Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИМАТА ИВАНОВЦИ СРЕЩУ МВФ

ПЕТЪР ЖОТЕВ И МУРАВЕЙ РАДЕВ ДИКТУВАТ ТАКТА НА ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ТРУПА


Релацията топло-светло-данъци завъртя основната интрига около посещението на мисията на МВФ в България през изминалата седмица. А договарянето на точните им параметри очевидно ще бъде доста инфарктен процес, тъй като деликатният баланс между изискванията на МВФ и желанията на правителството за първи път от три години насам ще трябва да се постигне без Александър Божков, водещата фигура в разговорите с Фонда и Световната банка.


Излизането на Божков от структурите на властта продължава да занимава медиите, докато съпартийците и колегите му от правителството бързо се дистанцираха от него (подробности на стр.27). Вероятно те залагат на лансирания от самия Божков вицепремиер Петър Жотев да замести успешно предшественика си в разговорите с Фонда. На заседанието на Съвета по структурна реформа, което се проведе на 19 юни, министрите бодро отчетоха, че 54 от мерките, договорени с МВФ, чийто срок изтича в края на юни, са изпълнени.

За разлика от управляващите

емисарите на Фонда не само си спомнят за Божков, но, изглежда, и го уважават. Вестник БАНКЕРЪ например единствен стана свидетел как шефът на мисията Юха Каконен, постоянният представител на Фонда в България Питър Стела и Александър Божков обядваха на 21 юни в столичния ресторант Талисман в кв. Лозенец. Менюто им включваше супа от грах, гръцка салата, кюфтета с бял сос и печено пиле с пресни картофи. Тримата разговаряха повече от час, без алкохол, само на чаша минерална вода... заради натоварената програма.


През първата седмица от визитата си у нас

Каконен и неговите подопечни

по традиция посветиха най-много време на Министерството на финансите, където престояваха всеки ден с часове. Безспорно най-сложният въпрос ще е договарянето на бюджетния дефицит. В макрорамката за 2000 г. управляващите приеха, че той няма да надхвърля 1.5% от годишния брутен вътрешен продукт. През април обаче правителството изведнъж започна да уговаря Фонда, че е необходимо през следващата година той да бъде увеличен до 2.5% от БВП. Този въпрос се обсъжда и в момента с мисията на МВФ. И то при положение, че към средата на юни в бюджета има излишък от около 500 млн. лева. Кабинетът обаче е планирал поредица от мерки, с които да спечели одобрението на гражданите - като се почне от намаляването на данъците, мине се през вдигането на заплатите в бюджетната сфера и се стигне до запазването на сегашните цени на електро- и топлоенергията. Приложени накуп, въпросните мероприятия не само ще изядат сегашния излишък, но и ще намалят фискалния резерв, който в момента е 2 млрд. лв. и гарантира годишните плащания на страната ни към външни кредитори. Очевидно представителите на Фонда знаят да смятат и са преценили, че ако правителството намали данъците и увеличи заплатите на чиновниците, ще успее да върже бюджет'2001 с дефицит от 1.5% от БВП. Но ако се запазят и сегашните цени на тока и парното, без топлофикациите да се преструктурират драстично, задачата му доста ще се усложни. Може би затова Световната банка пое ангажимент да отпусне кредити за най-закъсалите от тях - тези в София и в Перник. Кабинетът също усеща, че може да се издъни в тази посока и точно затова иска да договори по-висок бюджетен дефицит за 2001 година. Все още не е ясно дали опитите му ще се увенчаят с успех. Всеки от министрите обаче упорито се стреми да внуши на Фонда, че неговите цели са най-значимите за страната.


Финансовият министър

Муравей Радев има за задача

да изпълни едно от обещанията на управляващите, като договори намаляване на ставката на корпоративно подоходния данък до 15% - за всички фирми. Преди това облагане дружествата ще продължат да плащат на общините данък от 10 процента. Сега, след като преведат 10% на общините, фирмите, чиято печалба е до 50 хил. лв. годишно, плащат корпоративен данък от 20%, а за тези с по-голяма печалба той е 27 процента.

Социалният министър Иван Нейков

пък трябва да измоли от Юха Каконен и неговите експерти увеличаване на бюджетните заплати. И през ума му обаче не мина да преговаря за подобряване на бизнесклимата, като намали например разходите за социални осигуровки, защото парите на чиновниците идват от тези, които работят и реално плащат данъци. А облекчаването на социалноосигурителната тежест може да стане много елегантно. Като се въведе например статутът на чираците. Стажантите (според западния стандарт) са служители до 30 години, които плащат минимални социални осигуровки.


След първата си среща с Фонда, която се проведе на 19 юни, министър Нейков с видимо задоволство обяви, че МВФ се е съгласил с част от допълнителните бюджетни средства да се финансират програми за заетост. Той бил договорил с представителите му по-голямо увеличение на бюджетните заплати през второто полугодие. Дали това е така - бъдещето ще покаже.

Дойде ред и на енергийния Иван

- Шиляшки, да отстоява правителствените позиции. Но неговата роля бе доста по-сложна от тази на социалния му адаш.


На Националната конференция на СДС през април управляващото мнозинство реши да обяви, че до края на тази година няма да се увеличават цените на топло- и електроенергията. Сега позицията замразяване на цените се сблъска фронтално с тази на МВФ. Освен това тя тотално противоречи на пазарните принципи и ни връща в ерата на комунизма.


При първата си среща с Юха Каконен на 20 юни Иван Шиляшки трябваше да го убеди, че обявеното замразяване няма да нанесе удар върху финансовата стабилност в държавата.


До 21 юни ще бъде готов планът за оздравяване на топлофикационните дружества до 2005 година. Мисля, че мисията на МВФ разбира нашите аргументи, заяви с присъщото си неоправдано самочувствие Иван Шиляшки. Само че то не оказа очаквания ефект върху Каконен и неговите хора. Вестник БАНКЕРЪ научи, че те са останали, меко казано, учудени от сумите, които Шиляшки е поискал за преструктуриране на топлофикациите. Муравей Радев пък е бил бесен, като научил, че колегата му е поискал бюджетът да осигурява по около

100 млн. щ. долара годишно за топлофикациите

Подобни разходи въобще не се връзват с планираните от министър Радев постъпления от данъците след тяхното намаление, а оттам и с бюджетните приходи за 2001 година. Опасенията на финансовия министър съвпаднали и с тези на Юха Каконен, та се наложило двойкаджията в правителството - Шиляшки, да обещае преработване на програмата.


Вицепремиерът

Жотев също трябваше да доказва

на Юха Каконен възможността да не се увеличават цените на тока и парното, като същевременно се намалят данъците. Каконен обаче не излезе особено убеден в тази теза след срещата си с Жотев на 21 юни. Вероятно той ще поиска гаранции, че обещанията на вицепремиера ще бъдат изпълнени и през следващата година няма да се стигне до проблеми с бюджета и с финансовата стабилност в страната. Въпросът е кой може да даде подобни гаранции пред Фонда? Преди половин година това правеше Божков. За Петър Жотев още не се е чуло да е овладял дипломатичния му стил. Затова

нелеката роля на гарант ще се падне на третия Иван

- министър-председателя, на когото му липсват умението да омагьосва чужденците и отличният английски на бившия вицепремиер. Сега привържениците на Божков злорадстват, че ако той преговаряше с Фонда, щеше със сигурност да постигне намаляване на данъците, а цените на тока и парното нямаше да се покачат. Изпълнението на тази програма-максимум в момента е под въпрос. Не че Юха Каконен ще играе срещу България. Дори и той не би си позволил да отчете провал на тригодишното споразумение - при това в края му. Не е изключено обаче така желаното намаление на данъците да бъде по-малко от очакваното, а цените на електроенергията за гражданите да се покачат още през тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във