на Атон и даже на визитата на папата у нас. Всичко това, за проклетия, изисква четене, познания, а и изпреварваща информация.Ето как се появи класата на шамандурите: непосветените, неориентираните и неверниците. Те все повече ще ни приличат на оня французин Дебаро, който по време на пости си поръчал омлет със сланина. В момента, в който набожният гостилничар му поднесъл забраненото ястие, навън ударил страшен гръм. Гостилничарят паднал на колене. А Дебаро изроптал: Толкова шум за един омлет!?

Facebook logo
Бъдете с нас и във