Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТУРСКИЯТ МАРАТОН КЪМ ЕВРОПА

Европейският съюз започна една отдавна отлагана партия политика в… последната минута. При това доста драматично и мъчително, въпреки че решението за начало на преговори за членство с Турция беше сигурно от девет месеца насам. Телефоните правителствени линии между Люксембург, Анкара, Лондон, Берлин, Виена, Брюксел и дори Вашингтон прегряха. След два дни разправии за преговорния мандат турският външен министър Абдуллах Гюл беше посрещнат в Люксембург с прегръдки от британския си колега Джак Стро, комисаря по разширяването Оли Рен и върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Хавиер Солана. Външните министри на ЕС и ръководителите на турската република със сигурност не са се чувствали комфортно при мисълта, че правят една от най-сериозните геополитически стъпки, с всичките предимства и рискове, които крият.Парадоксът е, че турската партия на европейската политика е твърде стара и не заслужава впечатлението, че е започнала преди дни, че се е разигравала само часове и че заради цайтнот намира разрешение за секунди. Това впечатление е грешно, защото специалният случай с членството на Турция е с давност от цели… четиридесет и две години. Неговото начало е още в разгара на Студената война между Запада и Изтока, т.е. в 60-те години на миналия век, когато Анкара подписва споразумение за асоцииране с тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО). Повече от трийсет години по-късно, през 1999 г., в Хелзинки тя бе призната за кандидат, а миналата година й бе обещано да започне преговорите за членство на 3 октомври 2005 година. Всъщност след над 30-часов дипломатически маратон европейското решение за преговорите падна в първите минути на 4 октомври, но ако се има предвид времето в председателстващата Европейския съюз Великобритания и старата европейска традиция при сложни преговори да се спира часовника, все пак обещаната дата 3 октомври бе спазена. Турция със сигурност ще е най-дълго приеманата страна в Европейския съюз и ще бие рекордите за време в политическия маратон на разширяването. Освен това тези преговори за членство ще се различават много от всички досегашни. Турският финал на този маратон е с отворен край, поне за следващите 10, 15 или даже 20 години. Сигурното сега, през октомври 2005 г. е, че турската дилема на Европа ще зависи от геополитически ситуации, които само наивници или просто шарлатани биха се наели да прогнозират. Достатъчно е да си спомним как само за последните 15 години светът толкова се промени, че падаха стени и железни завеси, рухваха империи, раждаха се нови държави (само на Балканите те са няколко), а класическите съюзи на следвоенна Европа останаха в историята и започнаха да добиват ново и все още неясно съдържание, което размива границите на географията, политиката, културата и религията...През следващите две години преговорите с Турция ще бъдат огромно предизвикателство за политическата система на Европейския съюз. Ако например лидерът на християндемократите в Германия Ангела Мерел успее да стане канцлер, очевидно Анкара ще бъде затруднена, доколкото консерваторите в Германия споделят виждането на Австрия за привилегированото членство. Сега е ясно, че няма нито просто пълноправно членство в Европейския съюз, нито провал на преговорите със съюза, а опит във всеки случай да бъде намерен среден вариант. Това е теза на Волфганг Шойбле, външнополитически експерт на християндемократите. Тя е абсолютно противоположна на турската теза, според която пълноправното членство на Турция няма алтернативен вариант. Австрия, между впрочем, ще проведе референдум по въпроса. Много скоро идват президентските избори във Франция, които също ще изострят отново темата. Френският външен министър Филип Дуст-Блази например заявява, че започване на преговори с Турция не означава автоматично приемане на Анкара в Европейския съюз. Според него твърдението, че преговори е равно на присъединяване, е лъжа. Във Франция се очертава най-тежкият референдум за членството на Турция, а референдумите там напоследък имат нерадостна съдба. Участващата в чешкото коалиционно правителство формация Християндемократически съюз - Чехословашка народна партия /ХДС-ЧСНП/ също иска гражданите на Чехия да гласуват на референдум всяко следващо разширяване на Европейския съюз. При всички такива случаи Анкара ще трябва да дава отчет за реформите, за независимостта на съдебната си система, за спазването на основните свободи, за гражданския контрол над военните и за положението на населените с кюрди югоизточни райони. Става дума за тридесет и една преговорни глави, по които всяка една от страните членки може да налага вето. Има и още много други открити въпроси, които ще чакат отговор. Такива са например граничните проблеми в Егейско море с Гърция или кипърския въпрос. Действителните проблеми ще дойдат, когато стане дума за бюджета на Европейския съюз. Тогава много политически приятелства отпадат от дипломатическата маса и остават само студените разговори за пари. Примери в това отношение има доста. Банките вече педантично направиха някои сметки. Според изследване на Дрезднер банк само през първата година на реалното членство на Анкара ще са необходими 13.5 млрд. евро за насърчаване на турското селско стопанство и инфраструктура. След десет години те ще се покачат на 22 милиарда. Ако всички страни се обслужват по съществуващите правила за структурните фондове и помощи, един ден Брюксел ще трябва да превежда на Анкара близо 15% от общия си бюджет, или 28 млрд. евро за година. За сравнение - за всичките десет нови страни членки в бюджета си за 2004-2006 г. Европейският съюз е отделил 40 милиарда. Освен всичко това са важни и настроенията на самите турци. Според социологически проучвания подкрепата за членството сред тях е спаднала от седемдесет и пет до петдесет процента.Сигурно са много малко тези, които знаят, че онази Европа, която Зевс харесал, отвлякъл и закарал на остров Крит и която дава името на Стария ни континент, всъщност е… азиатка, родена някъде на днешните граници между Ливан и Израел. Това е част от древногръцката митология, която странно кореспондира с днешната реалност, в която въпросът къде са границите на Европа няма отговор. Или поне той не е в географията. Ако сравнението с древногръцката митология си струва, то е поне в това, че турците ще трябва да спечелят сърцата на европейците, така както някога Зевс е харесал Европа. Трябва да се предостави на Турция справедлив шанс да покаже, че е способна да изпълни всички условия, за да се присъедини към Европейския съюз. Надяваме се, че тя ще го направи. Една отворена и динамична Турция в една отворена и динамична Европа е в интерес на един Европейски съюз, способен да поеме напълно своите отговорности в света. Това е част от изявлението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. Всъщност това изявление загатва, че по същество членството на Турция изисква един нов Европейски съюз, както и една нова Турция. Въпросът да започнат или не преговорите за членство на Турция в Европейския съюз напомня по смисъл шекспировото да бъдеш или не. Най-малкото защото възможните промени могат да са толкова радикални, че все още неизмисленият термин политически континент да бъде измислен и изненадващо да пълни със съдържание излезли от употреба термини като Евразия. Политическото ориентиране от класическата представа за бъдещето на Европа, изглежда, стреснато се оглежда за посоката, която отива твърде на Изток. Някога Европа политически бе разделяна на Западна и Източна, после на Западна, Централна и Източна, в последно време Балканите пък нежно се преименуваха на Югоизточна Европа. Ако преговорите с Турция бъдат сполучливи, Европа ще се сдобие и с азиатска част и ще граничи с Близкия изток. Турция е една стратегическа причина за новата роля на Европейския съюз на световната сцена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във