Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРСИ СЕ НОВА ЦАРСКА ПАРТИЯ

Бизнес партия в България би могла да съществува, ако е от либерален тип и включва сдружения на различни граждански формации. Това е мнението, оформило се покрай слуховете за създаването на подобна формация за предстоящите избори. Нагласите на обществото към подобен проект обаче са по-скоро негативни. Такова е и отношението на политиците, които съзряха в него заплаха за сегашните партийни елити.Тласък на споровете даде предложението на тримата предприемачи (Божидар Данев, Радосвет Радев и Сашо Дончев), които поискаха намаляване броя на депутатите от 240 на 100. Те категорично отрекоха инициативата им да е част от стратегия за създаването на нова формация. Обаче и Дончев, и Радев споделиха, че ако бизнесът се окаже застрашен, може да помисли за осъществяването на подобна идея. Иначе идеята за партия на бизнеса не е нова. Бившият вицепремиер Луджев отдавна сондира мненията за създаването на нова бизнес формация, като свързва отделни икономически кръгове. Но се разбра, че още през октомври основните участници се отказали от проекта заради проблеми с водещите политически партии и най-вече БСП. От Позитано 20 категорично се противопоставили бизнесмени да диктуват правилата и да са основни играчи в политиката. Причините за тази опърничавост скоро станаха ясни: червените имат собствен план. Те ще предложат на хора от бизнеса места в депутатските им листи. Изпълнителното бюро на партията направи първите крачки в тази посока с предложение към сдружение Възраждане в лицето на Добромир Гущеров, за което БАНКЕРЪ вече писа.Бизнесът усеща интересите си незащитени. Законите в парламента се приемат на парче, а поправките и предложенията се правят от хора, които имат различни и често притиворечиви идеи по отношение на чисто икономически параметри. Социологическите проучвания пък показват, че най-много места в парламента за следващите избори ще заемат именно социалистите, чиято политика, независимо от неяснотите около нея, най-вероятно ще е към засилване на държавната намеса в икономиката и към по-значително преразпределяне на доходи. Имената на хората, които се споменават като членове на евентуалния червен кабинет, са от партийни и идейни кръгове, изповядващи икономическа политика, която не вдъхва доверие на бизнеса. За определени бизнес среди, от друга страна, водената от сегашните управляващи политика е добра. Те отчитат стремежа на правителството да намали данъчната тежест, да съкрати различни разрешителни, режими, процедури и срокове. В партията НДСВ обаче все по-често се очертават идейни и икономически различия, а формацията става все по-несигурен играч. Симеон Сакскобургготски обяви, че ще извади името си от абревиатурата, което бе прочетено като знак за оттеглянето му от партията. Част от депутатите в последното Народно събрание излязоха от НДСВ в самото начало, а след отцепването и на Новото време царските хора вече не са мнозинство. Става трудно удържането на гласуването на законите в залата, а отделните текстове предварително се търгуват с представителите на останалите политически сили. С новия закон за партиите е напълно възможно сегашните мандатоносителки да не могат да се пререгистрират. Вероятните коалиции биват целенасочено размивани, а вратите на всички партии са широко отворени за всякакви предложения. Това поражда необходимостта от една нова партия в политиката, която да обере вакуума. И без това с приемането на закона за партиите броят им ще намалее поне наполовина. И ако преди четири години, след завръщането си в България, Сакскобургготски спечели изборите с една нова и непозната формация, на която застана начело, какво пречи да го направи отново. Особено ако сред членовете й са популярни лица. Колкото до депутатските листи - царят вече познава българския елит, а и отдавна уточни, че сам ще реди бъдещите депутатски листи. Та в бъдещето Народно събрание от негово име ще депутатстват хора, различни от подбраните през 2001-а от т. нар. юридическо лоби. За добро или лошо управлението на кабинета Сакскобургготски няма сериозни проблеми с бизнеса. И ако бизнесът вижда така интереса си, създаването на подобна партия спокойно би могло да бъде използвано за да осигури оставането на премиера на власт.Всъщност инициаторите на обръщението едва ли смятат да се явявят лично на избори. По-вероятно е просто да провокират разговори, чрез които да се ориентират в намеренията на основните политически формации. Съюзът на работодателите отказа да подпише текста. Същото направи и председателят на надзорния съвет на СИБАНК Цветелина Бориславова. Тя е координатор на едно друго сдружение, което подозират в политически амбиции - Глобална България. То нашумя преди година, когато предложи на правителството стратегия как да харчи парите от предприсъединителните европейски фондове. Тогава министърът на външните работи Соломон Паси обеща представители на сдружението да помагат за ефективното усвояване на средствата. Обещанието бе изпълнено преди месец, когато финансовият министър Милен Велчев обяви на организиран от сдружението форум, че Министерството на финансите за първи път ще включи представители на неправителствени организации в работните групи, изработващи програмите за усвояване на средствата от ЕС. Пак по поръчка на Глобална България бе направено проучване, чиито резултати бяха представени под малко маниерното заглавие Оптимистична теория за песимизма на прехода. Според него намаляването на безработицата, увеличаването на кредитите, подобряването на материалното състояние на хората и цялостната положителна икономическа тенденция би трябвало да доведат до нарастване на подкрепата както за политиката на икономическия растеж, така и за правителството, което я провежда. За съжаление обаче, констатира докладът, в България, противно на всякаква логика, негативните очаквания за личното и колективното бъдеще нараствали, готовността за участие в изборите намалявала, намалявала и подкрепата за провежданата икономическа политика. Проучването обаче съвсем непреднамерено насочва вниманието на властта към представителите на бизнеса и по-младите българи, които са оптимистично настроени и са потенциалните избиратели на провеждащите икономически ориентирана политика формации. Задкулисни игри в действията на сдружението тогава видяха само социалистите.Социолози и политолози обаче твърдят, че една партия на бизнеса трудно ще реши царския въпрос. Според последното представително проучване на социологическата агенция МДМБ в страната, за над 32% от българите не е важно дали ще има коалиция вляво или вдясно, а кои ще са личностите, които ще застанат по върховете й. Едва 13% предпочитат еднопартийно правителство, докато повече от половината българи искат коалиционен кабинет. Политически изкушените хора вярват, че най-добрият модел е коалиция, затова всяка партия, която се представя самостоятелно, няма шансове в политиката, коментира за БАНКЕРЪ социоложката Мира Янова. Според нея, партия на бизнеса трудно би успяла, тъй като по-важното при подобна инициатива е кой ще я представлява. Българските избиратели все още са недоверчиви към бизнеса като цяло - нагласи, останали непроменени от началото на прехода, когато хората поставяха под един знаменател бизнеса и криминогенните елементи. Неговите представители все още будят негативни реакции в голямата част от обществото, която продължава да се изписва в графата бедни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във