Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРСИ СЕ СОБСТВЕНИКЪТ НА ИТАЛИАНСКИЯ ДЪЛГ

КРЕДИТОРЪТ НА СТОПАНСКА БАНКА ИСТИТУТО БАНКАРИО САН ПАОЛО ДИ ТОРИНО ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА

Дълг има. Длъжник има. Търси се кредиторът. Абсурдна ситуация, но в страната на чудесата - България, всичко може да се случи. И точно в такъв казус се забърка новият собственик на фалиралата Стопанска банка - БРИБАНК, която на 23 юни получи правото да я купи. Ангажиментът на купувача е да разпредели между кредиторите на обявената в несъстоятелност банка 80.1 млн. г. марки - 32.4% от номиналната стойност на задълженията й.


Най-голям по размер е италианският дълг на фалиралата Стопанска банка, чийто номинален размер е 116 млн. г. марки. Според главния прокурист на БРИБАНК Светослав Божилов до 23 юли кредиторите на Стопанска банка ще получат своята част от парите си по специални сметки. Преди да ги получат обаче, всеки един от кредиторите ще трябва да се легитимира по определения от българското законодателство ред.

В списъка на кредиторите

на Стопанска банка фигурира името на италианската Иституто Банкарио Сан Паоло ди Торино и според българските закони именно на нея БРИБАНК трябва да плати 37.6 млн. г. марки (32.4% от целия дълг, който е 116 млн. г. марки). По-любопитното е, че кредиторът Иституто Банкарио вече не съществува в правния мир. Защото през април 1999 г. той се слива с друга италианска кредитна институция - Иституто Мобилиаре Италиано. След консолидацията (обединението) между двете се ражда Сан Паоло ИМИ. Но и до днес тази институция не е уведомила синдиците на Стопанска банка, че има претенции към вземанията на Иституто Банкарио (а това е изискване на българските закони, за да се признае един дълг за легитимен).


Така че няма да е чудно, ако до 23 юли, когато БРИБАНК ще започне да плаща на кредиторите на Стопанска банка Сан Паоло ИМИ да се легитимира като правоприемник на Иституто Банкарио. Логично е, но... само на пръв поглед.


Всъщност отговорът на въпроса

на кого БРИБАНК трябва да плати

по италианския дълг и дали сумата ще е 37.6 млн. г. марки, съвсем не е лесен.


Проблемът с това задължение е заложен още през 1988 г. - при възникването му. Тогава Народна Република България подписва с Италия кредитно споразумение за 200 млн. г. марки. Генерален изпълнител по него е БУЛБАНК, а подизпълнители са Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК. Трите банки са оторизирани да получат от италиански кредитни институции заеми, чийто общ размер не надхвърля 200 млн. г. марки. Парите трябва да се насочат като кредити към български предприятия за закупуване на машини, съоръжения и технологии от италиански фирми. Гарант на банките от Апенините е италианската държавна агенция за застраховане на експортните кредити САЧЕ. Тя поема ангажимента да изплати сумите, ако българските длъжници не върнат парите.


През 1989 г. италианската Кредиоп предоставя заем от 116 млн. г. марки на Стопанска банка, която отпуска кредит на пернишкия комбинат Камет за покупката на многократно предъвкваната в българските медии металургичната линия Даниели. Предприятието не погасява заема, а след 1994 г. българската банка спира да обслужва задължението си към Кредиоп. Защо ръководството на Стопанска банка постъпва така стана ясно три години по-късно. Едва след като тя вече бе обявена в несъстоятелност (през 1997 г.) бившият й изпълнителен директор Пламен Петров обясни пред в.БАНКЕРЪ, че българският парламент е признал дълга й към италианската кредитна институция за държавен още през 1993 година. Според приказките му тогава, които звучаха доста странно, този дълг не би следвало да се води като задължение в баланса на Стопанска банка.


Междувременно през април 1995 г. правоприемник на вземането на Кредиоп от Стопанска банка става Иституто Банкарио, но той не притиска длъжника си. Вероятно тогава италианският кредитор е започнал да получава парите си вместо от Стопанска банка, от застрахователя САЧЕ.


След 23 септември 1996 г., когато БНБ постави под особен надзор Стопанска банка (наред с още осем, далеч по-съгрешили нейни посестрими), квесторът й Харалампи Кирков праща писмо до Иституто Банкарио с молба той да уточни претенциите си към нашата банка.

Отговорът на италианците е шокиращ

Те заявяват, че нямат кредитни взаимоотношения със Стопанска банка. Това дава основание на тогавашните й квестори да отпишат италианския дълг от балансите на банката.


Министрите се менят, чиновниците не. От 1994 г. насам правителствата на Любен Беров и на Жан Виденов категорично отказват да признаят италианския дълг за държавен, въпреки че им е повече от ясно по чии указания Стопанска банка е взела кредита през 1989 година. И дори не си правят труда да чуят, че той е бил признат за такъв от парламента още през 1993 година.


Без да се съобразява с всички тези факти, Софийският градски съд обявява Стопанска банка в несъстоятелност на 29 юли 1997 година. Месец по-рано при италианския й кредитор също настъпват структурни промени, макар и не толкова драматични. През юни 1997 г. Иституто Банкарио продава на белгийско-френската групировка Дексиа общо 40% от акциите си в Кредиоп. Още 20% Дексиа купува в края на 1998 г., но вземането от Стопанска банка остава собственост на Иституто Банкарио.


В края на 1997 г. италианската банка пише ново писмо, този път до синдиците на българската кредитна институция Владимир Георгиев и Валерия Антонова, което е съвършенно различно от първото. В него се съобщава, че

Иституто Банкарио предявява претенции

към Стопанска банка в размер на 116 млн. г. марки.Така че дългът е върнат в баланса на фалиралата кредитна институция и италианската банка е включена в списъка на кредиторите.


От пролетта на 1998 г. насетне италианският дълг се превръща в една от основните теми на българо-италианските взаимоотношения. Явно по това време държавната агенция САЧЕ вече е изплатила парите на застрахованите от нея кредитори на Стопанска банка. И тъй като агенцията получава средства от италианския бюджет, чрез своето правителство тя отнася въпроса за този дълг към

кабинета на Иван Костов

След срещите си с бившият италиански премиер Романо Проди (сега председател на Европейската комисия) Иван Костов на няколко пъти съобщи, че на тях ебил засегнат въпросът с българския дълг към САЧЕ.


В изглаждането на случая се намесва и Европейският съюз, който в началото на 1998 г. ясно даде да се разбере, че ако българското правителство иска да получи заем от ЕС за 125 млн. евро, трябва да уреди взаимоотношенията си със САЧЕ. Проблемът е решен едва в края на 1999 г., когато българският парламент ратифицира споразумение между българското и италианското правителство за уреждане на задълженията на Стопанска банка и на МИНЕРАЛБАНК - за общо 128 млн. г. марки, които са гарантирани от САЧЕ. Те трябва да се погасяват в продължение на две години по

схемата дълг срещу собственост

С други думи инвеститори, които купуват дялове в български дружества, могат да платят 80% от договорената цена на САЧЕ. Със сумите, които получава от тях, италианската агенция намалява задължението на България. Според договореното нашето Министерство на финансите пък встъпва в правата на САЧЕ като кредитор на Стопанска банка и си чака парите от нея. Но

до момента САЧЕ не е известила официално

фалиралата Стопанска банка, че се е превърнала в неин кредитор. Именно затова в списъка на кредиторите й все още фигурира Иституто Банкарио.


В същото време през ноември миналата година САЧЕ се е легитимирала като кредитор на МИНЕРАЛБАНК, платила е такса от 4 хил. лв. и синдиците са я включили в списъка на кредиторите на мястото на Иституто Банкарио и Банко Национале дел Лаворо. Голямата загадка е: Защо не е сторила това и спрямо Стопанска банка?! Не е логично САЧЕ да се легитимира пред по-малкия си длъжник, от които има да взема 12 млн. марки и да не направи това спрямо банката, която й дължи 116 млн. г. марки. Така възниква въпроса:Дали между някои от висшите български и италиански държавници не съществуват договорености, които не фигурират в официалните протоколи. Отговорът сигурно никога няма да научим.

Проблемът с легитимацията

на Министерството на финансите като кредитор на Стопанска банка е още по-сложен. Според юристи то може да встъпи в правата на неин кредитор едва след като изтече двегодишният срок на действие на схемата дълг срещу собственост, записан в ратифицираното от парламента споразумение. Случайно ли тази подробност е останала недоогледана от финансистите и юристите в правителството на Иван Костов.


Ако се съди от всичко казано до тук излиза, че едва в края на 2001 г. ще може да се обсъжда темата: какви пари има да си взема финансовото министерство от Стопанска банка. А междувременно новият й собственик - БРИБАНК, която трябва да се разплати с кредиторите й, се чуди на кого да преведе парите - 37.6 млн. г. марки. Светослав Божилов, главен прокурист на банката, отговаря на този въпрос така: На легитимния кредитор. Кой обаче е той? Иституто Банкарио, Сан Паоло ИМИ, САЧЕ или Министерството на финансите? Изясняването на казуса не зависи от БРИБАНК.


Възможно е

Министерството на финансите да денонсира спогодбата

със САЧЕ и тя да си получи от БРИБАНК само 37.6 млн. г. марки. Интересно е обаче как италианската държава ще реагира на подобен ход от българска страна.


Има и друг вариант: Сан Паоло ИМИ да се легитимира като кредитор да си получи от БРИБАНК 37.6 млн. г. марки, да плати на САЧЕ, а след това италианската агенция да си търси остатъка от дълга до 116 млн. г. марки от българската държава. Подобна схема е възможна и ако САЧЕ се легитимира като пряк кредитор. Крайният резултат от такова развитие на събитията обаче ще бъде крайно негативен за Министерството на финансите - италианците ще си съберат всички пари, а за българския бюджет ще остане една кръгла нула.


Не е изключено да се разиграе и трети вариант -

купувачът на БУЛБАНК

УниКредито Италиано да убеди няколко големи фирми от Апенинския полуостров да вложат капитали в българската приватизация, а те от своя страна да се разплатят по схемата дълг срещу собственост. При това положение дългът на българската държава към САЧЕ от 128 млн. г. марки ще бъде изчистен, а страна ще получи само 20% от средствата инвестирани от италиански фирми (което прави около 25.6 млн. г. марки). Едва тогава Министерството на финансите ще може да се легитимира като кредитор на Стопанска банка и да си получи от БРИБАНК споменатите 37.6 млн. г. марки. Тази схема е най-изгодна за държавата, но изпълнението й е свръххипотетично, тъй като зависи от много странични фактори независещи от България. Освен това за да стане тя факт е нужно доста време.


Но докато

въпросът за легитимния собственик

на италианския дълг не получи еднозначен отговор, заделените за погасяването му 37.6 млн. г. марки ще стоят по сметка в БРИБАНК. А тя спокойно ще може да инвестира тези средства в различни финансови инструменти, които носят малък риск, но са източник на доход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във