Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЯБВА ДА СВИКНЕШ С МИСЪЛТА, ЧЕ СИ НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В ДЪРЖАВАТА

Г-н Радев, спомняте ли си как започна политическият ви живот?


- Разбира се. Това е нещо, което не се забравя. Никога преди не бях мислил, че ще се занимавам с политика, защото времето, в което израснах, учих и работих, изключваше за мен тази възможност. Но в края на 1989 г., когато всичко се промени до неузнаваемост, аз реших, че мога да бъда полезен. Спомням си за първата си крачка. Това беше един доклад, озаглавен Катастрофата в България, измерения, причини и изход, и представляваше икономически анализ на ситуацията. В него посочвах етапите, през които ще мине държавата ни, за да излезе от катастрофата. Когато го изнесох пред клубовете за демокрация в Пловдив, много от моите познати не пожелаха да повярват, че излизането от кризата ще продължи близо петнайсет години. Аз разпределях този период на три етапа. Първият дълъг около шест години, вторият - четири, третият, най-кратък - три години. Едва след това България можеше да достигне нивото на развитие на страните от Западна Европа през 1990 година. Точно тази част на моята прогноза будеше най-голямо недоумение.


Член съм на Българския демократически форум от създаването му. През 1992 г. влязох в Националния координационен съвет на СДС. Два последователни мандата бях заместник-председател на съюза в Пловдив. Спомням си Беровото безвремие, когато СДС беше принуден да се разграничава от онези свои членове, които по безцеремонен и безпардонен начин изневериха на основните идеи на спонтанното общонародно движение за демокрация. Спомням си и тежката измяна, която лидерите на ДПС поднесоха тогава, помагайки да се подмени народният вот с преструктуриране на парламента. По онова време много хора в СДС узряха политически и аз мисля, че съм един от тях. Никога не правя нещата ден за ден и винаги съм презирал хората еднодневки. Тези, които блеснат и изчезнат. Готови винаги да бъдат купени и сами да се продадат. Ние сме свидетели колко много псевдонародни вождове днес вече са просто политически трупове. Човек трябва първо да уважава себе си. Второ - да има ясни принципи, и трето - да знае какво иска.


Не ви ли разколеба предизвикателството да станете финансов министър точно когато в държавата се въвежда Валутен борд?


- Това наистина е тежък кръст, който носи и огромна отговорност. Претеглил съм всички плюсове и много повечето минуси. Така че със себе си съм наясно. Наясно съм и с възможностите и намеренията на политическата сила, която представлявам. Преценявам и трудностите, които тя трябва да преодолява. Поех ангажимента, защото се чувствам част от тази сила и съм длъжен да споделя отговорностите й. Никога няма съзнателно да си позволя да уроня нейния престиж. Никога няма да допусна с действие или бездействие да забавя излизането на България от сегашната кризата. Длъжен съм да направя това, дори заради собственото си минало.


Към какво точно сте задължен в миналото си?


- Когато видях за първи път баща си, бях на десет години. Така наречената народна власт го беше прибрала в затвора заради политическите му убеждения, много скоро след моето раждане. Десет години раснах без баща.


Ако има нещо, което никога няма да мога да простя на бившите комунистически велможи, това е гигантското преобръщане на ценностната система на българския народ. Превърнаха го в безлика сива работническа класа, която се надлъгва със социалистическата държава, че работи и че получава пари за труда си. Сега трябва да минат поколения, за да се възстанови старата ценностна система.


Тези спомени правят ли ви реваншист?


- Това не е изход. Реваншът е една безкрайна битка. Днес се реваншираш ти, утре друг ти го връща и така до безкрайност. България трябва час по-скоро да се превърне в цивилизована държава и да се върне в семейството на Европа. В този смисъл недоумявам защо някои медии се стремят да охулват и да принизяват институциите на държавата. Институциите са символ на културната, на цивилизованата държава и нация. Без тези символи няма държава. Без институциите ние се връщаме в пещерите. Войната срещу институционализма поначало е варварство и е изключително нездравословно за нацията ни като цяло.


Това, че премиерът е бивш финансов министър, притеснява ли ви?


- Със сигурност има и някои притеснения, но затова пък преимуществата са огромни. Когато ръководителят на правителството познава в детайли работата на такова решаващо министерство, той много добре може да претегли тежестта на отделните аргументи. Би било много трудно, ако премиерът не можеше сам да прецени относителната тежест на отделните ведомства и събитията, които протичат в тях. Често министър-председателят ми е подсказвал неща, които трябва да се свършат, преди аз да стигна до такова решение.


Скоро ще стане година, откакто сте финансов министър. Какво е усещането на този пост в една бедна и ограбена държава?


- Трябва да свикнеш с мисълта, че си най-лошият човек в държавата. Всеки по един или друг начин би могъл да бъде добър. Но ти винаги си лошият - ти си финансовият министър.


В бедна държава, и то в преход, наистина всичко е трудно. Но най-сериозният и обективен проблем у нас е лошата структура на икономиката ни. Имаме изключително непропорционално развита индустрия. Огромни мощности за производство на стоки за един измислен свят, след чието рухване те няма къде да бъдат реализирани. От друга страна пък, почти нямаме производство на потребителски стоки, защото социалистическият режим не се интересуваше от тях. Преимущество се даваше на тежката, а не за леката промишленост. Всичко това ни остави в наследство огромна диспропорция в индустрията на страната. Нямаме предприятия за производство на стоки за задоволяване на най-елементарни човешки нужди. И сега страдаме от това, защото все още не можем достатъчно бързо да изградим конкурентни мощности. В същото време вносът отвън ни залива и допълнително пречи на този процес. Затова основната задача на България сега е да преструктурира индустрията си и да заличи онези промишлени колоси на глинени крака като Кремиковци, заводите за тежко машиностроене в Радомир и в Русе - носещи огромни загуби на страната.


Този процес на трансформация изисква усилия и от държавата, и от политиците, и от народа. Убеден съм обаче, че не можем да се справим сами. При наличието на външен дълг от един милиард долара годишно не можем без чужда помощ да преструктурираме с добри темпове индустрията. Това наистина е шокова ситуация и затова мисля, че да си финансов министър точно в този момент е много трудно. Изобщо да си правителство на държава, изпаднала в такава ситуация, е много трудно. Затова понякога съм малко рязък към такива хора, които казват: Изгонете Деплер! Не може да се говори така, когато дължиш един милиард и искаш да ти помогнат. Немислимо е да гониш кредитора си, когато имаш нужда от неговите пари, за да преструктурираш икономиката си...?!


След като Луканов обяви мораториум върху плащанията по външния дълг, след непоследователното поведение на Беров и Виденов световните финансови институции не се ли колебаят все още да повярват изцяло на България?


- Световните финансови институции и наблюдатели осъзнават, че за разлика отпреди сега те се принудени да бързат, за да наваксват на нашето темпо. Няколко пъти вече принуждаваме и МВФ, и СБ да скъсяват графиците си, защото за кратък период сме отишли много по-напред от прогнозираното. Ние избързваме и искаме от тях и те да избързат.


От позицията на финансов министър изглежда ли българският народ левеещ, както твърдят социолозите?


- Всеки народ иска да живее добре. Иска сигурност и спокойствие. Мисля, че нашият народ е много интелигентен и трудно би се подвел по евтин популизъм. Доволен съм, че в обществото има разбиране за трудния период, който в момента изживяваме. Българският народ добре съзнава, че сме избрали правилния път и ще настоява да продължим да се движим по него. Не трябва да търсим и заобиколни пътища, защото това само отлага, но не решава проблемите. България е длъжна да си реши проблемите, и то колкото е възможно по-рано. По-рано решеният проблем се заплаща по-евтино. Всяко отлагане оскъпява цената. Смятам, че българският народ добре разбира това.


Не мислите ли, че събитията в Оптикоелектрон опровергават оптимизма ви?


- Това, което се случва там, не е показателно в национален мащаб. Там група хора експериментират някаква нова форма на съвременна диктатура на пролетариата, а бих добавил, че се опитват да въведат някаква модерна форма на партизанско движение. Но мисля, че всичко вече утихна и вярвам, че скоро работещите там ще се убедят, че са били заблуждавани от хора, които чрез манипулация са се опитвали да направят пробив във Военнопромишления комплекс на държавата.


Като дясна партия ще привлече ли СДС банкерите на своя страна, както е било по времето на Буров например?


- СДС не е типично дясна. Тя е народна партия. Това е най-типичният й признак. Тя има широка палитра от членове, която покрива най-добре представата и нуждата на народа за политическа партия, която да изразява неговите интереси.


Какво е отношението на тази народна партия към едрия финансов капитал?


- Държавата трябва да бъде инструмент за създаване на необходимата пазарна среда за развитието на всички субекти на пазара. Държавата има нужда и от едър бизнес, и от среден бизнес, но най-много се нуждае от дребния, малък бизнес. В идеологията на СДС е включено стимулирането на всички тези субекти. Ние не можем да си позволим да пренебрегнем нито един пазарен принцип.

Facebook logo
Бъдете с нас и във