Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИСТА ШЕЙСЕТ И ПЕТ ДНИ ПО-КЪСНО

Нова разделителна дата проряза страниците на съвременния
български календар. Днес, когато събитията от 10 януари 1997 г.
са само спомен, управляващи и опозиция си спомнят доста различни
неща, или поне така изглежда. Защото колкото и парадоксално да
звучи, десети януари много повече обединява ОДС и БСП, отколкото
ги противопоставя. Тази прилика със сигурност е доста неудобна
за социалистическите лидери в развихрилите се вече предконгресни
страсти. Може би точно поради това Първанов и хората му вложиха
толкова много усилия, за да превърнат честването в символ на едно
ново различие и да издълбаят поне още педя в дълбоката граница
между членовете на Социалистическата партия и българското общество.
Ако през май не предстоеше конгрес, социалистите нямаше да честват
януарската дата нито с такава пищност, нито с такава категоричност.
Оценките, които днес Георги Първанов дава на случилото се преди
една година, са отправени много повече към приближаващия форум,
отколкото към миналите събития. Пет месеца преди новия избор за
шеф на партията Първанов умело се възползва от възможността категорично
да опровергае обвиненията, че е прекалено толерантен към сините
и към техните действия.


Десети януари в календара на 1998 година няма нищо
общо със същата дата отпреди триста шейсет и пет дни. Тълкуванията,
които главните политически участници в събитията правят днес,
не са исторически, а по необходимост теснопартийни. Преди година
тази дата създаде непреодолим проблем в Българската социалистическа
партия. След като и до днес левите лидери не успяват да го решат,
нормално е да се опитат поне да го загърбят. Точно такава беше
целта на иначе доста странно звучащото мото на честването - не!
на гражданското насилие. То извежда проблема извън редиците на
партията и й позволява отново да се почувства единна и сплотена
срещу общия враг. Гражданското насилие е новият боен
сигнал за мобилизация срещу синята партия, който замести изхабените
фашисти и екстремисти.


За голяма част от българския политически елит отбелязването
на датата десети януари се превърна в част от собствената им междупартийна
игра. Диалогът от символни действия, който протече между БСП и
СДС, се опита напълно да изключи основния виновник за януарския
сблъсък - министерския екип на Жан Виденов. За общественото мнение
това би трябвало да е ясен знак, че днешният държавен елит се
опитва да изключи от политическото пространство кръга на Виденов.
Дори и комплиментите, които министър-председателят Иван Костов
отправи към бившия премиер, целят по-скоро да го лишат от последните
неуверени симпатии в собствената му партия, отколкото да оценят
политическите му качества по достойнство и в никакъв случай не
са насочени да го реабилитират нито като политик нито като държавник.


Поведението на всички парламентарни политици през
последните дни разкрива развитието на доста дълбок психологически
комплекс спрямо случилото се преди една година. Дали това е добър,
или лош сигнал за моралното състояние на днешната политическа
класа, е въпрос на по-задълбочен фройдистки анализ. Ясно е само,
че и управляващите, и опозицията има какво да премълчат пред обществото
в обясненията на събитията от януарската нощ преди година.


Истината, която обществото ще научи за случилото
се, нито ще е цяла, нито пък някога ще бъде важна. Важното е какви
изводи са си направили политиците. Иначе защото каквото и да се
говори, както и да се разглеждат събитията, това си е просто един
доста ефективен механизъм за смяна на властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във