Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЪНКИТЕ ИГРИЧКИ НА ВЛАСТТА С МЕДИИТЕ

Има една христоматийна закономерност: ако не бяха вестниците, светът никога нямаше да разбере, че Наполеон е загубил битката при Ватерлоо; ако имаше масова телевизия, Хитлер би спечелил Втората световна война; ако не бяха новите информационни технологии, Съветският съюз все още би съществувал. Повече от две столетия се повтаря, че войната с медиите се печели от медиите. И настоящата ни власт няма да се изненада, ако й го натякваме. Може да прави гафове, да се хваща за най-подходящия револвер пред вида на журналиста, но от това ежедневието ни става просто по-забавно.Журналистите са си виновни. Защото постоянно се позовават на правото на обществото да бъде информирано, но имайки предвид правото на журналистиката да информира обществото, както и за каквото си поиска. Защото се борят със зъби и микрофони за истината, а е невъзможно да носиш факела на истината през навалица, без да опърлиш брадата на някого. Защото искат не официални новини, а текуща информация. Но и кучето не предпочита кокали, ама друго не му дават. Казват, че г-н Сакскобургготски се шокирал след всяко по-обилно изказване на свой министър или депутат. Значи и самите политици са си виновни. Интелектът е умение да кажеш и най-сложното нещо с прости думи. За съжаление премиерът е зле и със сложните, и с простите думи в българския език. Но на него му е простено. Друго се получава, когато пресаташето на НС Силвия Симова тръгва да се самоопровергава за жлъчните си фрази срещу журналисти или когато министър Лидия Шулева се оправдава, че извадили думите й от контекста. От науката за комуникациите е известно, че общественото мнение вярва на първата новина. Опроверженията са като дрехи втора употреба.Фоторепортерите били опасни, а снимките им нелицеприятни. Но кой е виновен на проф. Петканов, че трудно се навежда, за да си вземе куфарчето? Симеон Втори помоли да предавате новините в леко по-оптимистичен план. Но, уважаеми г-н премиер, има отново научно изведена закономерност, че точно в това се различават диктатурата и демокрацията: при тоталитаризма се търсят само положителните новини, на което се дължи и неговата скука, а при демокрацията - по-важни са негативните, нефалшифицираните новини. Дори само защото вестникът се издава, за да се продава.Има, разбира се, политици, които в началото не са и за показ. С право премиерът се шокира, когато неопитният министър или депутат сам смесва знания с информация, мисъл с чувства. Виновна са изненадата, стресът от промяната. Както се случило и с Пена на Ниагарския водопадДокато надничала, полетяла надолу, но предпазните мрежи я върнали обратно. Към нея веднага се стекли журналисти с прицелени микрофони: Какво почувствахте, като падахте, г-жо?; Ми кво, почувствaх, че се посирам - бил отговорът, който смутил журналистите. Те върнали лентите и променили въпроса: Какво си мислехте, като падахте, г-жо?; Ми кво, помислих си: Пено, Пено, това че ти бъде последното посиране.Има обаче и основателни причини, които карат лично Симеон да се пази от журналистите. Някои от тях се съдържат още в съветите на Фердинанд за медийната политика на Борис III: Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат. Пази се от тях, защото ако ги оставиш да се приближат много до теб, могат да те предадат като Юда, без да се усетиш. Те са в състояние да ти се надсмеят, те наблюдават недостатъците, от които за съжаление не си се отървал...Освен това Симеон Втори е набожен, а журналистът е безбожник или негов Бог е случайността, която му донася изключителната новина. Журналистът е особено чувствителен, защото е длъжен да бъде такъв. Той е общественият барометър, който няма нормално ежедневие, лишен е от празници и е обречен на лош семеен живот. Затова може би е и надменен, иначе не би оцелял. Прав е Артър Хейли, работил и в телевизия CBS, когато предупреждава в романа си Репортери: С водещите трябва да се отнасяш като с ваза от епохата на Мин и да помниш, че искат почит като короновани глави. Ето нов повод за съперничество с министър-председателя. Да, но помним и реалните му сблъсъци с журналисти: от интервюто за Екип 4 с Ива Петрони до микрофонното посегателство в Министерския съвет. И съвсем в правото си е премиерът да каже, както Нобеловият лауреат Питър Кюри: Мечтая за по-спокойно време, в някоя далечна страна, където докладите са забранени, а журналистите са изпратени на заточение.Защо, както трайно се питаме, Симеон Втори не се страхува от чуждестранните медии? Нещо повече, като чуе Viva Espana! сам се подлага под микрофона?Първо, защото в чужбина е бил представител на корпоративния бизнес, сферата, която финансира медиите и затова е уважавана. Второ, в чужбина интерпретативната журналистика вече е изместена от модерната прецизна журналистика, която не крещи за всякаква информация, а прецизира наличната с помощта на учени и експерти. И трето, защото, за да стане България на мода, са й нужни PR-агенти по света. У нас Симеон Втори е на мода по инерция, а на държавата й трябват не агенти, а счетоводители.Грешим обаче, ако в дълбок размисъл сме установили, че премиерът бе подпомаган от перфектни PR-стратези само преди изборите. Веднага след това той ни демонстрира най-актуални PR-похвати за употреба на медиите. Както неделя вечер бе използвана за скандалните интервюта на Б. Бонев, Св. Лучников, Хр. Бисеров, така и Симеон разчита на вечерта преди новата седмица, за да изстреля важни новини: в неделна вечер бе победата му в изборите, обяви състава на министрите и изненада с официалното обръщение за радикалните мерки в управленската програма.Нестандартна PR-стратегия е слабата прозрачност и редките, окончателните изявления. Колко струва билетът в метрото? беше неочакваният въпрос, на който Жискар д'Eстен не можа да отовори и който го провали на изборите. Колко е часът? пък беше въпросът на обезумелия от информационния си глад Найо Тицин към г-н Сакскобургготски. Представяте ли си, ако часовникът на лидера беше спрял? Връх на нестандартните PR-прийоми около премиера са убийствено сините лещи на домашното му пресаташе Галя Дичева. Не бива да се изненадаме ако мозъчният тръст за работа с медиите реши, че ще икономиса от семинари по връзки с обществеността само с монтиране на всеки говорител по един лилавеещ поглед към обществеността.Симеон Втори прави ясна разлика между предизборна продажба и активна производствена политика. Тя съвсем не изключва медийната политика и ще сгрешим, ако пренебрегваме участието - например на Константин Иванов, съветник на царя и експерт по аудиовизия в Европейския парламент. Още на 17 април бяхме предупредени, че НДСВ ще общува с медиите посредством известното отпреди 1944 г. официално комюнике. Оттогава започна и кампанията по дисциплиниране на медиите. Което може и да ни прилича на неототалитаризъм. Да, но ако не се наблюдаваше и в европейски мащаб.Науката по пъблик рилейшънс и пазарната конкуренция измислят все по-нови правила за пазарна цензура. При нея властта трябва да отпуска информация само за движението на капитала и ще налага на медийната аудитория да се интересува само от нея. Това е и изискване на новата глобална икономика: полезната информация за световните пазари не бива да се разсейва по медиите на отделните държави или медиите да се подложат на контрол и нова дисциплина. За целта се използват поне три техники за политическа дисциплина.Първият вид се нарича изключителни пълномощия към медиите, които им се възлагат по време на приятелски разговор или коктейл с правителствения говорител, чрез деликатни молби по телефона и чрез задължителни указания. По време на криза медиите само пречат на властта, освен ако не са част от политическата програма. Тогава биват упълномощени да симулират по-жестока криза, да преувеличават драстичните мерки на правителството. И накрая властта да изплува не с очаквана, а с изненадваща и измъчена победа.Втората политическа техника и в модерната ни демокрация е лъжата. Старата максима, че за да разберем политиците, трябва да ги гледаме не в устата, а в краката, пак е вярна. Изкуството на политическата лъжа днес се изобретява от науката връзки с обществеността. Пресслужбите се обучават как да отвличат вниманието на опозицията, за да сбърка следите, как да създават поводи за щастие за журналистите, как да се хареса масово неприятна икономическа програма. Или обучават председателя на парламентарната група защо трябва да излъже, че НДСВ ще се учреди като партия до края на септември. Мозъчният тръст в правителството ще произвежда услуги, които пресцентърът ще дава на медиите. Най-удобни са брифингите, защото са форма на благовъзпитано лъжене. Журналистите ще се канят на неофициален брифинг (където нещо, казано на ухо, не е за публикуване), на публичен брифинг (разрешено е да се цитира официалният говорител), на брифинг от заден план (цитира се Министерският съвет), от дълбок заден план (който не позволява никакво позоваване на източници). Ако някой от тези модерни, но все пак непочтени методи на управление се провали, в сделката влиза и опровержение от страна на пресцентъра.Четвъртата техника по медийно дисциплиниране се нарича публичност на държавата. А тя е известна като форма на управление на всеки обединител. Използват се само съвещания и преговори с тези, които трябва да се обединяват, т.е. партиите. А изказванията на Обединителя пред медиите са само чрез обръщения, прокламации, речи от трибуната на парламента. Публичността на правителствената дейност си е сериозен бизнес (Англия отделя за целта над 200 млн. лири годишно). Съчинява се отново от мозъчния тръст и включва тактики от летящите хвърчила, които сондират общественото мнение до саморекламните интервюта в медиите. Чуем ли едно радио- или телевизионно интервю да завърши само с благодаря от водещия, значи последната дума по споразумение е на политика. Това ще съдържа най-общо информационната дисциплина на медиите в условията на глобалната икономика. Върху това ще размишлява и мозъчният тръст на правителството.Не бива да му излиза от мозъка обаче защо изобщо са измислени медиите. Защото, както се казва, ако в гората падне дърво и наблизо няма журналист, шум няма да има. Да не се случи така, че ако правителството усети нужда от гражданско съдействие, да речем, в борбата срещу корупцията, да бъде принудено да пуска диплянки с хеликоптерДокато дойде време за втория семинар по медиаграмотност за властта, можем да препоръчаме на говорители и пресаташета след всеки сблъсък с журналист, тръшвайки вратата след себе си, да четат на нея онова, което пише на Соломоновия пръстен: И това ще мине. А премиерът да окачи зад вратата на кабинета си девиза на Нютон: Всичките си неприятности дължа на това, че не си стоя вкъщи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във