Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНОТО КОНСТРУИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

На срещата на ръководители на страните от европейския Югоизток в Сараево преди две седмици българският министър-председател Иван Костов се чувствал по-комфортно от повечето от колегите си, твърдят наблюдатели. Впрочем потвърди го и самият Костов в интервю за Българското национално радио. Сред държавните и правителствени шефове, събрани в разрушената от войната босненска столица, той бе единственият, който не предяви териториални претенции, не оспори граници, не постави големи и остри малцинствени проблеми. На фона на подобни вълнения задачата на българския премиер изглеждаше сравнително лесна - сред хаоса на разпадналите се федерации той трябваше да търси за страната достойно политико-икономическо място и роля в трудното конструиране на интересите в региона.


Балканският полуостров е


пирамида, изпълнена с омразата на народите


и с омразата между народите, пише малко преди началото на Втората световна война един известен публицист международник от ония години (Gunter, J. Inside Europe. 1937). Определението може и да е малко пресилено, но поне събитията от петте военни години до голяма степен го потвърждават. Налага се създадената във Версай Югославия да бъде конструирана наново в Ялта и Потсдам и след четири относително тихи десетилетия под силния юмрук на Тито, се срути драматично, с най-жестока война, която подхрани споменатата омраза между довчерашните братя за години, а може би и за десетилетия напред. Проблеми, и то остри има между Румъния и Унгария, между Сърбия, Македония и Албания, между Гърция и Турция (Кипър) - комай вътре в целия Югоизток.


Това че България отсъства от този списък, е един от парадоксите на историята. Най-мразени и най-жестоко ощетявани след развръзката на три национални катастрофи страни, българските политици очевидно разбират, че колкото и романтично-привлекателен да изглежда българският национален идеал от края на миналия и първата половина на отиващия си вече век, той бе и си остава една красива, но неосъществима илюзия. А илюзиите са лош съветник в политиката. Дори най-острастените национални мечтатели трябва да са го разбрали след покрусата и пожарите на три поражения.


Иван Костов даде в Сараево една пресконференция


Най-активни на нея бяха македонските журналисти. Макар някои националистически вестници, доколкото ги има в България, също да подгряват македонската яхния, като цяло и българските медии, и българските политици са далеч по-деликатни в изявленията си от своите македонски колеги. Като изключим т. нар. езиков спор и македонските искания населението от пиринския край да бъде признато за национално малцинство, България и Македония нямат какво да делят. По отношение на езика ще трябва още търпение - твърде болезнени са в родното национално съзнание спомените и за общия исторически корен, и за многобройните жертви, и за експериментите на великите сили, а след тях - и на Сталиновия коминтерн. България отдавна направи първата крачка, като призна държавността, но на общественото съзнание му трябва време, а не насилие, за да извърви останалата част от пътя - до съзнанието, че държавността формира нация и че тази нация има свой език. Независимо колко близо е той до диалектите, на които се говори в страната ни.


С непрестанния (често дори провокативен) натиск Скопие твърде малко помага за тая еволюция. А няма как на скопските политици и журналисти да не им е ясно, че в почти всяко българско село, градче или град живеят хора, чиито предци са побягнали след Илинден или Балканските войни към запазените територии на отечеството и че в техните къщи, пък и в цели махали се говори този диалект, който за Скопие е официален език.


България и Македония са си нужни


като добронамерени съседи и партньори с твърде важно географско положение на полуострова и не е нужно да проиграват шанса си поради зле разбрана историческа носталгия или вътрешнополитическа конюнктурност.


Без да говори за езика и нацията (за един български политик от ранга на Костов все още това е твърде рисковано), премиерът обясни точно това на скопските новинари. Дано са го разбрали.


Дано го разберат и средите у нас, които още ратуват за една идея, погребана окончателно в далечната 1947-а.


Не от признаването на днешните политически реалности, а от тяхното загърбване и при лошо стечение на обстоятелствата страховете, че можем да загубим Пиринско, могат да се сбъднат.


Балканите пак са кръстовище на интереси


Но жестоката война в бивша Югославия беше и зловещ урок за Европа и за Великите сили. Само безумна политика би потърсила военен изход за развързване на всеки балкански възел. Това е скъпо и неефективно. И европейците (най-вече), а и руснаците и американците нямат полза да държат под краката си буре с барут. Особено когато кибритът е достъпен, а фитила се подава отвътре.


Частичното отстраняване на глобалното военно противопоставяне (а и развитието на военните технологии) определя нова стратегическа роля на Балканите - вече не като военен плацдарм. Военните аспекти са изместени от икономически - бъдещето на Балканите е в ролята им на универсален диспечерски пункт при преноса на газ, петрол, комуникации. Тук се пренесе и сблъсъкът на интереси. В това отношение една не много популярна, но вече изложена върху хартия версия поставя България в сивата зона на съперничеството между Русия и САЩ. Нищо чудно да е просто поредната и неосноваваща се на конкретна политика геостратегическа измишльотина, но затрудненията при преговорите с Русия едва ли са предизвикани само от оскърбени чувства. Хората, заемащи важните кресла в Москва, днес не са сантиментални. Пък и кога ли са били?


Жива е и битува тезата, че


Горбачов не е съумял да изтъргува империята


На пръв поглед това е така и може да бъде подкрепено с десетки факти. Но защитниците й пропускат основния - имаше ли какво да се търгува. Още преди 1985-а, преди перестройката, СССР агонизираше. Икономически, смазан и от безумната надпревара във въоръженията. Политически, защото граничните бариери не можеха да противостоят на глобализирането на информацията. Като връх на всичко ковчезите, пристигащи от Афганистан цяло десетилетие, говореха красноречиво за неспособността на смятащата се за най-могъща армия в света да се справи с конфликта, в който сама и неразумно се бе набутала. Ако към това се прибави проблемът с европейските сателити и особено с Полша, разпадът на европейското комунистическо движение, отслабващата хватка на Съветите в Африка, Азия и Латинска Америка (Никарагуа), вътрешното напрежение и регионалните конфликти в самия съюз (продължаващи и до днес) и се тегли чертата, ще стане ясно, че Горби просто нямаше карти в ръцете си. Никой не бе склонен да плаща за нещо, което и без това не можеше да бъде задържано.


В Югоизтока бе още по-просто


В началото на промените изглеждаше, че този регион не интересува особено никой от големите политически играчи. Те и не бяха подготвени за това. Имаше проучвания, а вероятно и стратегически щрихи за отношението към Полша, Чехословакия, Унгария и може би западната част на Югославия. За Румъния, България, Албания, Македония се мислеше и действаше ад хок. Това е и част от причините нашият собствен преход да е толкова хаотичен, така лесно да се криминализира в грандиозни мащаби и толкова трудно да се осъществява.


През тези седем години българската дипломация на практика бездействаше, а вътре в страната се инспирираше дива политическа острастеност, под прикритието на която се решаваха лични и групови финансово-имуществени интереси.


Въпросът, който все още няма достатъчно убедителен отговор, е дали това е вече само история, чиято цена - независимо от ужасяващия й размер, е платена.


След време историците ще напишат за случилото се. След време (ако го имаме, дай Боже) това, за което днес се спори, ще стане четиво. Евентуално за поука.


Може дори най-сетне да се поучим. Но засега нека все пак се доверим на афоризма на С. Врублевски: Тези, които създават историята, трябва да потичат много повече от онези, които я пишат.


И понеже в тези редове иде реч за външна политика, индикациите за раздвижване са видими. Но обществото очаква резултатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във