Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИКОН СЕ ОТЪРВА ОТ ГРИЖИТЕ НА ДВЕ МИНИСТЕРСТВА

В списъка, изготвен от
Агенцията за чуждестранни инвестиции, поне до края на миналата
година Турция не фигурираше сред първите 15 държави, направили
капиталовложения в България. Благодарение на Европейската антимонополна
комисия обаче турската стъкларска фирма Шише джам
закупи между 15 и 20% от капитала на Соди - Девня.
С тази инвестиция, възлизаща на около 35 млн. щ. долара, турската
страна би следвало да се нареди пред Франция и Ирландия, които
заемат съответно 14-а и 15-а позиция в списъка. Интересът на Шише
джам не се изчерпва само с покупката на девненския гигант.
Фирмата има аспирации и към сливенския завод Светлина.
Междувременно, без предварително афиширане, друго турско дружество
Йешил текстил спечели на 30 януари 1998 г. търга за
покупката на обявеното в ликвидация димитровградско предприятие
за полиестерна коприна Трикон.


След разгорещени тричасови
преговори


в Министерството на промишлеността
представителите на Йешил текстил са предложили 6.2
млрд. лв., което представлява с 200 млн. повече от другия кандидат
- италианската фирма Миролио. Днес (понеделник) се
очаква турският бизнесмен Мехмед Йешил да подпише договора. Документът
ще се представи за подпис и на финансовия министър Муравей Радев
в качеството му на принципал на Трикон и след министерския
параф ще бъде връчен на купувача. Намеренията са всички формалности
да приключат до средата на седмицата. От тогава започва да тече
и петдневният срок, в който Мехмед Йешил трябва да преведе първите
2 млрд. лева. Бизнесменът е заявил пред ликвидационната комисия,
че до един месец ще уреди сметките с всички кредитори, чиито вземания
възлизат на около 3.5 млрд. лева. Останалата сума до 6.2 млрд.
лв. ще бъде изплатена до шест месеца след утвърждаването на договора.
Тогава димитровградското текстилно предприятие ще стане собственост
на Йешил текстил, а името Трикон ще се
заличи от търговския регистър.


Пътят към Йешил


За да може да се разплаща
със своите близо 400 работници, ръководството на губещото държавно
предприятие избира най-лесния начин. През 1993 г. Трикон
започва да тегли банкови кредити (виж таблицата) от БАЛКАНБАНК
и ХЕБРОСБАНК. През май 1996 г. кранчето най-сетне е спряно. Димитровградското
дружество си спечелва място в списъка за финансово
оздравяване, а според чл.1 от Закона за финансова изолация нарочените
предприятия нямат повече право да посягат към парите в банките.


Както всички останали
събратя по съдба, и Трикон започва да пише оздравителна
програма. Но фактът, че изпълнението й е задължително, очевидно
не е достатъчен, за да мотивира ръководството. Липсата на стратегия,
на нови пазари с нищо не променя положението на Трикон.
Раздутият щат и слабото натоварване на мощностите води до повишаване
на себестойността, а оттам и до неизбежни загуби. Единствената
промяна за дружеството е, че от 1997 г. негов собственик вече
не е Министерството на промишлеността, а финансовото ведомство.


След като рецептата за
финансово оздравяване не помага, съвсем логично следва обявяването
на текстилното предприятие в ликвидация. Така то отново се връща
под крилото на промишленото министерство, чийто отдел
Ликвидация и несъстоятелност е наясно с подобни процедури.
За ликвидатор през септември 1997 г. с едногодишен договор е назначен
Павел Аргиров и коментарите му днес са достатъчно красноречиви.
Веднъж обявено в ликвидация, дружеството не можеше да продължава
да работи. Опитах се да съчетая ликвидацията с производството,
но това се оказа невъзможно. Напрежението беше голямо, крадеше
се на поразия и никой не работеше.


През ноември същата година
300 човека са освободени,


Трикон хлопва
кепенците


и спира поръчките за доставка
на полиестерни влакна от Ямболен. Вместо освободените
работници идва скромен екип от лицензирани експерт-оценители,
които започват преоценката на дружеството. Според нея Трикон
струва 6.49 млрд. лева. Тази оценка обаче не е приета от ликвидационната
комисия. Според нейния председател Красимир Цирков тя не е отговаряла
на нито едно от изискванията за оценка на обекти: Нямаше
коригиран баланс, от който да се види какви коефициенти са използвани,
а и оценителите не можаха да обяснят на каква база са формирали
оценката. Затова за втори оценител е определена софийската
фирма МММ. Нейното заключение се появява в края на
миналата година и съдържа две възможности. В случай че ликвидацията
се проточи и осребряването на активите се извършва поетапно, ще
се съберат около 5.5 млрд. лева. Но ако се предприеме незабавна
разпродажба като цяло, оценителската фирма смята, че долният праг
при наддаването не бива да е по-нисък от 4.165 млрд. лева. И тъй
като ликвидационната комисия е получила писма с намеренията за
покупка на предприятието от пет различни лица, предпочита да приеме
втория вариант, записвайки в информационния меморандум


стартовата цена от 4 165
355 000 лева


Срещу 100 хил. лв. с такива
меморандуми се сдобиват турските фирми Йешил текстил
и Адместаш, италианската Миролио и английската
Лоу профайл. Петият екземпляр е закупен от лице, непожелало
да назове пред комисията фирмата, която представлява. От първоначалните
си намерения за покупката на Трикон се отказва димитровградската
фирма Гергана.


Първата дата за провеждане
на търга е насрочена за 23 януари 1998 година. Заради претенциите
на участниците, че са разполагали с твърде кратко време за превеждане
на вноските, равняващи се на 10% от оферираната цена, срокът е
удължен с една седмица. Въпреки това на 28 януари 1998 г. до 16.30
ч. в деловодството на Министерството на промишлеността се получават
само пликовете с офертите на Йешил текстил и Миролио.
Явно началната цена се е видяла доста висока на останалите претенденти.


Два дни по-късно, на 30
януари, започва и търгът за Трикон. В присъствието
на членовете на ликвидационната комисия пликовете са отворени
и се оказва, че и в двете оферти е посочена една и съща цена от
5 млрд. лева. Така се стига до втората част от операцията
- самостоятелни преговори с кандидат-купувачите. След жребий
честта първа да се яви пред комисията се пада на италианската
Миролио. Тя завишава предварителната си оферта с още
един милиард лева, но предложението й част от парите да се платят
чрез ЗУНК-облигации не е прието. Тогава Миролио се
съгласява със становището на комисията, че при ликвидация всичко
се плаща кеш и заковава крайната цена на 6 млрд. лева.


Представителите на Йешил
текстил са по-щедри. Те са готови да дадат 6.2 млрд. лева,
до две години да инвестират още 15 млн. щ. долара и да разкрият
поне 800 работни места. Но само първата посочена цифра натежава
везните в тяхна полза. Реално погледнато, след заличаването на
Трикон от търговския регистър няма как да бъде направен
следприватизационен контрол дали и останалите ангажименти към
дружеството са изпълнени. Не е прието и предложението на купувача
до окончателното изплащане на сумата да ползва предприятието под
наем, за да започне с ремонтите. Същите ремонти сега могат да
ускорят превеждането на парите преди определения краен срок -
началото на юли 1998 година. Както и да се развият по-нататък
нещата обаче, собственик на машините, които са послужили на Трикон
като обезпечение пред ХЕБРОСБАНК, днес е турският гражданин Мехмед
Йешил. На 30 декември 1997 г. той е изкупил цялото задължение
на димитровградското предприятие към тази кредитна институция.
Павел Аргиров твърди, че по този начин текстилният предприемач,
собственик на подобен завод в Бурса, е показал сериозните си намерения
за покупката на Трикон.


Любопитна подробност е,
че


в списъка с кредитните
милионери


текстилното предприятие
присъства като длъжник както на БАЛКАНБАНК, така и на ХЕБРОСБАНК.
И докато пловдивската банка вече е изпратила писмо до ликвидатора,
с което обяснява, че няма претенции към Трикон, то
синдиците на БАЛКАНБАНК засега не бързат с такова съобщение.


В началото на миналата
седмица Мехмед Йешил е посетил предприятието, за да го покаже
на семейството си. Инвентаризацията на неговите активи вече е
направена поради предстоящата им преоценка. Чака се само новият
собственик да определи коефициентите, с които те ще бъдат умножени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във