Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНОТО СЪЧЕТАВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ В ИРАК

Отново е време за дипломация по темата свободен Ирак. В края на май и началото на юни дипломатическият паркет на ООН отново е претоварен и отново на места е хванал поледица поради една очевидна причина. Телефонните връзки между Ню Йорк, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж, Москва и Пекин пак прегряват на думата Багдад, но напрежението е далеч от токовите удари преди войната. Сравненията, които някои наблюдатели се опитаха да направят с геополитическите изригвания от миналата пролет, са далеч от действителността - просто защото сега вече не става дума за справедлива или несправедлива война, а за по-сложното изобщо в международните отношения - за постигането на справедлив или несправедлив мир. Съвсем очевидно е, че всички в подковата, както наричат Съвета за сигурност на ООН, изглеждат много по-сговорчиви. Даже много по-сговорчиви, отколкото в самите Съединени щати, където Пентагонът, Държавният департамент и Централното разузнавателно управление се обвиняват един друг за времето отпреди една година. Ябълката на раздора се нарича Ахмад Чалаби, шефът на Иракския национален конгрес. Неговата информация стана част от доказателствата за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак и повод за войната. Според в. Гардиън Чалаби е ръководел една финансирана от Пентагона програма за събиране на информация преди началото на войната. До този момент обаче тази информация минава за фалшива просто защото Саддамовите оръжия за масово унищожение си останаха мираж в пустинята. Интригата още повече се заплете, след като ЦРУ обвини Чалаби, че е платен агент на Иран, и в Съединените щати започна разследване за иранските му връзки. Обвиненията са, че е споделял с Техеран важни тайни, които Иран използвал в своя полза, и манипулирал така нещата, че Съединените щати да сринат най-опасния съсед. Когато историята накрая излезе наяве, ще разберем, че Иран е извършил една от най-майсторските разузнавателни операции в историята. Те убедиха Съединените щати и Великобритания да ги отърват от най-големия им враг, казва за Гардиън бившият съветник по антитероризма към Държавния департамент Лари Джонсън. Подобни истории от света на шпионажа със сигурност още дълго ще преследват реалната дипломатическа история около Ирак. За разлика от задкулисната търговия с информация, която често си е парекселанс търговия с дезинформация, дипломацията просто няма време за губене, защото за Ирак е необходимо ново съчетаване на интересите, сиреч нова стратегия. Сега вече е съвсем сигурно, че иракският преход е прекалено тежко бреме даже и за суперсилата САЩ. В края на май и началото на юни 2004 г., изглежда, всички са схванали стария принцип на средновековния монах Окам, че очевидното е вярното. А очевидното е, че стабилните политически отношения в Ирак и възстановяването на иракската икономика изискват усилията на всички. Включително и на тези, които бяха категорично против войната. И германският канцлер Герхард Шрьодер, и френският президент Жак Ширак показват, че никой няма интерес от една обезкуражена суперсила и ще подпомогнат търсенето на политически изход от кризата. От това доколко общият геополитически разум ще преодолее емоциите на противопоставянето заради Ирак ще зависи възстановяването на Ирак и положението в региона. Съвсем ясно е, че ако сега опитът за съчетаване на интересите около Ирак се окаже несполучлив и Ирак се окаже извън контрол, всичко, което се случи дотук, ще изглежда като детска приказка в сравнение с това, което би могло да се случи. Съединените щати и Великобритания предложиха проекторезолюция за Ирак, споровете около която задължително ще съпровождат процеса на предаването на властта на иракчаните. На 30 юни дейността на американския граждански управител Пол Бремър ще трябва да се поеме от иракско правителство. Освен проекторезолюцията в една реч президентът на Съединените щати Джордж Буш предложи един план от пет точки. Според наблюдателите - нищо особено ново, освен че става дума за Ирак, който го има. За разлика от преди една година, когато, както пише Питър Гълбрайт, американски познавач на Близкия изток, всичко се базираше върху представата за един Ирак, който не съществува. Как, колко и каква точно власт ще се предава не е съвсем ясно нито на тези, които ще я предават, нито на тези, които ще я получават. И въпреки това с просто око се забелязва, че има раздвижване в положителна посока. Генералният секретар на ООН Кофи Анан даже нарече проекторезолюцията задоволителна, което в прав текст означава - проекторезолюцията има шанс, става за употреба, но с определени изменения. Буш и Ширак водиха приятен телефонен разговор, след който казаха, че имат различия, но и обща цел: свободен, стабилен и демократичен Ирак. Френските дипломати обаче допълват немного шумно, че Париж иска реално предаване на властта и организирането на кръгла маса, на която да види дали избраните членове на временното правителство са наистина представителни. За Вашингтон подкрепата на Франция, която разполага с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, е решаваща. Френското противопоставяне, подкрепено от Русия и Германия, блокираше досега всякаква възможност ООН да изрази съгласие с американските цели. Буш и Ширак ще имат реална възможност на живо да изяснят гледните си точки. На 5 юни те ще се срещнат в Париж, където ще имат двустранни разговори, а на 6 юни ще отбележат 60-ата годишнина на съюзническия десант в Нормандия. С подобни на френските изречения говори и Русия. Тя е за реално предаване на властта и най-вече се интересува кой точно ще влезе в иракското правителство. Въпросът кой ще поеме властта в Ирак е приоритетен, посочи руският външен министър Сергей Лавров. - Сега се водят консултации за състава на новото правителство. В зависимост от това ще можем да съдим доколко то ще е легитимно - преди всичко в очите на самите иракчани. Именно от това ще се ръководим при определяне на отношението си към новата резолюция. От руската декларация става ясно, че Москва ще определя отношението си основно по два пункта - кой влиза в правителството и кой ще има контрол върху природните ресурси. Германия пък нарече проекта за резолюция много добра основа за постигане на консенсус. Различия в нюансите има между Лондон и Вашингтон. Те, изглежда, не са съвсем съгласни помежду си по въпроса дали временното правителство може да налага вето на военните операции на многонационалните сили. Блеър например каза, че след 30 юни временното правителство ще има това право, а държавният секретар на Съединените щати Колин Пауъл твърди, че консултации с временното правителство ще има, но американските войски няма да се откажат от правото си на самозащита. За британския премиер Тони Блеър това не е противоречие, но извън дипломатическия език означава омаловажаване на противоречие. Двамата сме абсолютно единодушни, че суверенитетът трябва да бъде предаден изцяло на иракския народ и че многонационалните сили трябва да останат под американско командване. Това е естествено, тъй като тези сили имат най-голям брой войници, твърди Блеър. Може би най-неочакван ход предприе Китай, който внесе в Съвета за сигурност на ООН предложение от три страници, което дава по-големи пълномощия на временното иракско правителство. Китайското предложение предвижда възможност временното правителство да контролира иракските въоръжени сили и силите за сигурност и да изисква международните сили да се консултират с временното правителство по въпроси, отнасящи се до военни действия, с изключение на тези, които се отнасят до тяхната самоотбрана. Освен това, според Пекин временното иракско правителство трябва да упражнява пълен суверенитет в политическата, икономическата, правната и дипломатическата област, както и по отношение на сигурността. То трябва да има пълномощията да контролира и използва всички природни и икономически ресурси, да подписва споразумения за икономическо сътрудничество и договори и да се радва на правна независимост, както и да управлява затворите в Ирак.В крайна сметка публичните диалози между основните страни в Съвета за сигурност показват основните компромиси, които трябва да се направят. Противниците на войната като Франция, Германия и Русия ще направят максималното, за да намалят зависимостта на новото иракско правителство от Вашингтон. Въпросът кой би трябвало да управлява Ирак винаги е бил основна причина за спорове поне през последните сто години. За Ирак след Саддам Хюсеин това уравнение е още по-сложно, най-малкото защото етническото и религиозното разделение между шиити, сунити и кюрди е фактор, свързан и със сигурността, без която процесът на нормализиране е невъзможен. Както впрочем не е възможен и разумен отговор без въпроса за контрола върху петрола на Ирак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във