Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИТЕ ПРОБЛЕМА НА АНДЖЕЙ ШАФЕРНАКЕР

При подготовката на трите корабостроителници
за раздържавяване екипът на приватизационния посредник DFC се
сблъска с няколко групи от проблеми. В първата група влизат трудностите,
свързани с техническото изпълнение на задачата - например със
събирането на данните, необходими за подготовката на информационните
меморандуми. Това е проблем, с който всеки консултант или посредник
може да се сблъска.


Съществуват трудности с търсенето на инвеститори.
В началото, когато започнахме събирането на оферти за всички корабостроителници,
успяхме да заинтересуваме доста потенциални инвеститори и за Русе,
и за Варна, и за Бургас. Но оттогава минаха няколко месеца. Започнахме
да търсим купувачи още през ноември 1997, а вече сме август 1998
година. Допълнително ни попречи кризата в Далечния изток, която
намали интереса към корабостроителниците. Инвеститори, които са
правили сметки да инвестират някъде и вече са имали някакви проблеми
в Далечния изток, едва ли ще изберат България, чийто инвестиционен
имидж не е много добър. Така че, мисля, че в момента наистина
проблем е да привлечем качествени инвеститори.


Третата област са нашите отношения с Агенцията за
приватизация. Още преди няколко месеца имаше спор дали ние сме
орган по чл.3 от Закона за приватизация (органът, който взема
решение за продажбата на предприятието), или не, кой да определя
например метода на приватизация, кой взема решенията, свързани
с процедурата - ние или агенцията. Ние смятаме, че този проблем
вече е бил разрешен и че ние сме този орган. Явно обаче, че този
въпрос не е много ясен за всички и това предизвиква различни проблеми
с агенцията. Освен това DFC се отнася към проблема като търговец.
Когато търсим потенциалните купувачи, работим като специалисти
по маркетинг. Поради това нашето отношение към процедурата доста
се различава от това на АП - те са свикнали да се концентрират
върху проблемите, свързани с администрирането на процедурата и
с различните правилници за дейност и т.н., а ние смятаме, че най-важното
е да се намери купувач. Разбира се, трябва да се спазват различни
условия, за да имат всички възможност да участват в търга. Най-важното
обаче е да се намерят качествени инвеститори, а след това да се
решават проблемите, възникнали около тръжните процедури, за да
може да се стигне до сделка. Това е нашето отношение. Мисля, че
в този пункт нашата позиция значително се различава от тази на
агенцията. Аз обаче не обвинявам Агенцията за приватизация, понеже
хората, които работят там, по принцип са хора, които имат опит
в областта на администрацията. Те не са търговци, дори не претендират
да бъдат такива. Според мен обаче те трябва да бъдат доволни,
че биха могли да работят с хора, които имат по-друг подход към
проблемите, и заедно да се опитат да осъществят многобройните
приватизационни сделки, които сами по себе си са доста сложни.


Друг проблем е честата промяна в различните наредби
и закони, а това се отразява неблагоприятно върху всички приватизационни
сделки. Много е трудно да се работи в такива условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във