Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪТЕН В УШИТЕ, ВЯТЪР В КОСИТЕ И ПРАХ В ОЧИТЕ

Ако не вярвате в теорията за прераждането, може би никога няма да разберете какво се случва с Българската социалистическа партия. Вероятно въобще няма да се досетите от какво е мотивирано ексцентричното решение на младия й лидер Сергей Станишев, макар само за една нощ да се превъплъти в необуздан рокер и да яхне свободата по пътищата. И със сигурност никога не бихте повярвали, че хилядно множество пенсионери е било принудено да се забавлява вместо със сантиментални шлагери за алени макове с аранжирани в тактовете на чалгата партизански песни. Какво ли би казал Дядо Благоев, ако можеше да зърне всичко това? Среднощен рап-купон на Буздлуджа по случай рождения ден на създадената от него преди 111 години работническа партия? Пристегнати в лъскави кожи мъжаги, бръмчащи скъпи мотори, партизанска чалга и вулгарен рап? Не се щипете, вие сте буден, а това не е алтернативно джамбуре. Така изглежда най-големият празник на столетната социалистическа организация.Въпреки че отстрани всичко това изглежда като една доста неубедителна бутафория, за истинските червени симпатизанти присъствието на символите на новото време вероятно са не толкова шокиращи, колкото доказващи за пореден път устойчивостта и неповяхващата актуалност на любимата им партия. Със сигурност не е вярна тезата на някои наблюдатели, че лидерът рокер е стреснал пенсионерите социалисти В тази по традиция прекалено емоционална организация винаги е важало правилото - щом е наше, значи е добро. Така че младият вожд ще бъде харесван и обичан, дори и да му хрумне нелепата мисъл да облече синя риза. (Впрочем така бе облечен днешният президент Георги Първанов на предизборен плакат.) И причина за това не е (както написаха някои коментатори) само сакралното име Сергей - на подобна необяснима любов се радваше, пък и продължава да се радва и Жан. Също толкова невярна обаче е и другата теза - че залитайки по рападжийството, престаряващата червена дама доказвала, че се е трансформирала в модерна лява мома. Наистина, амбициите на сценариста на бузлуджанския водевил вероятно са точно такива, но в крайна сметка реалният ефект е много по-обикновен. Сергей Станишев е не толкова млад, колкото непознат за партията. Когато оглави БСП, Жан Виденов беше по-млад от него, но пък отговаряше точно на образа на ортодоксалния млад социалист. Идеалист с добър произход, възпитан и образован в духа на социалистическата традиция. Сергей е пълна негова противоположност. Модерен конформист, от семейство на висшата червена номенклатура със солидно западно образование. Той не е рокер, още по-малко рапър. Не обича да слуша цинизми, нито пък да кърши снага под звуците на чалга. Така обаче Станишев показа на ортодоксалните си съпартийци и симпатизанти, че е едновременно свой, но и различен. И че тази различност не само трябва да бъде приета, но и харесана, ала в никакъв случай да не се правят опити да бъде разбирана. Защото със същия успех догодина Станишев може да се появи на Буздлуджа в костюм на художник авангардист и от това отново няма да произтече нищо освен демонстративно скъсване с традициятаИ докато за образа на партията може да се каже, че на Буздлуджа все пак е бил ако не обогатен, то поне разнообразен, за съдържанието и същността на социалистическата доктрина и принципна позиция далеч не е възможно да се даде подобна оценка. В този чисто идеологически смисъл 111-ият рожден ден на БСП просто не се е състоял. Ако не беше закачливият надпис на гърба на лидера, в историческите справки на столетницата тържеството на Буздлуджа нямаше да може дори да бъде обозначено, освен като пореден номер. От високата трибуна Сергей Станишев повтори същите лозунги, с които всичките му предшественици са сгрявали душите на слушателите през годините, когато партията не е ръководила държавата. Че властващите са се самозабравили, че лъжат народа, че на нас ни е дотегнало и скоро управниците ще бъдат пометени от гнева на хората, че тогава ще дойде нашето време, повтаряше и Виденов, преди да вземе властта. След него и Първанов - докато управляваше Костов. Няма нищо оригинално в това, че сега тези думи изрича и Станишев. Всъщност от констатациите му не следва нищо. Едва ли някой е повярвал, че щом слезе от Бузлуджа младият социалист тутакси ще се залети да сваля лошите управници и да поеме нещата в свои ръце. Първо, не всичките му слушатели са абсолютно убедени, че точно тези ръце ще се справят с многобройните им проблеми. Но най-вече - на всички е ясно, че червените лидери не бързат да поемат управлението на страната точно в този момент и не заради НАТО, и не заради стабилността в държавата, а заради едничкия пресметнат интерес. Иначе заклинанията за идващото ляво управление, за компетентността на партийните кадри и помъдрялата организация със сигурност са сгрели душите на всички присъстващи на бузлуджанския купон. Но пък още по-сигурно е, че с нищо не обвързват лидерите да поемат веднага курс към вземане на властта. Всичко е точно като в определението за рокерско щастиетътен в ушите, вятър в косите и прах в очите.Една седмица след празничната тупурдия вече всичко е отминало, а съвсем скоро ще бъде и забравено. Само развълнувани симпатизанти вероятно още няколко дни ще си припомнят за коженото яке на младия лидер, а скучаещи наблюдатели ще поизпишат някоя и друга страничка за годишнината. След това за 2 август 2002 г. ще си спомня само историята.А важното събитие ще бъде догодина. Веднага след него ще са местните избори. И на тях БСП не само ще положи всички усилия, но и има доста големи шансове да превърне картата на България в партийно флагче. А тържеството на Буздлуджа тогава няма да бъде експеримент, а първата доза допинг в предстоящата предизборна надпревара. Дотогава обаче остава една година. Година, в която червените симпатизанти ще трябва да се греят със спомена за Бузлуджа, а партийните лидери да се замислят над поуката от Благоевград и Русе. А някъде по неведомите пътища на душата и разума избиратели и партийни ръководители все пак ще трябва да се срещнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във