Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДНАТА КОМБИНА НА СТЕФАН СОФИЯНСКИ

Докато в левицата нещата изглеждат и ясни и спокойни, то в дясното пространство тепърва започва голямото шоу. Неговата цел ще бъде да открои любимците на публиката и да осигури повече изборни гласове за всяка партия. Предварителните обиколки на хората на Костов из страната още не са приключили. Партия ще се учреди едва в края на май, но по-прозорливите политици вече са наясно, че новата формация ще има сериозни шансове да се подреди сред важните фактори в дясното на политическия терен. И започват да търсят пътища към нея. Тази задача обаче не изглежда никак лека. Главно защото в момента най-важната задача на бъдещата нова партия е да обясни с какво е по-различна от останалите. Поради което едва ли ще бъде склонна за каквито и да е договорки с която и да било от по-старите си посестрими.През последните няколко години Иван Костов се оформи като един от най-безкомпромисните и категорични български политици. Независимо дали позициите му са принципни, или почиват на лична основа, важното е, че досега няма пример, когато някоя от тях да е била променена с лекота - гъвкавост, с която без съмнение могат да се похвалят колегите му от целия останал политически спектър. Именно нежеланието на Костов да прави компромисиго изведе в края на краищата и извън редиците на СДС. Няма никакви причини да се очаква, че поведението на новата партия ще бъде различно от това на лидера й. Без съмнение до изборите хората на Костов няма да влязат в коалиция с нито една от по-големите десни формации. Те самите обясняват това свое решение с желанието си да видят каква е подкрепата, която получават и собствената им формация, и останалите политически субекти. Според тях едва тогава би било нормално да се формират каквито и да са съюзи. Тази позиция не е чужда и на други партии. По същия начин в момента разсъждават и в НДСВ, надявайки се, че самостоятелното явяване ще им даде шанса да се класират на водещо място в десницата. Тази позиция застъпват и много представители на СДС. Според тях синята партия има остра необходимост да разбере къде точно е новото й място. Оптимистите в централата разчитат, че именно изборното преброяване ще потвърди лидерството на съюза в дясното пространство. По-трезвомислещите обаче не са сигурни дори дали СДС ще успее да се класира като втора дясна политическа сила. За да се прикрият лошите си предчувствия, а и евентуалните неприятни бъдещи резултати, те настояват СДС да влезе в предизборен съюз с други партии. Имат и конкретни предложения - една от тях да бъде организацията на Стефан Софиянски ССД. Със сигурност хората на Софиянски само това чакат. Засега социологическите проучвания не им дават големи надежди, че ще успеят да влязат в следващия парламент, ако се състезават сами. Желанието на сегашния кмет обаче далеч не е просто да влезе в парламента и това сериозно усложнява задачата му. Софиянски се бори за възможността да стане премиер или поне да участва на ключова позиция в новото правителство. За тази чест обаче се борят мнозинаи малката партия ССД едва ли му предоставя най-добрите шансове сред останалите му опоненти. Изглежда, това, което му липсва като електорални възможности, Софиянски е решил да опита да си набави чрез по-голяма гъвкавост. Днес той е единственият играч на политическата сцена, който изглежда еднакво отворен към всички присъстващи на сцената. Кметът без притеснение ухажва всички лидери - от националистически настроения шеф на ВМРО Красимир Каракачанов до председателя на етническата ДПС Ахмед Доган. Засега само хората на Сергей Станишев изглеждат изключени от сметките му, но запознати твърдят, че това е само на пръв поглед. Те смятат, че не е далеч времето, когато под благовидна формула столичният градоначалник може да предложи съвместни действия и на БСП. Практиката му в общината показва, че се сработва идеално и със социалистите - стига да има какво да им предложи, а и с какво да го спечелят самите те. И все пак, колкото и освободено да е въображението на един свободен демократ, малко е трудно да си представим, че ще се стигне до ситуация, в която БСП да покани Софиянски в правителството си. Лошите прогнози за Софиянски идват най-вече от НДСВ. Те не само имат самочувствието, че ще бъдат най-голямата дясна партия, но и нямат никаква необходимост да търсят премиер извън собствените си редици. Поне засега изглежда, че жълтите са задръстени от кандидати, дори и ако Симеон Сакскобургготски се оттегли. Какво остава тогава за Стефан Софиянски? Може би да се опита да стане обединителна фигура за всички останали десни партии, чиито гласоподаватели заедно вероятно ще надвишат броя на гласовете, подадени за НДСВ. Ако идеята за такава коалиция, пък била тя и следизборна, се оформи предварително, това би отнело възможността на жълтите да диктуват условията в едно бъдещо, евентуално дясно управление. Дотук сметките изглеждат лесни. Но в колонката на СДС все още стои един голям Х. Сините все още не знаят с кого са. А без тях уравнението няма да излезе. Разбира се, Софиянски прави всичко, за да склони сините да влязат в плана му. Поне до момента обаче резултатите от усилията му не са особено убедителни. И причината за това е, че други хора пък са си поставили за решаване по-различни уравнения. Надежда Михайлова, бившият президент Петър Стоянов и сегашният сив кардинал в съюза Никола Николов имат различни виждания за коалиционната политика на партията. Не толкова каква да е тя, а с кого, кога и за какво да се коалират. Проблемът на Софиянски е, че не може да спечели и тримата едновременно. Докато бившият президент продължава неистовия си натиск върху ръководството на СДС за подписване на предизборно споразумение с широк кръг от десни партии, Надежда Михайлова не отстъпва от позицията си че това трябва да стане едва след изборите. Точно тук се появява и сблъсъкът между интересите на Михайлова и на Софиянски. За кмета е ясно, че синята лидерка бави коалициите заради НДСВ. Според решение на Националната конференция на СДС, сините трябва да останат в опозиция до края на мандата на 39-ото Народно събрание. Както и самата Михайлова обяснява, това означава, че на този етап не може да има никакви преговори за сътрудничество между СДС и НДСВ. След приключване на мандата обаче нещата коренно се променят и по думите на Михайлова основен опонент на изборите вече ще бъде БСП. Такава схема, в която СДС и НДСВ са основни партньори, за интересите на Софиянски не остава много място. Затова и задачата на Петър Стоянов е да направи всичко възможно, за да влезе ССД в предизборен съюз със СДС. Тогава дори след изборите да се стигне до коалиция с НДСВ, кметът ще има право да участва в играта. Ако ходовете с Петър Стоянов обаче не успеят, Софиянски все пак се готви и за друг вариант. От една страна, за него е много удобно Стоянов да влиза в открити конфликти и да се заяжда с Иван Костов, но пък от друга, самият Софиянски предпочита да поддържа добър тон към бившия премиер, защото не се знае какво ще му докара бъдещето. Всички останаха озадачени, когато преди седмица столичният кмет открито заяви, че според него кандидатурата на Костов за управляващ директор на МВФ би била по-добра, отколкото тази на финансовия министър Милен Велчев. За шансовете това да стане, разбира се, никой не отваря дума. Но докато ходът на Сакскобургготски и Велчев все още не е категорично разчетен от наблюдателите, то опитът на Софиянски да стопи ледовете между себе си и Костов е достатъчно откровен. Какво ще излезе от това само бъдещето ще покаже. Но става окончателно и пределно ясно, че след идването на Симеон Сакскобургготски всички десни партии трябва да се борят за оцеляването си. Знае се и друго... не всички ще успеят да оцелеят. На избирателите им остава само надеждата, че ще успеят най-качествените, а не най-хитрите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във