Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТУРСКИ КРУПИЕТА АТАКУВАТ БЪЛГАРСКИТЕ РУЛЕТКИ

От началото на 1998 Турция забрани хазарта със закон. Според неофициални информации годишният оборот на всичките 80 казина в южната ни съседка се изчислява (разбира се, точни данни нито едно казино в света не дава) на около 2 млрд. долара. Редовни клиенти на турските казина бяха араби, евреи и руснаци. Основният въпрос, който възникна след забраната на хазарта у съседите, е кой ще успее да лапне тези 2 млрд. долара.


Жестоките ограничения на хазартните игри в Гърция отблъскват турския развлекателен бизнес. Наличните казина, съсредоточени само в двата най-големи елински града - Атина и Солун, също не са достатъчни да поемат съсечения от турския законодателен ятаган голям хазартно-туристически поток.


След дестабилизиране на политическата обстановка в Албания през миналата година (в която почти целият хазартен бизнес държаха българи) алтернатива за осиротелите комшийски рулетки и игрални автомати се оказаха България и Румъния. По-голямата географска отдалеченост и пословичният румънски патриотичен инат, а от друга страна, традиционната за държавните ни чиновници склонност към услуги в подобни случаи правят от България единствен кандидат да спасява турския хазарт.


Първият пробив


съседите направиха със закупуването на дял от столичния Новотел Европа. Въпреки постигната договореност сключването на приватизационния договор да не пречи на действащото там казино Лас Вегас (наето от англичанина Дон Робинсън с перфектен договор, сключен с държавата, който изтича след няколко години), наскоро турските мениджъри на хотела предприеха срещу игралното заведение по азиатски лукава атака: без предупреждение собствениците нареждат в хотела да бъдат допускани само лица с предварително направена резервация. Което на практика оставя казиното почти без клиенти.


За постигане на пълен успех комшиите предприели паралелен юруш по всички флангове: внесли строителни материали и започнали ремонт на първия и втория етаж - с цел пригаждането им за ново казино, и започнали процедурата по регистрацията му под наименованието Принцес. Турците вече сондират в Националния център по метрология (НЦМ) възможността за по-бързо изпитване и одобряване на игрални автомати клас С. Според осведомени в новото казино ще бъдат монтирани триста употребявани игрални автомата от 90 различни типа, докарани у нас от затворените турски зали. Според експертите за изпитването им, дори ако се работи без прекъсване, ще бъдат необходими почти две години!


До момента държавата - страна по договора с Дон Робинсън, не е предприела никакви действия спрямо неспазващите условията нови собственици. Което не може да се тълкува другояче освен като мълчалива подкрепа на доста безпардонните им и незаконни действия.


Атака за завладяване на хазартни територии турците предприели и по морските ни курорти: те


вече са сложили ръка на казиното в хотел Добруджа


в курортния комплекс Албена. Съседите са внесли в НЦМ документите за одобряване на 100 игрални автомата клас С - 60 ротативки и 40 видеомашини. Машините, внесени от Франция, са австралийско и японско производство, от известните в цял свят марки Аристократ и Универсал.


Използвайки неяснотите в съществуващата нормативна база и почти пълната липса на контрол върху хазартния бизнес у нас, турците бързат да превземат българския пазар, преди да бъде гласуван готвеният от години проектозакон за хазарта. Целта е ясна - така законодателите ще трябва да се съобразяват с тях, а не те - със закона!


Атаките срещу българския хазартен бизнес не свършват дотук. Освен отвън те се водят и отвътре - от държавните чиновници, които вместо да се грижат за него, по традиция опитват да дерат по няколко кожи от него.


Проект на закон за хазарта


който да въведе така жадуваните от всички инвеститори ясни правила на играта, премина за съгласуване през всички заинтересовани ведомства още миналата година. С направените от експертите забележки той се върна във финансовото министерство и потъна в неизбродимите бюрократични дебри.


Напоследък се заговори за разработване на нов проектозакон, твърде различен от вече съгласувания вариант, при това както се твърди - гласен под зоркото ръководство на ведомството на Богомил Бонев. Борбата какво да съдържа този текст взе и първата си жертва през миналата седмица - на 7 юли напусна поста си поради изтичане на срочния му трудов договор секретарят на Комисията по хазартни игри Георги Георгиев.


Никой не е по-велик от конституцията, за да въвежда по-големи ограничения от тези, които са записани в нея - каза за в. БАНКЕРЪ г-н Георгиев. Казано е ясно - хазарт има право да играе всеки, с изключение на непълнолетните лица и членовете на комисията - продължава той. - Правят се опити чрез закона да се въведе задължителното вграждане на черни кутии (б.а. електронна система с фискална памет) в игралните автомати. Дошли от Европейския съюз да ни учат като първокласници, а самите те не са ги въвели - ядосва се г-н Георгиев. На въпроса има ли някъде на Запад систематизирани резултати от въвеждането на фискална памет в игралните автомати Георги Георгиев отговаря:


Опити има, но резултати - не!


Репортерското ни проучване по темата за задължителното въвеждане на фискална памет показа следното: никому неизвестната фирма Playsafe Monitoring предлага своя продукт Black Boх по 700 (!) щ. долара за брой. Представителят Андрю Шорт заявил, че фирмата е английска, на оставената от него визитна картичка е даден американски телефон, а върху представената документация е записан адрес на електронна поща в Словения! Както се казва в такива случаи - Куче марка.


Клюката твърди, че въпросната фирма се ползва с особеното благоразположение на главния бирник на републиката Дора Андреева. До приключването на работата по броя на Банкеръ обаче репортерите на в. БАНКЕРЪ не успяха да влязат във връзка с нея за коментар на тези твърдения.


Според собственици на игрални зали въвеждането на подобни


черни кутии в игралните автомати е истинска лудост


Кой ще ме задължи да поставя такова чудо за толкова много пари - коментира хазартен бос, пожелал анонимност. - По-добре е към всеки автомат да вържем по един електронен касов апарат от добра марка - той струва 300-350 долара - два пъти по-евтино! Ако държавата иска да купи за своя сметка въпросните черни кутии, тогава да ги монтира - продължава босът.


Около 12 хиляди игрални автомата работят в страната. Закупуването на системи с фискална памет от въпросната фирма би струвало на бюджета над 8 млн. щ. долара, изчисляват експертите. В същото време


няколко български производители предлагат


електронно устройство с по-добри качества от тези, които искат да внесат чужденците и на цена, десетократно по-ниска - между 50 и 70 долара! Според писмо до фирма Аксепт ООД, София, подписано от директора на Националния център по метрология, предложеното от нея изделие няма аналог в света: Известните чуждестранни аналози не решават в цялост всички специфични за България проблеми... В тези аналози се реализира само достъп до счетоводната информация и се разчита на фискалната памет на компютърната платка. - пише в писмото. В заключение се казва, че изделието би било полезно за разрешаване на често възникващите спорове между собствениците на игрални автомати, организаторите на хазартни игри, помощния персонал и потребителите...


Според самите експерти, изпитващи и одобряващи типа игрални автомати, допълнителното въвеждане на какъвто и да е тип черна кутия може да бъде манипулирана. За да бъде достоверна нейната информация, производителят на игралния автомат трябва технологично да включи фискалната памет в неговата електронна платка, така че те да бъдат единно цяло.


Според хората от щастливия бранш дори в Англия игралните автомати нямат фискална памет.


Работещите в хазартния бизнес и собствениците на игрални зали смятат, че в бъдещия закон трябва да се въведе данъчен механизъм, който да не убива хазарта, а да се грижи за неговото процъфтяване, като естествено запази и националните интереси.


В момента у нас има 29 казина, 50 бингозали и неустановен брой салони с игрални автомати. Засега дейността им е подложена на двустепенно данъчно облагане - с акциз и корпоративен данък. Реално обаче се плаща единствено акцизът, тъй като нито един хазартен бос никога не декларира печалба (ако нещо изключително не го принуди). Тази устойчивост се обяснява с липсата на строг държавен контрол. Въпреки това приходите в държавния бюджет от платен акциз за хазартни игри през миналата година са 7.64 млрд. лева. Сегашната 1998 г. е по-благодатна - до края на юни са платени почти 6 млрд. лв. акциз.


Хазартът, както и всеки друг бизнес, се нуждае от ясни правила. За неговото развитие са необходими огромни инвестиции - за изграждане на луксозни хотели и зали, за създаване на луксозна обстановка, на сигурност. Влагайки средства, инвеститорите искат насрещни законови гаранции, че вложенията им ще бъдат възвърнати. Единственото задължение на държавата е да изработи тези ясни правила и да създаде строг контрол, който да следи спазването им. И вместо комисиони за отделни чиновници - да пълни бюджета с приходи от игрите на щастието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във