Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИГОДИШНАТА БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА - УРАВНЕНИЕ С МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

Правителството направи данъчен подарък на фирмите и очаква още през следващата година да бере плодовете на своето благоволение. Това личи от тригодишната бюджетна прогноза, която кабинетът прие в средата на този месец. От нея става ясно, че България е обречена на икономически ръст при запазване на финансовата стабилност. От таблиците в документа ни гледат добре подредени и балансирани числа на постоянно увеличаващи се данъчни и неданъчни приходи, на солидни средства за инвестиции, на нарастващ първичен бюджетен излишък и - макар и бавно, но постоянно нарастваща средна работна заплата. Очакванията са твърде хубави, за да се осъществят изцяло, а реалните опасности пред тази прогноза са доста сериозни.


Добре е правителството да следва една популярна пътна заповед към шофьорите, които стоят на железопътен прелез: Огледай се, ослушай се и ако не идва влак, премини. В случая ролята на високоскоростен товарен влак може да изиграе прекомерната убеденост, че избраната от правителството формула за данъчни облекчения ще има бърз и благоприятен ефект за насърчаване на бизнеса, за увеличаване на производството, на доходите, а оттам и на данъчните постъпления.

В макроикономически план

правителството залага на един постоянен растеж на брутния вътрешен продукт в размер на 5% годишно. Според документа с течение на годините все по-значителна роля за осигуряването на този ръст ще играят инвестициите. Предвижда се постоянно намаляване на годишната инфлация, както и на съотношението на дефицита по текущата сметка към БВП (виж таблица 1). Реалностите обаче могат още през тази година да сринат прогнозите, заложени в тригодишната макрорамка. Официалните данни подсказват, че през 2000 г. делът на инвестициите в увеличаването на БВП вероятно ще намалее в сравнение с миналата година. Не е ясно защо правителството смята, че това намаление ще бъде компенсирано още през 2001 година.


Инфлацията вероятно ще надхвърли предвидените през тази година 6%, след като се покачиха цените на битовата електроенергия и ако се сбъднат прогнозите за поскъпване през есента на хляба и на други основни хранителни стоки.


Осъществяването на прогнозата за съотношението на дефицита по текущата сметка спрямо БВП също е под въпрос. До момента въпросният дефицит е по-висок в сравнение със същия период на миналата година. Освен това правителството признава, че отрицателното търговско салдо (то е част от текущата сметка) в края на 2000 г. ще бъде по-голямо в сравнение с това през 1999 година. Как тогава дефицитът по текущата сметка ще бъде по-малък от този през миналата година?


Държавните аналитици са на мнение, че намаляването на ставките на корпоративно подоходния данък, съкращаването на сроковете за връщане на ДДС и намаляването на социалните осигуровки ще съживят бизнеса и ще повишат износа. Освен това според финансовия министър Муравей Радев и вицепремиера Петър Жотев по-благоприятният данъчен режим ще накара много фирми да излязат от зоната на сивата икономика. Всички тези мерки трябва да доведат до разширяване на данъчнооблагателната база, както обичат да се изразяват министърът на финансите и заместниците му. На основата на тези техни очаквания са пресметнати и

постъпленията в бюджета през следващите три години

Въпреки че като номинален размер данъчните приходи през следващите три години трябва да се увеличават с по 900 млн. лв. като съотношение към БВП, те са около 33.4% - с над 2.9 процентни пункта по-малко от предвидените за 2000 г. приходи (виж таблица 2).


Едва ли хората на Муравей Радев се надяват, че могат да съберат всички предвидени в бюджета постъпления. Очакванията им за разширяването на данъчната основа и за излизане на голяма част от сенчестия бизнес на светло също могат да се окажат опасна илюзия.


Трябва много вода да изтече, за да изсветлее сивата икономика. Не мога да кажа колко - година, две, три. Но дори и тези, които имат най-искрено желание да го направят, няма как да сторят това изведнъж. Така че има риск - приходите в бюджета могат да паднат, но да не бъдат компенсирани от увеличението на приходите било по линията на облагаемата основа, било по линия на повишаване на събираемостта, коментира финансистът Стоян Александров по време на конференцията Данъчната политика и икономически растеж, която бе организирана от Центъра по икономическо развитие.


Песимистично настроените икономисти прогнозират, че

след приватизацията

много от предприятията ще намалят чувствително печалбата си или въобще няма да имат такава. Като пример в това отношение те сочат Пощенска банка и ЕКСПРЕСБАНК, чиято печалба намаля от 50 до 100 пъти, след като преминаха в частни ръце. Ако същото се случи с БУЛБАНК и с БТК, държавата ще се лиши от постъпления по линията на корпоративно-подоходния данък в размер на над 100 млн. лева. Тази сума съставя около една четвърт от всички приходи, които са влезли в бюджета чрез корпоративно-подоходния данък за 1999 г., и една пета от парите, които хазната очаква да получи по това перо. Средствата от корпоративно-подоходен данък са 11% от всички данъчни постъпления и ако не бъдат платени, това ще създаде проблеми за хазната.


Не е по-малка опасността за попълването на бюджета и ако не постъпят предвидените

неданъчни приходи

В момента те формират над 19% от всички постъпления в хазната и правителството очаква през следващите три години те, макар и колебливо, да нарастват (виж таблица 2). В това перо влизат всички дивиденти от държавни фирми и банки, както и превишението на приходите над разходите, които БНБ внася в бюджета. Министерството на финансите признава, че именно благодарение на голямата вноска на БНБ през 1999 г. неданъчните приходи са два пъти повече от предвидените и като цяло приходите в бюджета достигат планираната сума. Но през следващите три години хазната не бива да се надява, че БНБ постоянно ще преизпълнява насрещния план.


Освен това хазната ще трябва да се лиши от дивидентите, които до момента получаваше от БТК, БУЛБАНК и от фармацевтичните предприятия. Не е изключено вследствие на провеждащото се преструктуриране на НЕК и Булгаргаз дивидентите и от тях да намалеят чувствително. Така че и по перото Неданъчни приходи в бюджета през следващите три години може да се получи дупка. Правителството едва ли може да разчита, че тя може да бъде запълнена от превишение на предварително заложените постъпления от данъка върху доходите на физическите лица и от ДДС. Практиката от изминалите една две години показва, че тези данъци не се събират на 100 процента. Според оценката на много бизнесмени предвидените от правителството данъчни облекчения няма да доведат до значителен ръст на производството (откъдето може да дойде повишението на приходите от ДДС). При това положение няма да помръднат и доходите на населението, които да увеличат приходите от

данъка върху доходите на физическите лица

Някои финансисти смятат, че управляващите би трябвало да намалят много по-чувствително ставките именно на този данък. По този начин ще се увеличи чувствително покупателната способност на гражданите, което ще разшири потреблението и ще даде силен тласък за развитие на малкия и средния бизнес. Освен това по-ниските данъчни ставки на данъка върху доходите на физическите лица ще стимулират хората да декларират приходите, които в момента предпочитат да скрият, за да могат да оцелеят. Постъпленията от този вид данък са 13% от всички данъчни приходи. Повечето икономисти смятат, че чувствителното му намаляване не само няма да ощети хазната, но ще й донесе повече средства по ДДС. А именно данъкът върху добавената стойност е гръбнакът на бюджета (48% от всички данъчни приходи).


Министерството на финансите има възможност да запълни

евентуалните дупки в бюджета

от непостъпили приходи, като намали средствата в инвестиционната програма или като свие разходите до 90% от първоначално предвидените. Ако обаче се посегне на инвестиционната програма, това ще означава, че правителството няма да може да осигури достатъчно работни места и да намали безработицата. Министрите признават, че именно тя е една от основните заплахи за икономическата стабилност, тъй като повишава бюджетните разходи. При положение че ръстът в икономиката и приходите в бюджета не стигнат до очакваните равнища, ще се намалят постъпленията в Националния осигурителен институт и в здравната каса. Бюджетът ще бъде принуден да им преведе повече пари, ако правителството иска да избегне срив на наскоро започналата реформа в пенсионното и здравното осигуряване. А по план тези пера и без това ще погълнат между 43% и 46.5% от парите, предвидени за бюджетни разходи от 2001 до 2003 г. (виж графиките). Едва ли някой живее и с илюзията, че разходите за пенсии, обезщетения, детски надбавки и за здравеопазване могат да бъдат намалявани.

Разходите за лихви

също гълтат значителна сума пари. Тяхното ограничаване зависи единствено от поевтиняването на долара или от падането на лихвените равнища на международните пазари. Но те могат да отскочат и в обратната посока - нагоре. Тогава средствата, които хазната харчи, за да обслужва лихвите по външните задължения и по облигациите по ЗУНК, ще се увеличат. Теоретично е възможно проблемът да бъде решен, ако се предприеме мащабна операция по редуциране на външния дълг на ЗУНК-задълженията. Но сегашното правителство смята, че подобна операция ще му излезе твърде скъпо и не мисли да прибягва до нея.


Опасността от увеличение на разходите, които бюджетът ще трябва да прави за обслужване на лихвените плащания, обаче е напълно реална. След една година приключва тригодишното споразумение с МВФ, а траншовете от Фонда осигуряваха около 37% от

чуждестранното финансиране

необходимо за обслужването на външния ни дълг. Не е ясно дали правителството, което ще поеме управлението на страната след изборите през 2001 г., ще успее да сключи ново споразумение с МВФ. Не е сигурно и дали Фондът ще продължи да ни отпуска същия размер заеми, които ни предоставя в момента. В международната финансова институция предстоят промени и те едва ли ще са благоприятни за нашата страна. Логично е да се предположи, че правителството няма да рискува да запълва отворената дупка за сметка на фискалния резерв. Ако се наложи той да бъде използван за тази цел, само за три години размерът му ще намалее критично. И тъй като до края на 2003 г. текущата сметка на платежния ни баланс ще има голям дефицит, трябва да се намерят средства за запълването му. По всичко личи, че ако не през следващата, то през 2002 г. държавата ще трябва да емитира еврооблигационен заем. Доходността, която трябва да предложи по него, за да го пласира успешно, ще е най-малко с 50% по-висока от цената, на която получава кредитите от МВФ. А това означава, че държавата ще плаща по външните си задължения по-високи лихви и разходите за тях в бюджета ще трябва да се увеличат.


Твърде големият залог за съживяването на стопанската активност, предстоящото значително преструктуриране в икономиката и значителните разходи за обслужване на външния ни дълг според много икономисти са опасности, пред които бюджетът ще бъде изправен през следващите три години. Правителството смята да ги избегне чрез затягане на данъчната дисциплина, чрез повишаване на ефективността на администрацията и събираемостта на данъците. Но фактът, че се залага отново на силовите мерки, може да изиграе неприятен номер на хазната. От тригодишната бюджетна прогноза става ясно, че й е оставено твърде малко поле за маневриране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във