Банкеръ Weekly

Общество и политика

Убийството на Зоран Джиндич: ВЪПРОСИТЕЛНИ СЛЕД ТРАГИЧНАТА СРЯДА

Показното убийство на министър-председателя на Сърбия Зоран Джинджич превърна отново Белград в център на световното внимание. Джинджич беше застрелян от снайперист на 12 март посред бял ден пред сградата на правителството. Страната за пореден път се озова в криза на властта - без избран президент и без премиер. Извънредното положение, въведено за неопределено време, е продиктувано от наличието на трите условия, описани в конституцията - застрашена е националната сигурност, свободата и правата на гражданите и дейността на държавните институции. Армията има заповед да участва в борбата с тероризма в тясна координация със силите на вътрешното министерство. Началникът на Генералния щаб трябва да повиши степента на бойната готовност на войската. Висшият съвет за отбрана е поискал от министерствата на вътрешните работи на Сърбия и Черна гора ефективно сътрудничество. Сега ще се разплита нишката между снайпериста, поръчителя и поне четири версии за убийството - от засегнати интереси на мафиотските структури, през възможни привърженици на Милошевич, които си отмъщават за ролята на Джинджич при неговото предаване на Хагския трибунал, евенутална косовска връзка или среди, близки до бившия югопрезидент Кощуница.Министър-председателят на Сърбия имаше много врагове.Светът забеляза Джинджич за първи път по време на протестите срещу открадната от Милошевич победа на местните избори през 1996 година. Тогава тримата лидери на коалицията Заедно в продължение на 88 дни неизменно оглавявха шумните студентски шествия по белградските улици. Джинджич, Вук Драшкович и Весна Пешич се превърнаха в символ на желанието за промяна. Успехът беше краткотраен и както често става на Балканите, само след няколко месеца Джинджич беше принуден да се оттегли от поста кмет на Белград, защото коалицията Зедно отиде в небитието, погубена от взаимни обвинения в лидеромания.Преди тези събития Джинджич е само един от многобройните опозиционни деятели, натрупал опит във всички парламенти на Сърбия след 1990 г., без да е постигнал обаче своята лична цел - да бъде лидер. Но за това той работи упорито. През 1989 г. се включва в новоучредената опозиционна Демократическа партия. В нея са събрани известни сръбски интелектуалци, повечето от тях с дисидентско минало, а неин председател е професорът по социология Драголюб Мичунович. В ръководството на партията влиза и Зоран Джинджич - вече защитил докторат по философия в Германия. Докторът има в творческата си биография преводи на трудовете на Игнаций Лойола и Пьотр Кропоткин, а в политическата - участие в студентска конспирация в Белград през 1974 г. и краткотрайно политзатворничество. По-късно той оглавява фракцията на младите и недоволните и на конгреса на Демократическата партия през 1994 г., отстранява своя патрон Мичунович и заема председателския пост. Старите напускат и лишават партията от дисидентския й имидж. Трябват му две години и компромисни кантакти с тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич, за да се утвърши като неин водач. Тогава, по време на войната в Босна, подкрепя действията на сръбските националисти. Самият той е роден в Босна, в градчето Босански Шамац, на сръбско-хърватската граница. По-късно променя позицията си и обвинява Милошевич, но винаги подчертава подкрепата си за босненските сърби.Въпреки че никога не се е ползвал с особена популярност сред сръбските политици, той бе сред най-активните при свалянето от власт на Милошевич. Организира успешната коалиция ДОС, която извоюва победата и президентски пост на Воислав Кощуница. За него остана твърде влиятелният пост министър-председател на Сърбия.Милошевич беше свален, но бившите съюзници се превърнаха в истински политически врагове. Стигна се дотам Джинджич да твърди, че само победа на радикала Шешел ще бъде по-лоша от победа на Кощуница. Фразата е изречена преди неуспелите избори за президент на Сърбия от края на миналата година. В борбата за власт и влияние Джинджич победи. След като Съюзна република Югославия отиде в историята, Кощуница няма на кого да е президент, но запази популярността си.Премиерът остана неразбран дори от своите, които не можаха да оценят неговата енергичност, делови подход и решимост да продължи реформите. Той беше критикуван за предизвикателния си стил и склонността му да участва в съмнителни политически съглашения с цел укрепване на личната му власт. Наблюдателите не отричат, че Джинджич е постигнал определени успехи, като на първо място е събрал изключително професионален икономически екип, който е сложил начало на реформите в Сърбия. Никой не отрича и прагматизма на Зоран Джинджич, който имаше смелостта да предаде Милошевич на трибунала в Хага, въпреки съпротивата в страната. Наградата беше 1.28 млрд. щ. долара допълнителна финансова помощ. През юли 2001 г. той заяви, че е готов да отстъпи своята популярност срещу нови заеми от Запад. С популярност не печелиш нищо, но с парите от кредитите - може и да спечелиш, каза Джинджич. Той призна, че е организирал цяла серия от лъжливи стъпки, за да изведе тайно Милошевич от страната в момент, когато дори сръбските власти бяха готови да използват федералната армия. Така че убийството на Джинджич за много привърженици на бившия югопрезидент може да бъде възприето и като справедливо възмездие. Стеван Лилич - експерт по борба с престъпността, не изключи възможността сили, верни на Милошевич да стоят зад атентата. Според него, все още са много солидни връзките между тези сили и босовете от подземния свят. Не става дума само за престъпление, но и за ясно послание, че никаква промяна няма да се толерира, твърди Лилич. Още в деня на убийството сръбските власти заявиха, че по техни данни зад атентата стои мафиотска структура, контролирана от бивш ръководител на сръбските специални части, която с убийството на премиера е направила опит да преустанови борбата срещу организираната престъпност и да избегне разпоредените арести. Милорад Лукович - Легия, в миналото шеф на един от най-боеспособните отряди на сръбската полиция, е сред най-преданите привърженици на Слободан Милошевич. Сега ръководи или е от управленския връх на т. нар. Земунска групировка, наброяваща 200 души, като 20 от тях се ползват с особено влияние. Тяхната цел е хаос в страната, се казва в изявление на правителството. Има данни, че същата групировка стои и зад предишен неуспешен опит за покушение срещу сръбския премиер в края на февруари тази година.Тогава Джинджич се отърва по чудо, след като тежък камион се вряза челно в премиерския кортеж и само майсторството на шофьора спаси живота му. След инцидента Джинджич заяви, че това е опит да го накарат да прекрати борбата с организираната престъпност, оставена в наследство от Милошевич. Ако някои си прави илюзии, че законът и реформите могат да бъдат спрени, като ме убият, те са в дълбока заблуда. Някои хора мислят, че могат да действат, както по времето на Милошевич - каза Джинджич. Инцидентът много напомняше на опита за убийство на Вук Драшкович през 1999 г., когато загинаха четири души от неговия антураж. Той беше организиран от тайната полиция на Милошевич и ветерани от полувоенните Червени барети, чийто командир тогава бе настоящият подземен бос Милорад Лукович. Смята се, че Лукович е помогнал на Джинджич да арестува Милошевич и да го предаде в Хага. Последвал разрив между двамата, като вероятната причина е, че скоро Лукович ще бъде обвинен от трибунала за военни престъпления, а Джинджич се опитал да се дистанцира от него. Покушението срещу Зоран Джинджич беше наречено ужасяващо предупреждение в заявление на Воислав Кощуница, прочетено по един от телевизионните канали. Зоран Джинджич и аз се разминаваме по много въпроси и имаме много претенции един към друг - от политическите ни платформи до методите на действие, но най-важното за мен сега е да се осъди категорично всякаква форма на тероризъм, насилие или използване на сила за рашаване на политически и други конфликти, се казва в изявлението. Другата подозрителна следа е свързана с Косово. Джинджич беше убит в навечерието на преговори между Белград и Прищина. Той стана първият сръбски политик, който каза на глас, че сърби и албанци не могат да живеят заедно и предложи открито Косово да се раздели. Той нарече илюзия надеждата там да бъде формирано многонационално общество, защото такова няма да има. В Косово ще останат само албанците, сърбите просто ще напуснат, каза Джинджич и предложи под егидата на ООН да се създаде федерация на сръбската и албанска част. Единно Косово може да означава само Косово без сърби, смяташе Джинджич, според когото единно Косово е само гръмка фраза, повтаряна от международната общност. Сега в Сърбия си задават въпроса кой ще наследи Джинджич.Има ли такъв политик, който може да си позволи да бъде прагматик, неособено обичан, но готов да приложи непопулярни икономически мерки? Човек, който в случай на необходимост не се гнуси от сделки със сенчестия свят и после да ги нарушава. Такъв беше Джинджич, който произнесе думите: моралът трябва да се търси в църквата. Сърбите шеговито казваха: За Кощуница политиката е университетска катедра, за Джинджич - казино. Подкупващата му усмивка на пораснало 50-годишно момче ярко кантрастираше с портретите на Милошевич и по-рано на Тито, гледащи поданиците си с изпитателен поглед. Точно Зоран Джинджич успя да приближи своята страна към близката географски, но отдалечила се политически Европа. Джинджич, който няма изявен наследник, беше единственият политик в Сърбия, на когото възлагаха своите надежди Европейският съюз и международните институции като гарант за демокрацията в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във