Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

В България за преход се говори вече просто по инерция. Нито политическата система, нито икономическите и социалните реалности в страната са преходни. За социализма напомнят само някои черти на националния характер и политолозите, склонни да търсят под вола теле. Истината е, че в страната има трайна политическа демокрация и капиталистическо стопанство. Примитивно, все още поддаващо се на и на политическите ветрове, дори уродливо в някои от проявленията си, но си е капитализъм. Не ви се вярва? Ами да се огледаме. И като се огледаме, ще видим, че странни неща стават в икономическия и социалния живот на страната ни. От всички страни се носи писък на недоволство - излъгани надежди и очаквания, непосилни такса смет и пътен данък, страшни цени на лекарствата... Статистиката сочи задържане или дори спад на общия обем на потреблението. Социологическите изследвания обаче показват друго. Край на каретоПредварителните данни от демоскопските проучвания извадиха на бял свят смайващия факт, че в рамките на три години групата на крайно мизерстващите (на практически изхвърлените от пазара) се е смалила приблизително двойно. Почти три пъти пък се е увеличила групата на тези, които са относително добре, които купуват и цветни телевизори, и фризери, и коли, и компютри, които почиват на море, в планината и в чужбина. графикаДъното и върхът в българското общество (1999 - 2002)1999 2002(април) (април)Хора практически извън пазара 29 % 16 % (нулево или крайно свито потребление в това число и на храни, перилни препарати и стоки за всекидневна употреба)Хора с висока покупателна способност 5 % 14 %(коли, недвижима собственост, почивки на море и в чужбина, мебели, стоки за дълготрайна употреба) Как става тази магия - статистиката показва едно, плач и протести заливат страната, а излиза, че заможните са повече, а и бедните са станали по-малко. Няма никаква магия. Просто бедните са станали още по-бедни, част от средняците са свили потреблението си, а заможните са се увеличили. Средностатистически пак се яде същата пуйка със зеле, но сега се дели по нов начин - бедните вече въобще не могат дори да се доближат до тавата, средняците (които преди си чупваха и от крилцето) сега наблягат основно на зелето, а самата пуйка се дели между останалите. На практика 14 % (една седма) от населението на страната потребява около 80% от всички стоки за дълготрайна употреба, почивки, строителство и други подобни. Най-обобщено казано, това означава, че значителна част от частния бизнес си е стъпил на краката (или вече е препродаден на т.нар. чуждестранни инвеститори), креещите държавни предприятия са ликвидирани, квалифицираните кадри са успели да наложат исканията си за по-високи доходи, а неквалифицираните са принудени да продават труда си на безценица или въобще не могат да се доредят до пазара на работната сила, а като следствие - и до пазара въобще. Накратко - сякаш е настъпило пълно тържество на прехода към капитализъм и утвърждаване на новия социален модел на българското общество. Или още по-ясно речено - политическият преход, който се извърши сравнително бързо, най-сетне е довел до капиталистическия тип стопанството и съответните отношения в него. Което си беше задачата от самото начало, зад каквито и стеснителни евфемизми да го криеха в първите години след промяната политиците. Добро или лошо е това? Как изглежда българският капитализъм?В чисто пазарен аспект споменатите факти имат като следствие западане и разоряване на цялата пазарна ниша, насочена към т.нар. среден непретенциозен потребител - малки неугледни магазинчета, мърлявички заведения, едностайни панелки и апартаменти без гараж, курорти за средна ръка хора. Този потребител все повече изчезва и все по-малко се мярка на този пазар. На негово място се появява по-малобройната група на платежоспособния, но и претенциозен потребител. Може да се каже, че това е европейски типаж - той е мобилен, пазарува за седмицата в големите хипермаркети, няма да купи телевизор или пералня от кварталния магазин, защото транспортът не му е проблем и иска възможност за богат избор, а офертата да почива на море в стая с обща етажна баня и тоалетна му изглежда смешна. В крайна сметка в това няма нищо лошо - пазарът налага по-високи изисквания, има движение, развитие, а отпадащите от пазара да са му мислили... Социалистическата обща ясла с нейната уравниловка вече я няма. Особено добре би било, ако можем да прогнозираме запазване на тенденцията и увеличаване на хората с добра платежоспособност. Точно това обаче е прекалено трудно дори за свръхоптимистично настроените изследователи. Налице е дефицит на квалифицирани кадри (квалифицирани за нуждите на новите икономически реалности) и свръхпредлагане на неквалифициран нископлатен труд. Нещо повече - прогнозите сочат и по-нататъшно намаляване на квалифицираната работна ръка. За това има два основни фактора. Първият (макар и неосновен) е продължаващата емиграция на специалистите. Вторият (основен) е западането и формализацията на българското образованиеРезултатите от проведените матури тази година го доказват категорично. На практика българската образователна система бълва неграмотни и полуграмотни млади хора - за разлика отпреди, когато за средния специалист и висшист не беше никакъв проблем да намери добра реализация в чужбина именно поради качеството на образованието си. Сега в българското училище се изучава география без карти, химия без лаборатория, английски без учебници (30% от децата като цяло не притежават необходимите учебници по изучаваните предмети), информатика без компютри .... На практика дипломата за средно образование се превръща просто в бележка за престояни в системата години, но не и за притежанието на някакви реални знания. Аналогични процеси текат и във висшето образование. За да се получи дори зачатък на реално образование, родителите трябва да плащат кеш - и за курсове, и за частни уроци по учебните дисциплини. И точно тук е проблемът. Това плащане е достъпно само за споменатите 14 % хора със запазена добра платежоспособност. На практика това означава затворено възпроизводство на социалната структура на обществото - децата на заможните ще бъдат следващите 14% заможни. За тези, които мислят, че няма нищо лошо в това, следва да се напомни, че то означава свиване на общия национален пазар в рамките на 1.2 млн. души (колкото средноголям западен град) и невъзможност на вътрешното потребление да стимулира икономиката. Което пък логично води до капсулиране на икономиката и сбогуване с илюзиите за растеж - не само за високотехнологични, но дори и за нискотехнологични производства. Да не говорим за социалните последици от това. Само като пример ще посоча фактът, че 40% от децата от демократичната генерация (родени след 1989 г.) не са ходили през живота си на море, планина или почивка изобщо. Всяко пето дете е с развалени или липсващи зъби, защото родителите му не могат да платят. За компютри и езиково обучение няма да говорим. Всичко това означава само едно - срив на качеството на нацията, на образователния и здравния статус на работната ръка. И тук е тъжната ирония на ситуацията. В момента, когато се появяват някакви проблясъци на хоризонта - НАТО, Европейският съюз, край на прехода и на декапитализацията на икономическите мощности, страната ни е на път да се окаже без най-важния капитал на една нация и държава - хората, които да продължат и развият свободната икономика в клещите на европейска конкуренция. Тъкмо това се опита да каже миналата седмица еврокомисарят Гюнтер Ферхойген... Шансът нещо да се промени в тази насока е минимален - за целта е нужна последователна и дългосрочна държавна политика, каквато не забелязваме в последните 12 години. Съответно и икономическите перспективи пред България не са блестящи, въпреки някои проблясъци. На практика след финализирания дванайсетгодишен икономически преход сега ще трябва да лекуваме най-тежката икономическа болест на обществото - декапитализацията на основния капитал на нацията, качеството на работната сила. Нов преход, който при целенасочена държавна политика ще отнеме десетилетие, а без нея ще обрече страната на мизерно съществуване - дори в рамките на НАТО, Европейския съюз и каквото и друго да ни хрумне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във