Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРГОВСКИЯТ ЗАКОН ОТНОВО ИЗЛЕЗЕ НА ДНЕВЕН РЕД

Неписан закон в бизнеса е, че освен клиента и кредиторът винаги има право. Досегашната българска практика показа, че едно съдебно производство по несъстоятелност, образувано срещу банков длъжник, може да продължи години, и губещата страна обикновено е кредиторът. Това е една от основните причини за ремонта и допълненията на част IV на Търговския закон.


По време на второто четене на проектопромените в парламента предизвика спор предложението на вносителя - Министерство на правосъдието, за нов чл.70а в Търговския закон, според който учредителят на еднолично дружество с ограничена отговорност, както и лице, придобило всички дялове или акции от ООД или акционерно дружество, ще отговарят за задълженията на дружеството с цялото си имущество. При гласуването в пленарна зала обаче този текст не можа да издържи и отпадна. Личната материална отговорност на собствениците на фирми противоречи на принципите на търговското право, според което дружеството е отговорно до размера на своето имущество, обясниха депутати. Тази поправка обаче веднага предизвика реакция от страна на банкерите. Неслучайно по-голямата част от търговските дружества у нас са регистрирани като ООД. Защо при фалит те да носят само ограничена отговорност, питаха банкови мениджъри.


Синдик може да бъде само физическо лице


гласи една от поправките на закона. Досега това право бе дадено както на физическите така и на юридическите лица. Според запознати с процедурите по несъстоятелност обаче изискването синдик да е само физическо лице е неуместно. В повечето случаи на синдика са необходими не повече от два-три месеца, за да се запознае с обстановката в конкретното дружество. През това време той назначава охрана за опазване масата на несъстоятелността, издирва длъжниците и уточнява задълженията на дружеството. С изработване на списъка с приетите от синдика вземания и утвърждаването му от съда работата на синдика се изчерпва. Оттам нататък той може да се захване с друго фалирало предприятие. Голяма част от синдиците на предприятия смятат, че е по-добре да влязат в тях с екип от подготвени специалисти по правни и счетоводни въпроси, групирани в обща фирма (юридическо лице). Често пъти при уточняване на задълженията на проблемните предприятия се налага завеждането на съдебни искове. А това означава наличие на добри адвокати и експерт-счетоводители. Както е известно обаче, техните хонорари съвсем не са по джоба на дружествата, затънали във фалитна процедура. А освен това често срещана практика е малкото останали служители в такива предприятия да получават възнаграждения, по-големи от минималната работна заплата за страната. Тези условия едва ли биха задоволили професионалистите.


На практика поправката ще засегне банкови синдици като Явор Зартов АД, което заедно с BDO Binder са синдици на КРИСТАЛБАНК, Добруджанска търговска банка, АГРОБИЗНЕСБАНК.


С новите изменения се пояснява и


основанието за откриване на производство по несъстоятелност


Текстовете гласят, че производство по несъстоятелност се открива срещу търговец, когато е неплатежоспособен, както и при свръхзадлъжнялост на ООД, АД или командитно дружество с акции. Според закона неплатежоспособен е онзи търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините, произтичащо от търговската му дейност.


Депутатите обаче не прецизираха изискването за безспорност на вземането, което в досегашната практика на повечето съдилища прекомерно забавя процедурата по разглеждането на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Известно е, че доста местни съдилища се вживяваха в ролята на патриоти и за някои предприятия направо отказваха да открият процедурата, позовавайки се на чл. 612. Той гласи: Не се открива производство по несъстоятелност за търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, както и за застрахователите.


За да се ускори производството по несъстоятелност, в чл. 624 депутатите гласуваха


нови срокове


които засягат както обнародването на решенията, така и тяхното вписване в съответния съдебен регистър. Вписването на решенията ще става в деня на постановяването им или най-късно на следващия работен ден и съдът ще иска обнародването им едновременно с вписването в съдебния регистър. А самото обнародване ще става в първия брой на Държавен вестник след деня на получаване на искането или най-късно в следващия му брой. Според досегашната редакция на чл. 624 вписването и обнародването на съдебните решения и на данните на синдика се извършваха по искане на съда в седемдневен срок от вписването в съдебния регистър. На практика с новата процедура се цели да се избегне чисто канцеларското протакане на делото. Според юристи спазването на съкратените срокове е напълно възможно, стига, разбира се, синдиците да си кореспондират със съда очи в очи, а не по пощата.


В закона се създават и специални правила за


предварителни обезпечителни мерки


приложими преди постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Главната цел на подобно изменение е да се запази имуществото на длъжника, защото са известни немалко случаи, в които то се разпродава на безценица. Затова, според новия чл. 629а по искане на кредитор или служебно, съдът, още преди да се произнесе по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, може да назначи предварително временен синдик, има право да наложи запор, възбрана или други обезпечителни мерки - примерно да лиши длъжника от правото да се разпорежда с имуществото си, да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, което ще формира масата на несъстоятелността. Изключение ще се правят само за изпълнителните дела, образувани по Закона за събиране на държавните вземания.


Същевременно, за да се гарантират правата на кредиторите и да се осигурят средства за провеждане на производството по несъстоятелност, с нов текст се предвижда възможността още преди съда да е постановил започване на осребряване на имуществото, да могат да се продават бързоразвалящи се вещи, както и имуществени права от масата на несъстоятелността, за които има опасност да се обезценят. Фактически, без да е регламентирано в досегашния вид на закона, доста често използвана практика бе синдикът с изричното разрешение на съда да продава бързоразвалящи се стоки. Често пъти обаче под формата на такива вещи минават и доста солидни дълготрайни активи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във