Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРУДЕН СЛАЛОМ ЗА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

Откакто БСП има свои хора в кабинета, на лидера Георги Първанов никак не му е лесно да намери златната среда в политическото си поведение. Поне за пред хората. Опозиционерството на социалистическата група често се нарушава от разнопосочни сигнали по един или друг повод от едни или други червени активисти. Най-показателни за реалната позиция на социалистите би следвало да бъдат действията на самия Първанов заради статута му на председател на БСП и на парламентарната група на Коалиция за България.
Явно в унисон с духа на Новото време диалогът между управляващото НДСВ и т. нар. опозиция вляво върви в удивителен синхрон. В хода на сформирането на изпълнителната власт Първанов не се притесни два пъти да се срещне официално с премиера Симеон Сакскобургготски. Без да броим неофициалните разговори между тях, за които се споменава тук-там само с недомлъвки и въпросителни. В опитите си да убедят общественото мнение и медиите, че левицата е опозиция, депутати от групата лансират какви ли не версии за отношенията Симеон - НДСВ - БСП. Като например тази, че царските хора са били крайно недоволни от включването на червените кметове Костадин Паскалев и Димитър Калчев в изпълнителната власт и че премиерът е трябвало да използва целия си авторитет, за да наложи решението.
Така или иначе, колкото повече време минава, толкова по-голямо става раздвоението вляво между думи и дела. След като преди няколко седмици Първанов разговаря с премиера уж по проблема за сушата в Добруджа, през тази седмица червеният водач намери друг важен повод за среща с него очи в очи. След завръщането си от Македония, през тази седмица социалист N1 докладва на премиера за разговорите си с македонския министър-председател Любчо Георгиевски и с други представители на тамошния политически елит и дори се изяви като личен вестоносец на Симеон.
Тридесет и осмото Народно събрание прие единна позиция по кризата в Македония. За общото становище даде съгласието си и парламентарната група на Демократичната левица. Сега обаче Първанов изглежда прави завой в политиката си, като обяви, че предишното управление не е демонстрирало нищо друго освен популизъм по въпроса за кризата в югозападната ни съседка и че сега са необходими друг тип действия от страна на България.
Разбира се, въпросът за кризата в Македония е от жизненоважно значение за България. Вярно е и друго - при управлението на СДС нямаше как да се случи такъв тип диалог, какъвто в момента се демонстрира между управляващи и опозиция. Тук обаче въпросът отново опира до това, доколко опозиционна е опозицията.
Сегашното положение, в което се намира левицата, не може да продължи дълго и тя трябва да придобие собствена физиономия, заяви пред в. БАНКЕРЪ Николай Камов, депутат от Коалиция за България и лидер на Политическо движение Социалдемократи. Кога обаче ще стане това и дали изобщо ще се случи тепърва предстои да се разбере. Това, което става ясно дотук, е, че засега БСП и компания все още се опитват да балансират позициите си спрямо управляващите в очакване да се види накъде ще задуха вятърът за нововремците. От какво ще зависи по-нататъшното поведение на столетницата и нейните коалиционни партньори?
На първо място, определящ фактор ще бъде успехът или неуспехът на сегашния кабинет. Пак според Николай Камов ситуацията, в която се намира левицата предполага, че позитивите за правителството няма да бъдат споделяни и от левицата, но за негативите от евентуалните му грешки ще плаща и тя. Ситуацията обаче има и друга страна. Въпреки че Първанов е бил само информиран за включването на негови хора в кабинета, по думите на Костадин Паскалев, то едва ли червеният лидер ще се примири да носи отговорност за потенциални гафове на правителството. Затова и водачът на социалистите обяви партията си за опозиция. Което няма да му попречи да се опита да подели с премиера част от властовите позитиви. На това се дължи и повишената диалогичност и активност на соцлидера напоследък, коментират наблюдатели.
Успехът или провалът на правителството до голяма степен ще определят и посоката на вътрешните процеси в БСП и в парламентарната група, твърдят от Позитано 20. Тяхното развитие е фактор, който би могъл да изиграе известна роля за поведението на левицата, макар засега никой в БСП да не отдава особено значение на вътрешнопартийната опозиция. ПГ вляво отсега е разделена на няколко лагера спрямо НДСВ и Симеон Сакскобургготски. Най-общо част от групата стои плътно зад премиера, друга част е категорично против взаимодействие, а най-много засега са поддържниците на умерения вариант, който и самият Първанов се опитва да поддържа. Действията на кабинета обаче може да стимулират допълнително наличното разделение в левите редици. И няма да е чудно, ако занапред бъдем свидетели на все повече разнопосочни гласувания на парламентарната група. От типа на това за избирането на кабинета.
Има и още един въпрос, чието разрешение ще окаже съществена роля за отношенията между управляващите и левицата. Той е свързан с процесите в НДСВ. В хода на конструирането на изпълнителната власт на всички нива наличието на лагери в редиците на победителите става все по-отчетливо. И се изразява вече не само в делението на юристи, икономисти и нововремци, но и в разминаването между техните интереси и принципните виждания на Симеон Сакскобургготски. Един от най-ярките примери за това беше процесът на назначаване на областните управители. Да не говорим за продължилото повече от месец номиниране на заместник-министри. Поне засега връзките на левицата с управляващите минават от една страна през техните хора в изпълнителната власт, а от друга - през директна комуникация с премиера. Кой обаче ще надделее в средите на НДСВ и накъде ще се развиват процесите там все още не е ясно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във