Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРПЕНИЕТО НА БУШ

През 1985 г. на конференция една млада жена, афроамериканка и професор в университета Станфорд се държи доста уверено и задава неудобни въпроси на авторитетен и влиятелен експерт по външна политика. Жената е Къндолиза Райс, сегашният съветник по националната сигурност на президента Джордж Буш, а експертът е Брент Скоукрофт. Той също бе съветник по националната сигурност, но на президента Джордж Буш-старши. След споменатата конференция Скоукрофт кани Райс в екипа си като анализатор и специалист по съветската проблематика. После дамата напуска и се връща към академичната си кариера, за да стане след години най-влиятелният съветник на президента на САЩ по национална сигурност след епохата на Хенри Кисинджър. Тази история си струва да се припомни не за да потвърди приемствеността между управлението на Буш-старши и Буш-младши. По-скоро точно обратното. Тези дни старите познати Райс и Скоукрофт се разминаха по най-голямото предизвикателство - Ирак, и така сложиха границата между двете епохи Буш.Скоукрофт, изключително ценен по времето на Рейгън и Буш-старши, написа тия дни статия за Уолстрийт джърнъл. В нея ветеранът изрази загриженост за стабилността в Близкия и Средния Изток и изобщо за антитерористичната коалиция след евентуална атака срещу Саддам Хюсеин. Къндолиза Райс пък каза, че ако Саддам Хюсеин се добере до оръжията за масово унищожение, това може да опустоши целия свят и поради тази причина САЩ нямат друг избор, освен да предприемат действия срещу иракския президент. Простичко казано, изреченото от Райс пред Би Би Си означаваше, че Съединените щати със сигурност не могат да си позволят лукса да бездействат по въпроса за промяна на режима в Багдад. Изводите от разминаването между Райс и Скоукрофт са поне два. Първо, в Америка се спори и това не е скучно допълнение към факта, че Америка спори и с Европа. Второ - светът от 1991 г. не е светът от 2002 година. Някои от персонажите - като Саддам Хюсеин - може и да са същите, но както са други генерациите, така е друга и легитимацията на понятието нов световен ред. А това създава проблеми. Например в дефинирането и решението на проблема Ирак. Който няма как да бъде вярно определен, ако не се свърже със зловещия символ на новата световна заплаха - терористичната мрежа на Осама бин Ладен. Чудното е, че досега това не е направено достатъчно сериозно и убедително. Само американският военен министър Доналд Ръмсфелд си позволява свободно да обсъжда тази връзка, макар и да казва, че на този етап няма смисъл да се говори публично за това. Въпреки неразумната публичност Ръмсфелд все пак заяви, че членове на терористичната мрежа Ал Кайда се намират в Ирак и иракският режим знае това. След като напуснаха Афганистан, те отидоха в други страни, сред които и Ирак. При една такава ужасна и репресивна диктатура, която контролира почти изцяло населението, трудно можем да си представим, че правителството не е в течение на онова, което става в страната, твърди Ръмсфелд. Решението на проблема също спорно. През последните дни наблюдателите трябваше да констатират, че ястребите са цивилни, а гълъбите са в униформа. Военните в Съединените щати изглеждат по-скептични по отношение на войната, отколкото администрацията.Правило в Америка е вътрешните спорове да остават на заден план, ако решението е взето и трябва да се пристъпи към действието. Тъкмо за действието вече има куп сценарии. От елиминирането на иракския диктатор чрез тайни операции до широкомащабна война с участието на 200 000 войници. Ние ще обърнем внимание на всички възможности - от технологиите, с които разполагаме, през дипломацията, до разузнавателната информация, каза тези дни президентът Буш от ранчото си в Крофърд, щата Тексас, където прекарва лятната отпуска. Основният въпрос обаче продължава да бъде кога. По мнение на експерти военната атака на САЩ срещу диктатора Саддам Хюсеин вероятно ще бъде в периода между ноември 2002 и февруари 2003 година. Както написа сп. Шпигел, германският Бундесвер се запасява с ваксини срещу едра шарка, които ще бъдат доставени на два пъти през ноември. Причината е в опасността след операция срещу Ирак режимът там да отговори с биотерористична атака. С ваксина срещу едра шарка се запасяват и в Израел, където ще бъдат ваксинирани служителите от полицията, пожарната и спешната медицинска помощ. Просто часовникът тиктака. Буш експонира проблема толкова много, че едва ли е възможно да направи ход назад. Е, той казва по този повод, че е търпелив човек и ще действа разумно. Това вече е нещо ново. Както и първото му публично изявление, че няма да предприеме атака без консултации със съюзниците. Бавенето на отговора на въпроса КОГА не е толкова заради предстоящите частични избори за Конгрес или сезона, колкото заради лошото време в трансатлантическите отношения и разминаването с европейците. Първата война срещу Ирак глътна около 61 млрд. долара. От тях 48 млрд. поеха съюзниците, а останалите бяха платени от Съединените щати. Ако атакуват сега, Съединените щати ще трябва да платят сметката сами. Те още на са си осигурили европейска подкрепа. Бившият главнокомандващ силите на НАТО, американският генерал Уесли Кларк например посочи пред Си Ен Ен, че европейската подкрепа е от съществено значение за успеха на операция в Ирак. Според него, едностранни действия на САЩ срещу Ирак без подкрепата на арабски страни като Саудитска Арабия и други държави от Близкия Изток заплашват да утежнят проблема и в дългосрочен план да породят тероризъм. Същевременно Ричард Пърл, високопоставен представител на Пентагона, посочи пред Ей Би Си, че европейските съюзници на Съединените щати, с изключение на Великобритания, гледат на въпроса за Ирак различно от САЩ. Те предпочитат да сключват споразумения със Саддам или да го купуват по различни начини. В Америка със сигурност си дават сметка, че Германия например е пред важни избори и чак след 22 септември, когато германският политически избор ще бъде направен, е възможен нов рунд в играта за Ирак. Сега германското правителство и канцлерът са против военен удар срещу Багдад. Герхард Шрьодер потвърди това пред чуждестранната преса в Берлин, при това доста остро. Ние не реагираме на натиск. Приятелството не означава винаги да сме на едно и също мнение, каза Шрьодер. Изявлението бе предшествано от мини дипломатически скандал. Посланикът на Съединените щати в Берлин и външнополитическите съветници на канцлера не можаха да се разберат какво точно са си приказвали по време на една среща в канцлерството. Посланик Даниъл Коутс отрече разговорът да е бил приятелски, както официално бе съобщено. С изречения и думи той критикувал канцлера Шрьодер, който отказва германско участие във военна операция срещу Ирак. Правителството в Берлин пък отговори чрез говорителите си, че американският посланик е помолил за изясняване на немската позиция и че приема неговите изявления с учудване. В дипломатическия език учудването има особен смисъл и обикновено означава ние сме засегнати. Само тази разпра, която стои твърде самотно и далеч от дипломатическите нрави, е показателна за необходимостта Буш да бъде търпелив. Германия в момента е сериозна бариера за европейското легитимиране на военна коалиция срещу Саддам Хюсеин. Германският канцлер има поне две причини да е против. Първата е, че Шрьодер използва момента, за да покаже независимост в един критичен, според социологическите проучвания, за него момент. Той може да е недоволен, че заявената неограничена солидарност след 11 септември не бе възнаградена от Буш. Иначе публичното разминаване има открит предизборен характер. Едва ли точно в това време на лов за изборни гласове е възможен професионален дебат. Втората причина бе докарана от природата. В психологията на немския избирател винаги основно място са имали финансовите измерения на едно управление. Много е съмнително след опустошителната водна стихия, когато Германия ще трябва да изгражда наново построеното от десет години насам, правителството да е готово да харчи милиарди за военна операция срещу Ирак.Така че Буш ще трябва да бъде търпелив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във