Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРСЯТ СЕ ЧЕТИРИ ТРУДНИ ОТГОВОРА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Рубриката се води от Александър Божков, Център за икономическо развитие


Европейското законодателство в областта на малките и средните предприятия практически не съдържа нормативни актове със задължителен характер. Същевременно от 1994 г. Европейският съюз разработва и прилага Интегрирана програма за малки и средни предприятия, която координира мерките и политиката за развитието на сектора на ниво общност и на национално ниво. Програмата осигурява взаимните консултации и съвместното координиране между страните участнички в полза на малките и средните предприятия, гарантира за тях специално място при използването на фондовете на съюза, при изследователските проекти и други подобни, но преди всичко осигурява разработването и прилагането на специалната политика на общността по отношение на малките и средните предприятия.


Този подход - минимални законови рамки и максимална политическа и институционална подкрепа - отразява и основните приоритети на Европейския съюз за насърчаване на сектора. Тези приоритети са свързани с опростяването и подобряването на административната и нормативната бизнессреда, подобряване на достъпа до финансиране, подкрепа за европеизирането и интернационализирането на малките и средните предприятия и повишаването на тяхната конкурентоспособност.


Очевидно е колко сходни са тези приоритети с нашите български насъщни нужди за развитието на новите частни предприятия у нас. Затова и през последните години единственият нормативен акт, приет от Народното събрание в тази посока, беше Законът за малките и средните предприятия, който има само няколко акцента: да дефинира що е малко и що е средно предприятие, да институционализира съществуването на Агенцията за малки и средни предприятия и на Насърчителната банка, както и да маркира някои минимални преференции на малките и средните предприятия в приватизацията.


В няколко други закона пряко или непряко се третира темата за малките и средните предприятия. Законът за обществените поръчки, макар и в доста пожелателна форма, все пак дава възможност на възложителите на обществени поръчки да включат в изискванията си към кандидатите за големи поръчки участието на малки и средни предприятия като подизпълнители. Законът за статистиката, чрез въвеждането на единния идентификационен номер за всички стопански субекти, гарантира опростяване на административните процедури при регистрацията на малките и средните фирми. Законът за защита на конкуренцията позволява Комисията за защита на конкуренцията да освободи от забраната за съгласувана практика споразумения между предприятия и решения на свързани или обединили се предприятия, ако тези предприятия са малки и средни, и с тези споразумения, решения и съгласувана практика се повишава тяхната конкурентоспособност. Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта пък подпомага започването на самостоятелна стопанска дейност чрез програми за финансиране и преквалификация.


Истинската роля на държавата у нас за подпомагане на малкия и средния бизнес обаче трябва да се приближава до ролята на Европейския съюз по тази тема, т.е.:


* да бъде осигурено намаляване на административните пречки;


* да се облекчи достъпът до финансиране;


* да се подкрепят и развиват международните контакти на малките и средни фирми и


* да се подпомага увеличаването на конкурентоспособността им.

Намаляването на административните бариери

започва с ускоряването на програмата за премахване на излишните разрешителни режими и лицензи. Правителството вече отчете успехи и премахна близо една четвърт от съществуващите около 500 лицензионни и разрешителни режима. Това обаче е успех на книга. Досега бяха елиминирани тези режими, които така или иначе не работеха, защото се отнасяха за несъществуващи ведомства или за отпаднали с времето дейности. Истинската битка с администрацията в тази област все още предстои. Защото чиновниците най-трудно отстъпват тези рубежи, върху които се крепят и влиянието им, и (вероятно) материалното им благополучие. И тук не става дума само за намаляване на броя на лицензите и разрешенията. Защото много лицензи и разрешения ще останат, ще ги има, защото са необходими. Тук става дума за промяна на цялата философия на публичната, най-вече общинската администрация. Да се обърне посоката - не предприемачът да се моли на чиновника, а чиновникът да заработи така, че да подпомага частното предприемачество. Това е истинската реформа, това е истинската промяна.

Достъпът до финансиране

е вероятно най-експлоатираната тема в дискусиите за малките и средните предприятия. Непрекъснато се изтъква, че основната спирачка пред развитието на частното предприемачество е липсата на специализиран кредитен ресурс за него. Същевременно няколко международни кредитни линии, специално предвидени за тази цел, си останаха неоползотворени, а работещите (БАИФ, Кеърсбек, Глобъл Файнанс и др.) биха могли да поемат още много кредитополучатели. Истината е, че реално стартиращият малък бизнес много рядко има нужда от кредити. Гладът за кредити се появява при първото разширение на бизнеса, при първите сериозни поръчки, най-вече за износ. Така че въпросът за кредитирането на малките и средните фирми не трябва да се разглежда отделно от общата политика за стимулиране на кредитирането в страната. Тук, за съжаление, не може да има бързи решения. Намесата на държавата не може и не трябва да бъде на ниво предприятие, още по-малко на ниво отделни кредити. Държавата направи максимума със създаването на Насърчителната банка. Спорно е дори дали учредяването на тази банка не беше до известна степен изкривяване на пазарните принципи. Скромните резултати от дейността на тази институция по-скоро потвърждават тезата на противниците на създаването и.


Истинската роля на държавата трябва да се търси в подкрепата на износа, в активното търсене и намиране на контакти и партньори за българските фирми, в това, което се нарича

интернационализиране на малкия и средния бизнес

Тук основна роля трябва да играят Министерството на икономиката с многобройните търговски служби в чужбина, Агенцията за малки и средни предприятия с организирането и участието в международни и двустранни форуми, панаири, представяния. Не по-малко важни са инициативите на Търговско-промишлената палата, Стопанската камара, браншовите и регионалните организации на работодателите и предприемачите.


Всички тези елементи на развитието и насърчаването на малките и средните предприятия обаче отстъпват пред голямата тема:

конкурентоспособността на българските предприятия

Повишаването на конкурентоспособността на българската икономика е пряко зависимо от конкурентоспособността на новите частни предприятия, а в контекста на днешното развитие на нашите предприятия, основната група от тях, която трябва да съумее да издържи на конкурентния натиск на единния европейски пазар и да намери мястото си в същия този пазар, е групата на малките и най-вече средните предприятия.


Защо са все още твърде малко българските предприятия, способни да произвеждат продаваема на европейския пазар продукция? Отговорът на този въпрос е преди всичко концептуален. Твърде малко са предприятията, които се управляват по европейски. А управлението на предприятията, наричано днес с купешката дума мениджмънт, може да бъде раздробено на отделни умения, познания, квалификация и самочувствие, за придобиването на които българската държава може да изиграе важна, дори решаваща роля.


Изключително важен в този смисъл е проектът по ФАР на Министерството на икономиката за подпомагане сертифицирането на голям брой български предприятия по ISO 9000. Допреди две-три години родните фирми, придобили такива сертификати, се брояха на пръсти. Днес те са неколкостотин. Но това все още е капка в морето, защото сертификатът от групата ISO 9000 е знак не само за качеството на продукцията, но и за организацията на целия производствен процес, гаранция, че предприятието се управлява ефективно.


Много ръководители на предприятия у нас продължават да подценяват специализираното обучение по мениджмънт. Следвайки желязната българска максима: Не ми давай акъл, дай ми пари!, те забравят, че до вчера са били инженери-производственици, счетоводители в социалистически предприятия или пък учени от изследователски институти и им липсват фундаментални знания по сложната наука на управлението. Емпирично придобитите управленски умения може да са достатъчни за стартиране на частната фирма, дори за завладяване на някакви позиции на вътрешния пазар, но в никакъв случай не са достатъчни, за да се организира една фирма така, че да бъде конкурентоспособна в международен план. Затова трябва да бъдат развивани, финансирани и всякак подпомагани инициативите на държавата, съвместно с международни организации или по линия на двустранното сътрудничество за обучаване на мениджъри.


Един от преките ефекти от отпадането на шенгенските визи за българи ще бъде възможността за свободно и адекватно бързо пътуване на българските бизнесмени до техните партньори, контрагенти и ... конкуренти. Нищо не може да замени преките впечатления, информация и познания, които ще придобият новите български предприемачи от контактите си на място. Затова концентрираните усилия на всички български институции за излизане от негативния списък всъщност подпомагат пряко развитието на българските предприятия.


Либералното и навременно нормативно уреждане на електронната търговия, широкото навлизане на ИНТЕРНЕТ-услугите в ежедневието на българските фирми ще се превръща все повече в решаващ фактор на конкурентоспособността им. Тук голямо значение има възрастовият фактор. Все повече доверие и правомощия трябва да се прехвърлят на младите хора във фирмите. В едно ново време натрупаният през годините на социализма опит в ръководенето на предприятията има все по-малко значение.


Огромно значение и за най-малкото предприятие има развитието на националните инфраструктури. Най-важната роля на държавата за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми е в това да им осигури добри и бързи транспортни и телекомуникационни връзки, да подобри рязко електроснабдяването, водоснабдяването, газоснабдяването, да гарантира ефективна и чиста околна среда за бизнеса.


Това е пътят на развитието на малките и средните предприятия в България. По този път ние трябва да намерим решение на следните въпроси:


* Има ли нужда от преференциално третиране на малките и средните предприятия?


* Какви взаимоотношения трябва да се установят между държавната и общинската администрация и структурите на предприемачите и работодателите за създаване на най-благоприятен климат за развитие?


* Колко държава трябва да има в тези процеси, може ли правителството да се оттегли напълно от икономиката и да остави малките и средните фирми сами в пазарната среда?


На трудните въпроси няма прости отговори. Ще намираме отговорите в движение, докато се приближаваме към единния пазар на Европа.

Бележка на редакцията:


Вестник Банкеръ кани читателите си да споделят своите несгоди при опитите си да развиват бизнес в малки или средно големи предприятия, своите оценки и препоръки за ефективността на законодателството в тази област, за равнището на административното обслужване на предприемачите, за финансовите условия при които те работят. Пишете на адресите на редакцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във