Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРСЕНЕТО НА ЛЕВОВ РЕСУРС НАМАЛЯ, НО ЛИХВИТЕ ОСТАНАХА ВИСОКИ

Фискалният резерв на правителството, отчитан като пасив на Валутния борд, достигна към края на февруари рекордната сума от 2 056 604 хил. лева. Новото поредно седмично увеличение на бюджетните пари възлезе на 6.94%, а в абсолютно изражение представлява 133.468 млрд. лева. По този начин кабинетът вече има възможност да контролира и управлява 45.11% от общите парични задължения на БНБ.


Брутните валутни резерви на страната за разглеждания период също регистрираха най-високата си стойност до момента - 4 558 741 хил. г. марки. Достигнатата по-висока степен на концентрация на пасивите на управление Емисионно в бюджетния сектор може да се третира като своеобразен инструмент и адекватен заместител на паричната политика в условията на Валутен борд. Показателен е фактът, че от общото увеличение на валутните резерви за периода - 127.329 млн. марки, едва 6.68% се падат на перото Банкноти и монети в обращение. От друга страна, евентуален пробив в приходната част на бюджета или промяна във фискалната политика, съчетани с неблагоприятното до момента структуриране на паричната маса, ще взривят паричното предлагане в икономиката. При липсата на реален ръст в производството и брутния продукт инфлационните очаквания и в бъдеще ще останат недопустимо високи.


Парите на банките по разплащателните сметки в БНБ към края на месеца намаляха с 27.367 млрд. лева. Предходният, макар и не така драстичен, спад в банковите резерви закономерно отрази ликвидната криза на междубанковия левов пазар, предизвикана основно от засилените парични трансакции на стопанските агенти към бюджета. След празничните дни тоталното търсене на свободен ресурс беше ограничено, а напрежението на пазара забележимо спадна. Възможно е да протича и обратният процес - фискът явно е започнал да захранва сметките на бюджетните организации и общините чрез избраните и оторизирани от него обслужващи банки. По този начин банковата система може би е възстановила част от загубения ресурс. Въпреки това цената на предоставените левови депозити запази сравнително високите си нива. Сделки за срок до един ден се сключваха на цени от 2.3 до 2.5% годишно, а за периоди до седем дни от 3.0 до 3.5 процента. В единични случаи отделни банки бяха склонни да платят за ползвания от тях ресурс и лихва, надвишаваща 4.0% годишно.


Периодичните ликвидни кризи на междубанковия левов пазар и появата на чакащи плащания в разплащателната система, изглежда, не са толкова безобидни. Основание за подобен извод е решение на Централната банка, с което от 1 април се променят режимът и условията за ползване на блокираните минимални задължителни резерви. Банките ще получат право на значително по-голям overdraft от сумата на внесения резерв, но ще плащат и жестоки наказателни лихви при евентуални просрочия. (Повече подробности за решението в следващия брой)


Поради празничните дни Министерството на финансите промени утвърдения емисионен календар, като изтегли аукционите за ДЦК преди празниците и съкрати съвкупния номинал на емитирания държавен дълг. В сряда (4 март) 11 финансови институции - първични дилъри, заплатиха придобитите на 27 февруари 1998 г. тримесечни съкровищни бонове от емисия BG 3011998005/4.3.1998 година. Те са със средна продажна цена 98.65 лв. на сто номинал и годишна доходност до падежа в размер на 5.49 процента. Емисията беше предложена със стандартен номинал от 5 млрд. лева. Ден по-късно бяха платени и двегодишни лихвоносни съкровищни облигации от емисия BG 2030398114/5.3.1998 г. с номинал от 5 млрд. лева. Лихвеният купон е фиксиран на 7.5% годишно и ще се изплаща на всеки шест месеца. Облигацията е продадена с отстъпка от номинала при средна цена от 95.84 лв. на сто и това я превръща в най-доходния дългосрочен левов паричен инструмент. Падежът на емисията е 2 март 2000 година. През тази седмица са предвидени два редовни аукциона за тримесечни и едногодишни ДЦК с обичайните номинали от 5 и 10 млрд. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във