Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

Съвременният свят е несъвършен и на него му е нужна Организацията на обединените нации… Дълбоките разногласия между държавите и несъвършенството на международните институции не ни позволяват да се обединим и заедно да отговорим на съвременните заплахи и да използваме възможностите, които вече имаме. Изводът е на Генералния секретар на ООН Кофи Анан при откриването на 60-ата юбилейна сесия на ООН и е стряскащ с очевидната си откровеност. Има нещо парадоксално в това, че Анан призова Обединените нации… да се обединят. Неудобството идва от простичкия факт, че колкото и основания да има журналистическият сарказъм, който роди заглавия като разединени нации или светът на егоистите, Организацията си остава единствената глобална институция, която може да поддържа здравословното състояние на света. Още преди началото на световната среща беше ясно, че срещата на върха в Ню Йорк трудно ще се превърне от юбилейна в историческа. Сигурното бе, че е събитие, в което ще се огледат реалностите на международната общност в началото на ХХI век с всичките й цели, разногласия и грешки. Ледът по излъскания дипломатически паркет беше сигурната гаранция, че на 14 септември Ню Йорк няма как да се превърне във втори Сан Франциско, където преди шейсет години е основана организацията. Както се знаеше също, че срещата на върха няма да успее да създаде впечатление, че ООН се разминава с високите цели, които обяви преди пет години... Тя продължава да не е намерила формулата за примирие между общите и националните интереси, не е открила лекарството, с което 191 държави членки ще се преборят с бедността, епидемиите, международния тероризъм, ще уредят контрола над въоръженията, неразпространението на оръжията за масово унищожение и всичко, което заплашва сигурността на света. Смели до наивност бяха и очакванията на тези, които си представяха, че през септември 2005 г. светът ще стане свидетел на най-мащабната реформа на една ООН или ще се появи обща дефиниция на тероризма. Не се получи нито едното, нито другото. Анализаторите припомниха важното обстоятелство, че между 2000 г. и 2005 г. се случи 11 септември, който радикално промени координатите на международната политика. Неговото влияние продължава да е силно и трудно за осмисляне. Знае се само, че международният тероризъм изисква глобален отговор, но как той ще се даде е въпрос на бъдещето. Дипломатическото чудо в ООН не се случи и просто защото Световната организация много трудно се измъква от политическите пясъци на иракската криза. Случайно или не, откриването на срещата съвпадна с най-кървавия ден в Ирак, поредния предвестник за назряващата гражданска война. След атентат там загинаха около 150 души. Проблемите с неразпространението на ядрените оръжия продължават и това ще е така, докато големите ядрени сили сами не изпълнят собствените си задължения за разоръжаване. Ако това не стане, няма как силните да ни предпазят от лудите. Най-важният въпрос, който липсва в декларацията, е за неразпространението на ядреното оръжие и разоръжаването, заяви Кофи Анан на пресконференция. По време на дебатите Съединените щати силно се възпротивиха срещу фокусиране на въпроса за разоръжаването върху големите държави. Те настояваха вниманието да се съсредоточи върху опасността бандитски държави и терористи да се сдобият с ядрено оръжие. Текстовете за Международния наказателен съд, другата ябълка на раздора, изобщо отпаднаха.Реформата на ООН, която в навечерието на срещата бе в интензивното отделение, продължава да се нуждае от реанимация и след заключителната декларация от срещата. Около нейния текст се водиха мъчителни многоседмични преговори. Той бе подложен на такава жестока редакция, че в договарянето на всяко изречение дипломатите се бяха превърнали в нещо като езиковеди, които безкомпромисно търсиха еднозначните думи. Стара истина е, че работните групи в ООН винаги намират повече проблеми, отколкото са в състояние да решат. Те още веднъж показаха, че реформата на ООН зависи не толкова от промяна на хартата или в промяна на бюрократичните структури, а в отношението на отделните страни към организацията. Мнозина хвърлиха върху Съединените щати отговорността заради това, че в последния момент посланикът им в ООН Джон Болтън внесе стотици предложения за поправки. Това несъмнено отслаби перспективата за повече съдържание в декларацията. Твърде опростенческо обаче ще е да се вини само американският унилатерализъм. Отговорността, че не се стигна до дефиниция на тероризма, носят всички. Както и за реформата в управлението на ООН. Заслуга тя да не се случи имат най-вече развиващите се страни, които блокираха предложенията на американци и европейци. Сега Генералният секретар Кофи Анан предпочита да цитира бившия американски президент Хари Труман. Някога той казал: Ние всички, независимо колко голяма е нашата сила, трябва да разберем, че не трябва да си позволяваме да действаме винаги така, както ни харесва. Това, че световният дипломатически консилиум все пак успя да постигне минималния компромис на 35 страници в заключителната декларация минава за успех, който не носи радост, но поне не предизвиква остро впечатлението за провал. Генералният секретар Кофи Анан например я нарече важна крачка напред, британският посланик в ООН сър Емир Пари й придаде дипломатическото определение добра основа за предстоящите преговори, а за руския заместник-външен министър Александър Яковенко тя е солидна. За Вашингтон заключителната резолюция не е стопроцентова победа, но едно добро начало. Излиза, че тази декларация е нещо като увод към същинския документ, който остана да бъде договарян в бъдеще неопределено време. За по-доброто впечатление на срещата на върха помогна Съветът за сигурност, който си направи нещо като собствена минисреща на върха и одобри две резолюции - за предотвратяване на подстрекателствата за тероризъм и за предотвратяване на конфликти. По същество членовете на Съвета за сигурност призоваха държавите да забранят със закон подстрекателството към извършване на терористични актове. Те поискаха от всички страни да отказват убежище на лица, за които има достоверна информация, че са виновни за подстрекателство в тероризъм. Резолюциите бяха гласувани от самите лидери на страните членки на Съвета за сигурност, което е изключителна рядкост в практиката на ООН. Джордж Буш, Владимир Путин, Тони Блеър и Ху Цзинтао този път лично вдигнаха ръка, за да потвърдят позицията на Съединените щати, Русия, Великобритания и Китай. От голямата петорка липсваше само Жак Ширак - поради здравословни проблеми. Президентът на Съединените щати Джордж Буш му изпрати приятелско послание чрез премиера Доминик дьо Вилпен, с когото медиите забелязаха, че се здрависва топло. Между впрочем не бе въпрос само на добро впечатление фактът, че бе подписана конвенцията срещу ядрения тероризъм. Това бе първата международна антитерористична конвенция след атентатите от 11 септември 2001 година. Тя бе предложена от Русия и приета от Общото събрание още през април и сега след нейното подписване ще влезе в сила месец след като бъде ратифицирана от поне 22 държави.На срещата на върха на ООН българският президент Георги Първанов подписа Конвенцията за предотвратяване на ядрения тероризъм, като по този начин присъедини усилията на България към борбата срещу един от най-опасните видове международен тероризъм. Той говори пред събранието в четвъртък, 15 септември.Георги Първанов е разговарял с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу. Безспорно е много важно реформите да бъдат приети, но те трябва и да се приложат. Ние искаме България в ЕС, но не можем да кажем точно кога, е казал Барозу на Първанов. Барозу е подчертал, че е важно не само да бъдат взети мерки за промяна на законодателството, но и то да се прилага ефективно. Според председателя на Европейската комисия ще бъде направена честна оценка на това какво България е направила и с какво още трябва да се справи, за да стане пълноправен член. Първанов е изразил надежда, че за разлика от предишния доклад за напредъка на България сега ще бъде отчетено и направеното непосредствено преди изготвянето на документа. Българският държавен глава, председателят на Европейската комисия и еврокомисарят по външните работи Бенита Фереро-Валднер са обсъдили и ситуацията с българските медицински сестри в Либия. Първанов е получил уверение, че ще бъде направено всичко възможно за прилагането на т. нар. европейски план за действие за подпомагане на либийската страна. Георги Първанов е провел и неофициален разговор с министъра на външните работи на Либия Абдел Рахман Шалкам, на който двамата са обсъдили възможността за взаимодействие между неправителствените организации на двете държави за подпомагане на лечението на болните от СПИН либийски деца.Неофициални срещи Първанов е имал и с президента на Финландия г-жа Таря Халонен, на Португалия - Жоржи Сампайо, и с премиера на Холандия Ян Петер Балкененде. Пред тях той е поставил въпроса за ратификацията на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във