Банкеръ Weekly

Общество и политика

УБИЙСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИНДУСТРИЯ

За разлика от авторите на зеленчуковите бунтове, които напослeдък излязоха на мода, българските производители на промишлени стоки отдавна един по един, тихо, но безвъзвратно напускат пазара. Осма година обувки, хладилници, всякакви видове бяла техника и прочие битови изделия водят неравна битка с вноса. А последствията от нечистите машинации, ощетяващи хазната и заобикалящи истинските стойности на митническите сборове, данъци, такси и акцизи, показателно се оглеждат в печалната съдба на българския телевизор. В групата на този род производители със затихващи функции фигурират четири завода - поделението на Военнопромишления комплекс Битова електроника ЕАД - Велико Търново, бившият софийски мастодонт Ворошилов, прекръстен на Инкомс - битова техника ЕОД, пернишкото дружество с чуждестранно участие Инфон, преустановило дейност през 1995 г., и Чумерна 93 АД от град Елена. Подробната документация, подкрепена с данни от Националния статистически институт, грижливо, но безсмислено събирана от мениджърите на великотърновския и софийския завод, е повече от любопитна. Ако през далечната 1990 г. изредените предприятия владеят 90% от вътрешния пазар, през тази година присъствието им на този терен клони към кръглата нула.


Началото на края поставят порочните преференции


заложени през 1992 г. в ал. 5а на чл. 37-ми от Закона за кооперациите. Тогава на бизнесхоризонта се явяват огромно количество вносители на аудиовизуална техника. При годишно потребление от 180 хил. цветни телевизора същата година пазарът е залят от 294 311 бройки, 230 946 от които вносни. При преференциалния внос и продажби вносителите реализират огромни печалби - средно от около 85%, или по 160 щ. долара за изделие. Притиснати от нелоялната конкуренция, стимулирана от държавата, българските производители, които заплащат на общо основание митата за изцяло вносната окомплектовка на изделията и пълния размер на дължимите данъци за тяхната продажба, започват трайно да губят позиции. От юли 1993 г. преференциите в Закона за кооперациите са отменени, но


отработената схема за фалшиво деклариране


на вносната стока остава. Доказателство е движението на средните единични цени на вносните цветни телевизори, декларирани от 1992 г. насам - първоначално по 187 щ. долара за бройка, през 1993 г. по 121.40 щ. долара/бр., през 1994 г. по 87.67 щ. долара/бр., през 1995 г. по 87.12 щ. долара/бр., през 1996 г. по 101.71 щ. долара/бр., а през 1997 г. по 81.44 щ. долара/брой. Венецът на пълния перделък обаче през тази година е по 60.85 щ. долара за вносен цветен телевизор! А размерът на сладките печалби е илюстрирал още през август 1995 г. тогавашният промишлен министър Климент Вучев в следната записка, адресирана до действащия по онова време финансов министър Димитър Костов:


Производителите на цветни телевизори в страната направиха заявление за нанесената им вреда при нелоялния внос на аналогични изделия. Заявлението е разгледано на заседание на Комисията по защитните мерки. След обсъждане на постъпилите данни комисията реши, че са касае за неправилно митническо оформяне на вноса и злоупотреби както по тарифирането, така и по определянето на митническата облагаема стойност. Във връзка с това заключение на комисията Министерството на промишлеността направи постъпки за засилване на митническия контрол. Изискахме от Министерството на финансите информация за вноса на телевизори за периода от октомври 1994 до март 1995 година. За този период са внесени 16 792 броя цветни приемателни апарати, комбинирани с апарати за записване или възпроизвеждане на образ и звук в режим - директен внос. От тези апарати 5576 броя са с облагаема стойност под 140 щ. долара, а 8687 са под 200 щ. долара. Фрапиращи случаи са - ЕООД Баритон с внесени 28 броя телевизори с видео за 65 г. марки общо, или по 99 лв. за изделие. Следва ЕТ Михаил Кънев с внесени 1766 броя телевизори с вградено видео, със средна митническа облагаема стойност 2556 лева. За същия период, според изпратената ни статистика, са внесени 55 858 цветни телевизора в режим на директен внос, като от тях 22 011 броя са с митническа облагаема стойност под 100 щ. долара, 22 387 броя са с митническа облагаема стойност между 100 и 150 щ. долара. Най-изгоден внос е осъществила фирма ДФ Електро-Електроник, внесла 1055 апарата с митническа облагаема стойност 89 лв. за брой. ЕТ Вега-Ангел Димитров пък е осъществила директен внос на 1016 телевизора със средна митническа облагаема стойност от 1839 лв., или между 30 и 50 г. марки за един телевизор.


В заключение


експромишленият министър Вучев


е посочил, че примерите за подобни стойности, твърде далеч от действителните, са многобройни и сериозно ощетяват както бюджета, така и местните производители на битова електроника. Още по-любопитни са обаче приложените към записката конкретни данни, извадени от Информационния център на финансовото министерство. Изредени са 99 фирми вносителки, някои от които като Транстир-трукстоп-Антонов, Сат-Стоян Александров, Америкън сървиз-S, Ниста-Станимир Русев, Ада импорт експорт и още доста други са декларирали единични цени на внесените от тях телевизори от 1.35 щ. долара до 2, 3, 4, 5 и 11 щ. долара за телевизор!


По данни на Националния статистически институт и от резултатите на собствените пазарни проучвания на българските производители е снета подробната анамнеза на злоупотребите с различните видове цветни телевизори при декларирането им на граничните пунктове в страната. Статистиката сочи, че потребителското търсене на телевизорите, комбинирани в общ корпус с аудио- и видеоапаратура, като обем, отнесен спрямо общите количества цветни телевизори, закупувани в България, е около 1.41 процента. Но тази конюнктура не пречи на прилагането на следната хватка - вместо нормални цветни телевизори, за които се полага мито от 25%, се декларират изделия, комбинирани с аудио- или видеоапаратура, за които митото е само 15 процента. При това осреднените цени на комбинираните телевизори са необяснимо по-ниски от осреднените единични стойности на по-обикновените телевизори. Установено е, че през


златоносната 1995 година


например укритата средна стойност при вноса на един телевизор възлиза на 100.16 щ. долара, а укритата от държавата стойност на влезлите у нас 201 485 телевизора е изчислена на 20 180 937 щ. долара. В резултат на това в бюджета не са постъпили отчисления от 25-процентното мито, от митническата еднопроцентна такса, от 10-процентния акциз и от 18-процентния ДДС в общ размер от 10 897 706 щ. долара. Общата укрита сума от продажбите на чуждестранната цветна електроника в страната пък е равна на 35 485 890 щ. долара.


Така се стига до сегашната ситуация, при която производството на българските цветни телевизори регистрира спад от 82.5 пъти в сравнение с 1990 година. Междувременно от пет години различните шефове, поставяни на ръководното кормило на Битова електроника ЕАД - Велико Търново, и Инкомс - битова техника ЕООД - София, водят безуспешна засега битка с оторизираните държавни ведомства за


въвеждане на защитни мерки за българското производство


Според тях реалните средни цени, които би трябвало да посочват вносителите на чуждестранните марки телевизори, изглеждат така - 150 щ. долара за изделие с диагонал на екрана 14 инча (или 34 см), 180 щ. долара за 20-инчовите (50 см) и 220 щ. долара за диагонал от 21 инча (или 51 см). А цените на дребно, които производителите искат да бъдат установени на пазара за същите размери на екраните, са съответно - 310 щ. долара, 390 щ. долара и 471 щ. долара.


Искането обаче е оставено без уважение. А по темата продължава да се точи дълга служебна кореспонденция.


Позицията на финансовото министерство


през юни 1997 г. е изразила тогавашната началничка на


Главно управление Митници Елка Владова, която твърди, че:


От изложените материали и приложените справки е видно, че проблемите пред българското производство на цветни телевизори и причинените му вреди не са свързани толкова с нарасналия внос, изместващ от вътрешния пазар местните производители, а с вноса на аналогични изделия на по-ниски цени, някои от които дори по-ниски от производствените разходи. Считаме, че е възможно да потърсим решение чрез засилен контрол по декларирана облагаема стойност на вносните изделия но едновременно с това да се осъществи контрол и от данъчните власти по внесените и намиращи се в търговската мрежа изделия, както по отношение на връзката между облагаема стойност и цена на придобиване, така и по издаването на фактури при продажбите.


Как са се справили с въпросния контрол службите на финансовото министерство е неизвестно, но в края на миналата година известно


изясняване на сенчестите операции предприема МВР


По разпореждане на ръководните органи в министерството икономическата полиция съвместно с инспектори от териториалните данъчни служби извършват специална проверка на обекти и фирми, осъществяващи внос и търговия с битова електроника. Според лаконичната информация на полицаите само на територията на София са били проверени 21 фирми. За установените нарушения били съставени констативни протоколи и актове по Наредба -6 на Министерството на финансите. Съобщено е още, че за ограничаването на нарушенията при вноса и отчетността на търговията с електронна техника работата на компетентните служби на МВР продължава. През февруари тази година пък началникът на СКИАД към МВР уведомява изпълнителния директор на Битова електроника - Велико Търново, че:


Специализираните служби на МВР самостоятелно и съвместно с други компетентни органи извършват системни проверки по сигнали за закононарушения при вноса и търговията с цветни телевизори. Резултатите потвърждават необходимостта от предприемане на действия за въвеждането на защитна мярка по вноса с оглед недопускане намаляване на постъпленията в държавния бюджет, стимулиране на българските производители и чуждестранните инвестиции.


Комисията към търговското министерство


за предприемане на защитни мерки по вноса на стоки в България обаче не е на същото мнение. На 3 юли тази година нейният председател, заместник-министърът Александър Тасев, пише на великотърновските производители следното:


На базата на предоставената информация комисията установи, че няма доказателства за тенденции по вноса, които изискват предприемане на защитни мерки при внос на цветни телевизори. Масовото използване на нелоялни търговски практики като подфактуриране или деклариране на фалшива митническа облагаема стойност, продажба на вътрешния пазар без документи и фактури нанася вреда на българското производство на цветни телевизори, но тези въпроси са от компетентността на митническите и данъчните служби. Комисията взе решение да изпрати официално искане до митническите и данъчните служби за проверка, придружено със списък на фирмите-вносителки на телевизионна техника.


Аналогично искане към финансовото министерство отправя и Битова електроника - Велико Търново. Дружеството иска да получи срещу заплащане информация за имената, единните граждански номера и издадените съдебни регистрации на фирмите вносителки. Иска се още и информация за всяка отделна пратка, влязла в страната, с посочен произход на производителя и декларирана обща стойност на количествата в левове и валута. На 4 август тази година обаче


заместник-началникът на Главно управление Митници


към Министерството на финансите Ангел Първулов уведомява производителите, че:


Подробната информация от икономически характер за вносителите на телевизори попада в списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, и не може да бъде предоставяна на търговските дружества, независимо от формата им на собственост.


Подобни данни, уточнява още г-н Първулов, могат да бъдат предоставени при поискване на съответните държавни органи - Министерството на търговията и туризма, Комисията за защита на конкуренцията и прочие отговорни институции. Както научи в. БАНКЕРЪ, през миналата седмица представители на потърпевшата страна са се срещнали с председателя на специализираната Комисия за защита на конкуренцията Николай Павлов. От разговорите е станало ясно, че тя може да предприеме мерки срещу нелоялната конкуренция на вносните изделия само ако се предоставят официални и надеждни данни, че тази стока у нас се търгува на дъмпингови цени.


В същото време обаче, за да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията, жалбоподавателите трябва да депозират там и информация за вносителите, но както е видно, поради конфиденциалния й характер, нямат правото да я получат.


Омагьосаният кръг продължава да стои затворен


а познавачите на бранша твърдят, че нечистите търговски прийоми, прилагани от 1992 г., обобщено изглеждат така:


о С използване на двойни фактури умишлено се декларират и приемат стойности на телевизионната стока с несъществуващи, многократно по-ниски цени от реалните.


о Обикновените цветни телевизори се декларират като комбинирани с аудио- видеоапаратура, черно-бели, или като друг вид стока - също с много по-ниски цени, за което се плащат символични митнически сборове.


о Стоката се представя и пропуска в страната със статута на временен внос и плащане на минимални митнически такси, а на практика пласментът става на вътрешния пазар.


о Чрез бартерни операции, включително и срещу стратегическа продукция от оръжейните заводи, у нас се внасят цветни телевизори, като цените и на специалните изделия, и на електронната битова техника се фалшифицират до невероятно ниски стойности.


о Продажбата на телевизорите на вътрешния пазар се осъществява без документи, без фактури и без плащане на ДДС.


о При осчетоводяването на разходите вносителите прилагат действителните фактури за задграничните покупки, но с укриване на действителните приходи, подлежащи на облагане.


Интересното е, че при тази ситуация, която нито една държавна институция не отрича, със защитен чадър, съгласно постановления на Министерския съвет от 1993-а, 1996-а и прочие години, се ползва българското производство на ципове, сапуни, кибрити, осветителни тела и т.н, но в преференциалната група не може да влезе и родният телевизор. А, според неговите производители, през последните шест години в страната са внесени общо около 900 хил. цветни телевизора. Както твърдят специалистите, при средна реална себестойност от 200 щ. долара на едно чуждестранно изделие, то влиза по документи през българската граница със средна цена от 80 щ. долара. Така, казват познавачите, се реализира печалба поне по 120 щ. долара на телевизор, което за 900 хил. бройки прави


120 млн. щ. долара държавен подарък


Освен това вместо по дължимите в действителност около 110 щ. долара на вносно парче за данъци, такси и митнически сборове, в резултат на фиктивните цени от по 80 щ. долара на бройка, в бюджета вместо 110 щ. долара за телевизор влизат по 55 щ. долара. От тази икономия за продадените у нас 900 хил. цветни телевизора досега държавата е загубила още 49.5 млн. щ. долара. Такава е тъжната сметка, която са направили българските производители. Тя е предоставена където трябва, но положителни резултати засега няма. В търговското и промишленото министерство добре знаят каква практика използват големите чуждестранни производители на битова електроника. На перфектно оборудвани с необходимата техника кораби изделията се товарят под формата на части, напускайки с минимални митнически такси собствената си страна (тъй като не се изнася готов продукт). След това в открито море частите се сглобяват и удобно транспортираната електронна стока пристига готова за продан на пазари като нашия.


В заключение браншовиците правят следното обобщение на печалната картина:


Реалният износ на работните места в телевизионното и съпътстващите го производства извън България, в резултат на нелоялната търговска обстановка, продължава и сега. Некоректното потискане на цените на вътрешния пазар не позволява възпроизводство на българските предприятия. Тяхната дейност е със затихващи функции. Фирмите полека-лека се преориентират към други области. Личният състав на местните производители непрекъснато намалява. Предприятията с чуждестранно участие Бетсън и Ифон преустановиха производството си. Инвестиционните намерения, декларирани през 1991 г. от фирмите Самсунг и Голд стар, пропаднаха. Авторитетните компании се преориентираха към чистата търговия, която при създадените у нас условия им е несравнимо по-изгодна в сравнение с планираната съвместна дейност с телевизионните заводи във Велико Търново и София. Страната ни е в режим на Валутен борд. Изисква се максимална събираемост на такси, мита, акцизи и данъци. С върховните усилия на държавните институции се получават валутни заеми в десетки милиони щатски долари и в същото време с лека ръка същата валута чрез вносните операции на електронната техника на практика изтича извън страната. За шест години сумата надхвърля 250 млн. щ. долара. Странно!


Такъв е вопълът на българските телевизионни спецове. Според тях в момента нашите изделия конструктивно са изградени на базата на модерната моночипова концепция на Филипс, осигурява всички потребителски екстри, с висока ергономичност и експлоатационна надеждност, вместени в корпуси със съвременен дизайн. По параметри произвежданите в България цветни телевизори не отстъпвали на вносните. Дали информацията на производителите е обективна или пристрастна, не е толкова важно. По-същественото е, че докато на наша територия върви разгромът на този вид индустрия, в съседна Турция производството на цветни телевизори нараства, въпреки че там липсват собствени предприятия за изготвяне на елементна база и кинескопи. Турците обаче, за разлика от българите, провеждат целенасочена политика за защита и стимулиране на местните и смесените дружества, действащи в сектора на битовата електроника. Всяка година южната ни съседка пуска на своя и на външния пазар по 7-8 млн. цветни телевизора. А българската марка безславно слиза от конкурентната сцена. Пита се кой има интерес от срива?

Facebook logo
Бъдете с нас и във