Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНОТО ОЦЕЛЯВАНЕ НА ЛИВАНСКАТА ИКОНОМИКА

При десет пъти по-малка територия от България, с два пъти по-малко население, с практически нулеви природни ресурси и с живи рани от двете десетилетия гражданска война на човек от населението в Ливан се разпределят около 5000 долара от брутния вътрешен продукт - четири пъти повече в сравнение с нашата страна. Под официалния (международно признат) праг на бедността живеят 28% от населението - в България този процент е поне два пъти по-висок. Страната не участва в регионални икономически инициативи, политически Ливан е във васално положение спрямо могъщия си съсед - Сирия. Ливанската диаспора - съизмерима с българската - е пръсната по четирите краища на света, без да прекъсва връзките си със страната. С нещо като валутен борд - но без ограниченията във фискалната и финансовата политика, наложени от външни кредитори, с нисък кредитен рейтинг, но с огромно по влияние лоби в арабския свят, в САЩ и в Западна Европа, Ливан оцелява вече десетилетия наред благодарение на два фактора - инстинкта за самосъхранение и реалното осъзнаване на факта, че в сегашната обстановка разпадането на икономиката може да доведе до необратимо разрушаване на цялата държава. За три години съотношението на брутния (външен и вътрешен) дълг на страната към брутния й вътрешен продукт се е увеличило близо три пъти - до 168%, при размер на БВП за 2000 г. около 18 млрд. долара. Без формално да е въведен валутен борд, Ливанската национална банка поддържа фиксиран обменен курс от 1507 ливански лири за един долар. Главно по тази причина в момента валутните резерви на страната се изчисляват на 4.9 млрд. долара (близо с 20% по-малко в сравнение със средата на миналата година).Анализаторите на Standard Poors' вече се притесняват, че ако в близко бъдеще не бъдат предприети някакви решителни мерки, страната може да се срине под натиска на външните си задължения, които от 1993 г. досега са се увеличили над шест пъти. Ливан може да бъде принуден да пристъпи към принудително преструктуриране на дълга си, за да може да продължи да го изплаща - ако въобще има такива намерения. А в самия Ливан се притесняват някой да не реши, че е крайно време страната да се обърне за помощ към МВФ или към Световната банка. Критичната точка може да настъпи още през 2003 г., когато настъпва падежът на емисия еврооблигации в размер на 950 млн. долара. Рецептите за спасяване на ливанската икономика звучат познато. Едно от възможните решения е да се ускори развитието на икономиката така, че тя да расте по-бързо от дълга, се посочва в анализ на рейтинговата агенция Fitch-IBCA. Държавният сектор в Ливан е ограничен в рамките на няколко инфраструктурни компании като Ливанската електрическа компания, които разчитат единствено на субсидии. Увеличаването на външния (и на вътрешния) дълг се дължи на слабия държавен сектор и на неефективните държавни структури, които трябва да гарантират постъпленията в държавната хазна. Правителството предприе някои мерки, например въведе данък добавена стойност и увеличи акциза върху течните горива, с което постъпленията в хазната се очаква да нараснат с около 700 млн. долара годишно, но това е незначителна сума в сравнение с размера на държавните задължения.Следващата стъпка е приватизацията на държавните компании, която би трябвало да донесе на хазната около 7 млрд. долара - главно в сферата на комуникациите, енергетиката и комуналните услуги. Но стратегията за приватизация е в дневния ред на ливанското правителство от години, а не е направена дори първата стъпка към разработване на съответните законодателни проекти. Големият проблем в случая е, че евентуален финансов колапс в Ливан може сериозно да наруши баланса на силите между Сирия и Израел. От края на гражданската война през 1991 г. Сирия пое отговорността за поддържане на сигурността в Ливан. В замяна на това Дамаск продължи да използва територията на своя съсед като предмостие в политическото и военното противопоставяне срещу Израел. Ако ливанската икономика престане да функционира въпреки генетичните си заложби за оцеляване, Ливан може да се превърне в тежест за Сирия. Едновременно с това десетките големи и малки политически и военни фракции в Ливан, които продължават да съществуват под повърхността на привидното социално примирие, ще се възползват от новата фаза на анархия и разстройване на държавната власт.Хаосът ще отслаби и без това нестабилния контрол на правителството и армията върху южните части на страната, където шиитската фундаменталистка организация Хизбула (Партията на бога) отдавна е поела значителна част от управленските функции. На свой ред интифадата в административните палестински територии в Израел е достатъчно силен стимул и за палестинските фракции, които и без това се готвят за преоткриване на т. нар. южен фронт. След посещението на американския държавен секретар Колин Пауъл в Ливан и Сирия през април в Южен Ливан настъпи известно затишие, но то бе резултат не толкова на промяна в стратегията на традиционните ливански и палестински групировки, колкото на решението на Дамаск за момента да запази известна дистанция от събитията в Израел. Затишието обаче може да бъде нарушено необратимо и при най-малкия допълнителен тласък. По-оптимистичният сценарии предвижда смяна на структурата на властта в Ливан вследствие на финансовата криза. Ако това стане, Международният валутен фонд би могъл вече да се намеси със спасителен пакет от заеми и рестриктивни мерки, които ще обхванат, макар и индиректно, и стабилизирането на политическата власт, за да се компенсира оттеглянето на подкрепата на Сирия. Отслабването на сирийското влияние може в крайна сметка да се превърне в положителен процес, с който да се постави началото на нов исторически етап в развитието на Ливан. Но една икономическа криза, последвана от непопулярни мерки, каквито обикновено налага МВФ, също съдържа в себе си потенциала да се превърне в шок, който би разкъсал крехкото вътрешно равновесие на една от фронтовите държави в арабско-израелския конфликт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във