Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТУРЦИЯ: РЕФОРМИТЕ БУКСУВАТ, ИСЛЯМИСТИТЕ ВЕЩАЯТ ИЗБОРИ

Осем месеца след като правителството на Месут Йълмъз дойде на власт с благоволението на военните, икономическите и политически проблеми на Турция са по-сериозни от всякога: годишната инфлация е между 80-100 процента, преговорите с Международния валутен фонд са в задънена улица, отношенията с най-важния търговски партньор ЕС са обтегнати до крайност, светският елит демонстрира управленско безсилие, докато ислямистите - макар че претърпяха тежък удар със забраната на партията им, се връщат на политическата сцена.


На този фон продължаващите искания на ислямската опозиция за провеждане на предсрочни избори, без да се изчаква законният мандат на правителството до 2000 г., не са изненада. Предлага се в краен случай сегашният кабинетът да бъде заменен от правителство технократи, които да осъществят промените без избори. Миналия вторник премиерът Месут Йълмаз категорично отхвърли подобна перспектива и неговата Отечествената партия заедно с коалиционните си партньори - крайно лявата Партия на демократичната левица и Партията на Демократична Турция, настояват правителство да остане до края на мандата. Въпреки демонстрираното единомислие по този въпрос не е тайна, че управляващата коалиция се разкъсва от разногласия. Най-вече поради съпротивата на Републиканската народняшка партия срещу провеждането на структурните реформи. Правителството е далеч и от обещанията да реализира 10 млрд. щ. долара приходи от приватизацията и през седмицата скромно коригира цифрата на 1.2 млрд. щ. долара. Към неспособността на кабинета да се справи с вътрешните проблеми се прибави и разочарованието от пренебрегването на Турция при разширяването на ЕС за сметка на страните от Централна и Източна Европа.


Всичко това наля допълнително вода в мелницата на ислямистите. През 1995 г. на изборите те се оказаха най-популярната политическа формация, но ислямисткият премиер Неджметин Ербакан бе принуден да подаде оставка през юни 1996 г. заради разногласия с военните. След като през декември миналата година неговата Партия на благоденствието бе забранена, Ербакан не остана със скръстени ръце. Въпреки че получи забрана пет години да упражнява политическа дейност, той подтикна своя близък приятел и бивш министър на енергетиката Реджай Кутан да образува Рефах-2 - Партия на добродетелта, която бързо се превърна в най-голямата парламентарна сила. Ислямистите бяха окуражени от подкрепата, която получиха при организирането на масовите демонстрации срещу опитите на властите да забранят носенето на традиционните ислямски атрибути на публични места - фереджетата за жените и брадите за мъжете. В същото време те се опасяват, че нарастващото влияние на новата партия може да принуди военните пак да се намесят и да забранят и новата партия, което ще хвърли страната в дълбока политическа криза. При 90% мюсюлманско население Партията на добродетелта има огромно влияние върху електората, докато другите политически партии са с относително малобройна членска маса и живеят в постоянен страх от нови избори, които допълнително ще ги маргинализират в политическия живот на страната. Когато тези партии създадат правителство, то обикновено слабо и трудно решава проблемите на страната. А това винаги е фактор за нови кризи, каквато се задава и сега в южната ни съседка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във