Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЪГВАМЕ С ГОЛЯМА КОШНИЦА КЪМ ЕС

Над два милиона българи ще си потърсят работа в страна членка на ЕС след 2007 г., показва проучване на НЦИОМ, поръчано от социалното министерство. Повече от 700 хиляди от тях възнамеряват да заминат зад граница веднага след присъединяването ни. Една пета от сънародниците ни имат намерение да работят в чужбина, но все още не са решили кога точно ще напуснат страната. Половината българи пък са на мнение, че от 2007-а ще имат повече възможности за работа, но 58% категорично заявяват, че предпочитат да се трудят в България. Само една четвърт от нашенците са наясно какви ще са трудовите им права в държавите членки на Евросъюза след 2007 година. Останалите изобщо не се замислят над този въпрос. Експертите в Министерството на труда и социалната политика също не са в състояние да дадат точен отговор. До присъединяването има още време и през този период нещата могат коренно да се променят, твърдят те.При националното преброяване, извършено от НСИ през 2001-ва, само около 754 хил. души обявиха, че има вероятност да отидат да работят или учат в странство. Данните бяха представени в Брюксел по време на преговорите по глава 2 - Свободно движение на хора. Еврокомисията ги прие и съответно главата беше затворена през юни 2002-ра. Все пак Европейският съюз се застрахова срещу масираното нашествие на наши работници и приложи спрямо България, както и към другите новоприсъединили се страни, с изключение на Кипър и Малта, седемгодишен преходен период за наемане на работна ръка. Той е разделен на три етапа. Първият е с продължителност от две години, вторият от три, а третият също от две. През това време няма да бъдат налагани пречки пред свободното движение и пребиваване в държавите членки, стига да не са свързани с трудова заетост. Същевременно ЕС ще задължи всички свои членки постепенно да улесняват достъпа до техните пазари на труда.През първите две години сегашните страни от общността ще могат да прилагат национални мерки за ограничаване на наемането на работа на граждани от новоприетите държави. Досега единайсет от тях вече са обявили официално, че ще ограничат достъпа до трудовите си пазари. Конкретно Германия и Австрия ще поставят допълнителни препятствия пред българите, които искат да работят в строителството и в сферата на услугите. Испания, Италия и Франция все още не са оповестили намеренията си. Единствено Ирландия е декларирала, че още от първия ден след поредното разширяване на Евросъюза ще отвори изцяло трудовия си пазар. Очакванията на българските експерти са, че същото ще направи и Великобритания. В края на първия двугодишен период Европейската комисия ще анализира ситуацията в специален доклад. Определящ за оценката на комисарите ще е броят на емигриралите от България, както и нивото на безработицата в общността. Всяка страна самостоятелно ще реши дали да продължи преходния период с още три години. След изтичането му ограниченията могат да бъдат продължени с още двадесет и четири месеца, но само от държава, която изпитва сериозни затруднения на пазара на труда. Което едва ли ще се случи според прогнозите на специалистите от Министерството на труда. Те смятат, че ограниченията ще важат не повече от пет години. Забранителните клаузи ще бъдат преразгледани от Европейската комисия и от началото на 2009-а българите ще получат правото да работят свободно в съюза. Преходният период няма да действа едностранно в полза на ЕС. В неговите рамки ние също ще имаме правото да прилагаме своето законодателство и да налагаме ограничения в областта на наемането на чужденци на наша територия. Намеренията на този етап са след присъединяването й България да наложи такива ограничения за гражданите на определените страни, каквито те прилагат към българските граждани.В държавите, в които няма ограничение за наемането на български работници, първоначално те ще имат право на пребиваване до три месеца. Ако искат да продължат престоя си, ще трябва да докажат, че имат достатъчно средства, за да се издържат. Ще се изисква също така регистрация в съответните служби в страната, за да може работникът да търси легално трудова реализация и да бъде нает. След петгодишен постоянен престой в определена страна българите ще получават статут на постоянно пребиваващи. Няма да е проблем, ако в този период са я напускали за срок до една година.Хората у нас имат прекомерни очаквания за размера на възнагражденията, които ще получават след присъединяването към Европейския съюз. Социологическото проучване, направено от НЦИОМ, показва, че сънародниците ни се надяват през 2007-а заплатите им да скочат четворно. Според допитването всеки втори българин смята, че минималната заплата тогава ще е около 250 евро. Сега тя е 75 евро. Тези надежди обаче едва ли ще се оправдаят, отбеляза социалният министър Христина Христова. По думите й през следващите четири години най-ниската заплата ще нарасне най-много с 40 на сто. А през 2009-а ще е максимум 105 евро.Освен че сериозно ще скочат заплатите, българите смятат, че след влизането ни в общността пенсиите ще се повишат значително, а безработицата ще спадне драстично. Само 17% са на мнение, че трудовите възнаграждения ще намалеят. Такова е становището предимно на ромите и нискоквалифицираните работници. Те обаче твърдят, че не биха се поколебали да работят на черно в някоя държава на Евросъюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във