Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪРГОВИЯТА Е КАТО ЛЮБОВТА - ТРЯБВА ДА ИМА ДВЕ СТРАНИ


Г-н Пенков, достатъчно опитни оръжейни търговци ли
са вашите подчинени и могат ли успешно да се конкурират с цивилните
участници в този бизнес?


- Вижте, аз такава оценка няма да правя. Само ще
ви кажа какви са нашите специалисти. Болшинството са военни, но
имат освен военно и гражданско образование, завършили са търговски
академии, със специализации в Университета за национално и световно
стопанство и с дългогодишна практика. Самият аз работя 18 години
в управлението.


Наистина ли е толкова деликатна търговията със специални
изделия? Защо участниците в този бизнес рядко и най-вече трудно
говорят за проблемите му?


- Ние често пъти си говорим помежду си, че търговията
е нещо като любовта - трябва да има две страни. Едната да иска
да купи, другата да е в състояние да продаде. Този, който иска
да купи, трябва да има пари, а този който ще продава - да има
стоката на разположение. А ние правим бизнес по нашенски - единият
тича да търси пари, другия - стока.


И когато тази стока е оръжейна, пълната секретност
около сделките е задължителна, така ли?


- Разбира се. Но така е и в обикновената търговия
с чисто граждански изделия. И там страните също подписват клаузи
за конфиденциалност.


Знайно е обаче, че наред с цивилните търговци за
съжаление и името на военното министерство от време навреме се
забърква в оръжейни афери. Двама от предишните началници на управление
Снабдяване и търговия имаха нещастието да полежат
доста в следствения арест. Явно и вашето ведомство полк. Пенков,
не е защитено от неприятни фалове?


- За съжаление да. Кой може да удържи например медиите?
Ето вие самата се домогвате до такава информация...


Но тя става публична и без медиите, всички чуждестранни
конкуренти на българския оръжеен бизнес знаят повече от нас.


- Да, знаят повече от медиите. С каква цел? Естествено
в основата на всичко стои борбата за пазари. Но тези битки според
мен трябва да бъдат достойни, бих казал рицарски. Не може всеки
да забива камата си в гърба на другия, както това се прави у нас.
Често пъти съм си задавал въпроса защо се стигна до тази ситуация?
И винаги стигам до корените на нашата народопсихология. Всичко
опира до възпитанието на човека...


Е, едва ли само на лошото възпитание трябва да отдадем
скандала около албанската оръжейна сделка например. Дано поне
парите от нея да са дошли най-сетне в България. Имате ли някаква
информация дали специалните изделия в крайна сметка са заплатени
на доставчика, тоест на вашето управление?


- Не знам. Аз нямам участие в тази сделка и не мога
да ви кажа. Този въпрос се обсъжда от съдебните органи, те ще
му дадат отговор.


За съжаление обаче из коридорите на военното министерство
се чуват нездрави приказки, че в момента около управление Снабдяване
и търговия зрее нов скандал по доставката на специални изделия
за нуждите на нашата армия. Ставало въпрос за някакъв голям гаф,
свързан с големи пари, има ли нещо вярно в това?


- Не, такова нещо няма.


Според вас каква е причината за подобни слухове?


- Те произтичат от това, че вероятно трябва да се
елиминира един търговец от пазара и по някакъв начин да бъде компрометиран.
Гаф в нашето управление не ми е известен, ако има такъв, кажете
го.


Ако го знаех, щях да конкретизирам въпроса си. Пак
ви повтарям правят се намеци, и то от ваши колеги, а аз само питам
доколко те са основателни?


- Намеци винаги се правят, но невинаги те имат реална
почва. Затова и невинаги лицата, които се посочват за виновни
или замесени в нещо, са тези, които са.


Но все пак сигурно не е много леко да преглъщате
подозренията за участие в съмнителни сделки?


- Вижте, аз съм може би най-сериозно потръпевшият
от участниците в продажбата на танкове за Йемен през 1994 година.
Тогава бе направен опит да се злепостави, да се превърне един
добър акт в афера и той да се използва за други цели, не мога
да ги назова какви. Три месеца и половина стоях в къщи, отстранен
от длъжност, без да ми се каже защо.


А ако сега отново ви сполети нещо подобно?


- Казвам ви, извинете за израза, че не ми пука от
такива дребосъци, които се опитват отново да забъркват
управлението ни в някакви скандали. Пак ще повторя, че целта
на подобни атаки е да се отстранят неудобни някому хора, които
по друг начин не можеш да отстраниш от пътя си.


Излиза, че служебното място, на което стоите, освен
ветровито е и опасно, така ли?


- Не, никой не ме е заплашвал примерно, че ще ме
стреля. Колкото до моето място, аз съм предлагал много пъти да
го освободя. Но явно няма желаещи да го заемат, или ако има такива,
те пазят желанието си в тайна и може би си мислят, че кой знае
какви облаги предлага постът, който заемам. Но той ще бъде свободен
от 2 юни 1999 г., когато ще навърша 56 години и по закон трябва
да изляза от строя. Така че ако има много мераклии
да ме заместят - да се готвят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във