Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТУРЦИЯ ЩЕ ГЛАСУВА ЗА ПАРЛАМЕНТ НА 3 НОЕМВРИ

С огромно мнозинство (на 31 юли) турският парламент гласува за провеждането на парламентарни избори на 3 ноември, две години преди редовно предвидените. Необходимостта от предсрочни избори в Турция беше продиктувана от сериозните разногласия в управляващата трипартийна коалиция за необходимостта от оттеглянето на премиера Бюлент Еджевит, което доведе до мащабна политическа криза. С това решение на Меджлиса Турция се надява да бъде деблокирана и финансовата помощ от Международния валутен фонд в размер на 16 млрд. долара. Премиерът Бюлент Еджевит безрезултатно се опита да разубеди партньорите си от правителствената коалиция, че предсрочните избори ще навредят на икономиката и може да доведат на власт ислямистка партия. Еджевит настояваше, че предсрочните избори може да спънат усилията на Турция за присъединяване към ЕС. Изборите ще се проведат в момент, когато Анкара се надява да получи покана за преговори за членство в Европейския съюз през декември в Копенхаген. Поддръжниците на евроинтерграцията също се опасяват, че сега, когато изборите са насрочени, депутатите може да предпочетат да започнат незабавно предизборна кампания, вместо да останат в парламента за гласуване на важните реформи. Кампанията за провеждането на предсрочни избори се ръководеше от партията на Националистическото действие на Девлет Бахчели. Тази партия обаче се обявява против плановете турското законодателство да бъде приведено в съответствие със законите на Европейския съюз. Европа настоява Турция да отмени смъртното наказание и да предостави на кюрдското малцинство право на обучение на майчин език в училищата и телевизионни и радиопредавания на кюрдски език. По въпроса за наказанието със смърт комисията по правосъдие в турския парламент вече е постигнала съгласие и по всяка вероятност ще бъде гласувана неговата отмяна. Преди срещата в Копенхаген и обявяването на дата за преговори с ЕС Турция обаче ще трябва да покаже, че зачита правата на кюрдското малцинство, като отмени извънредното положение в населените с кюрди провинции. По законите на Турция губернаторите на провинциите имат право да въвеждат комендантски час и да забраняват демонстрации. От 1987 г. насам е в сила извънредно положение в 13 провинции, като постепенно в редица райони то е било отменено заради намаляването на кюрдската съпротива. През 1999 г. кюрдите обявиха прекратяване на въоръжената борба, но военните в Турция го подминаха с безразличие. Брюксел иска равни права за кюрдите и по въпроса за езика, който досега е извън закона. Дванадесет милиона кюрди живеят в границите на Турция. Сега се правят предложения за едночасови предавания на кюрдски език по държавните телевизия и радио. Коментира се и възможността за създаване на независими кюрдски станции, което за правителството е още по-неприемливо. Предавателите, които досега са се опитвали да излъчват на езика на малцинството, редовно са закривани, а тяхната дейност по турските закони се определя като акт на сепаратизъм, подриващ единството на турската държава. Единствената станция, която предава на кюрдски език без проблеми, е базирана в Париж. В същото време от Турция се очаква да подкрепи Вашингтон в евентуална военна операция срещу Ирак. Засега Анкара се въздържа от категорична позиция, но проблемът явно е предизвикал оттеглянето на ключовата фигура от военния връх на Турция - шефа на Генералния щаб Хюсеин Кавръкоглу. Той е предложил да се отложи с една година офанзивата в Ирак. Висшият военен съвет на Турция е взел решение Кавръкоглу да излезе в пенсия, макар предварителните информации да сочеха, че мандатът му ще бъде удължен. Новият шеф на Генщаба е началникът на сухопътните войски - 62-годишният Халими Йозкьок.

Facebook logo
Бъдете с нас и във